Търся едно детско стихче, ама....

И ние повтаряме само това

За да не пускам нова тема реших да пиша тук. Като малка си спомням, че имаше едно анимационно филмче"Ушко и Зъбчо". Разказваше се за две зайчета. Някой знае ли как мага да го намеря? 

Филмчето се казва "Приказки под шипковия храст". Пробвай в DMCA-removal-from-Google, DMCA-removal-from-Google. В тях сме намирали и "Ну погоди".

Мари бабо гърбава имаш щерка хубава,
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина.

Ако не ми я дадеш,
краката ми да ядеш, 
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина. 

Така я знам аз. 

И аз искам да питам за първата. Дано някой я знае.
А втората наскоро я пееше мойта щерка, ще я питам довечера. Дано не я е забравила.

Safo, благодаря
Сега поне ще има още няколко реда да си пеем

Хаха , то цяла тема станало  Чак сега видях. Ще научим и ние някое ново

Ето още много тук: http://www.bg-mamma.com/site/content/category/9/38/88/

Много сладка и приятна тема.Да питам и аз.Знам една песничка,която пея на моето мъниче,ама дали е цялата?

Похвали се зайче на своето майче,
на татко,на батко,на бабка,на дядко:
В училище всички добри ученици
сега изучаваме чужди езици.
На кравешки ето-говоря с телето-мууууу,
на котешки тука отлично мяукам-мяуууу...

Та знаете ли дали има още?

супер сте 

Похвали се зайче

 

Похвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко..
В училище всички
добри ученици
сега изучаваме чужди езици.



На кучешки зная
аз вече да лая:
бау, бау, бау.
На котешки тука
отлично мяукам.
мяу, мяу, мяу.

Похвали се зайче
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко:
- В училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.

Знам кравешки, ето,
говоря с телето.
муу, муу, муу.
Разбирам и бухал,
когато забуха.
буу, буу, буу.

Разбирам и сврака,
когато заграка.
га, га, га.
И жаба из блато,
когато закряка.
квак, квак, квак.

Имаше една песничка - за крачетата, ръчичките. Спомням си само това обаче:

Защо, защо, защо са ми крачетата?
Защо, защо, кажи ми ти защо -
да изпреваря с тях момчетата.

Някой спомня ли си я?

Много благодаря,Im im!!!! 

Имам една любима приказка. Преди години я рецитирах (само началото  )на племенницата ми .... но тя порасна. Сега е наред дъщеря ми.

ГЪБАРКО

Под един вековен бук много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче, често виждах я да плаче.
Сърдеше се тя, че всички имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката, неподвижна във гората.

Но защо ли не минава вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета, че поставял той крачета.
Гъбичката спря да плаче – чу наблизо, че се грачи.
Начаса изви снага и съгледа … доктор Га.

Докторът се приближи. Каза: “Гъбке, не тъжи” .
Сложи и крачета здрави и ръчички и постави.
Па обу и панталонки със презрамчици от клонки,
и като помисли малко, име даде и Гъбарко.

После чантата затвори и усмихнат заговори:
“Имаш си крака и вече стана истинско човече.
Ще ти кажа без да питаш – тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи, работи, а не лежи!”

Ала тези думи скромни наш Гъбарко не запомни.
След минута полетя между храсти и цветя.
Тънка мрежа в храсталака паяк е оплел и чака.
Кой ли в нея ще се хване, кой ли жертва ще му стане?

Пиеше му се кръвчица от комар или мушица.
Но до неговия храст спря Гъбарко наш след час.
Как ще иде надалече? Паяжината му пречи
и със палави крачета я разкъса на парчета.

Паякът се разяри. Грабна тънък прът дори.
А Гъбарко взе да бяга, щом като видя тояга
И се спря, едва когато стигна жабешкото блато.
Зърна щъркел сред водата с фотоапарат в ръката.

А на гладката тръстика жаба се върти и вика:
“Снимай докато сме двама. Виж, наблизо други няма.”
Щъркът хвърли апарата. Улови я за краката,
после цяла я налапа и из блатото зацапа.

Щъркът беше зъл и страшен. Бе Гъбарко поизплашен,
но когато се свести, почна пак да пакости.
Вече беше се стъмнило. Кацнал на дърво изгнило,
бухалът бе сбрал мишлета от балкани и полета.

Учеха при него те как се пише и чете,
но Гъбарко замяука: “Котарак пристигна тука!”
мишките крака протягат, в миг се впуснаха да бягат
към тръстиката висока. И … прекъсна се урока…

сутринта настъпи хлад. Наш Гъбарко сети глад,
влезе в ресторант голям. Викна: “Дайте ми да ям!”
- Тук безплатна е храната за работници в гората.
Никой теб не те познава. Що работиш ти тъдява?

- Аз работник съм – зидар, нося кофи пълни с вар.
- Тъй ли! Е, тогаз седни, от чорбата си хапни!
Тъй Гъбарко със измама яде колкото за двама
Но Кълвачът за беда долетя и го видя.
Скри се Лъжльо във тревата, но заплете си краката.
Те безсилни се извиха и без шум се отлепиха.
А нещастникът в тревата плаче: “Да вървя не мога!”
Врабчо каза: “Ей сега ще повикам доктор Га.”

Докторът е тука вече. Той на помощ се притече –
Бързо чантата прерови, сложи пак крачета нови.
Беше се ядосал много. На Гъбарко каза строго:
“Който лъже – за награда като тебе ще пострада!”

И мушици и зверчета гледат новите крачета.
Доктор Га в гората стара на Гъбарко все се кара:
“Гледай, всички ти се чудят. Те отиват да се трудят,
ти пък скиташ – сам видях. Най-добре тръгни със тях!”

Ето, Мравката, добрата, хвана Гъбча за ръката.
Тръгна бързо и Калинка, сбрала шарена дружинка.
Там, где ручеят тече, Сечко едър бор сече.
Ей Гъбарко наш, веднага спусна се да му помага.

Неуморно със топора удря дънера на бора.
Всички гледат с изненада: с грохот бора взе да пада.
Стреснаха се пеперуди. Даже Меца се пробуди.
Чудят се – какво ли стана, че така ехти Балкана.

Труд кипи до късен здрач. Заю-Баю е готвач.
Готви пресни зарзавати – зеле, моркови, домати.
Катеричката намери орех и се покатери.
И доволна – на гърба метна пълната торба.

Вижте, в детската градина сбра се цялата дружина.
Сред играчки интересни учи приказки и песни.
Тъй животните в гората си живеят като братя,
в мирен труд текат им дните и са весели честити.

Наш Гъбарко се поправи и краката му са здрави.

Доктор Га отново мина и край цъфнала къпина
Спря Гъбарко и му рече: “Значи ти не лъжеш вече,
Даже си труда обикнал и със работата – свикнал.
Затова венец в награда теб заслужено се пада.

"Мари бабо гърбава имаш щерка хубава,
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина.

Ако ти ми я дадеш
 мед и масло да я ядеш
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина

Ако не ми я дадеш,
краката ми да ядеш, 
дай ми я бабо, дай, дай, дай,
дай да станем роднина."

това е нашия вариант
а, това ние любимо  Софи го знае наизуст

"Буболечка пречка"

Сред гората на пътечка спряла черна Буболечка.
- Тука дом ще си направя - къща хубава и здрава! - рекла.
И ето че след два - три дена
къщата била стъкмена:
стълбище, балконче с чупка,
кръгъл покрив от черупка.
Влязла вътре Буболечката,
сложила дръвца на печката,
бобена чорбица куснала,
телевизора си пуснала.
Но отвънка забръмчал
лек автомобил и спрял.
Бръмбарът шофьор изскочил
и към къщата посочил:
- Кой на пътя ми се пречка?
Звяр ли или буболечка?
Буболечката от прага
му размахала тояга:
- Брей, че е нахален тоя!
Назад! Пътеката е моя!
Бръмбърт от яд посърнал
и на заден ход се върнал.
Подир него отдалече
се задало малко Мече,
летните си кънки вързало -
за игра в гората бързало.
- Кой е преградил пътечката?
- Аз! - излязла Буболечката. -
Да се махаш, че не знам -
може и да те изям!
Разтреперало се Мечето
и избягало далече то.
На пътеката, обаче,
спрели още минувачи:
с две каручки, с три файтона,
с осем тежки камиона.
Спрели не да си починат -
нямало отгде да минат.
А направо към къщурката
втурнала се костенурката.
На света живяла тя
повече от сто лета.
Оглушала, ослепяла -
нито чула, ни видяла -
през кащурката преминала,
до основите я сринала.
Закрещяла Буболечката:
- Падна на гърба ми печката,
телевизорът ми гръмна,
жива няма да осъмна!
Рекли всички разядосани:
- Тия жалби за какво са ни?
Ти на пътя ни седиш -
трябва да се извиниш!
Всичко станало й ясно -
хванали са я на тясно.
Нямало къде да шава,
почнала да обещава:
- Много съм виновна, знам!
Честна дума ще ви дам:
обещавам да съм вече
най-доброто Буболече!
Не излъгала. Успяла -
думата си удържала!

Още една страхотна темичка!

Жабешка разходка

Тръгна жаба на разходка
по реката с нова лодка.
С ключ заключи жабуняка
шапка сложи и заквака:

Хайде, качвайте се всички
мили попови лъжички.
Щърколан сега го няма
ще ви вози с лодка мама.