Оля по въпроса за етажите, аз не знам дали ще минем втори. Иначе по английски и математика нещо зацепваме, но по четене буквите горе-долу срички горе долу друго не.
- Публикувана: 4 септ. 2007, 23:11 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2008, 11:55 ч.
Хиперактивност,нова учебна година- за късмет на всички!
Моят първолак , засега само го хвалят в училище / все пак е на инд,план и ходи по 2 часа на ден / , Преди два дни госпожата по математика се похвали , че е успяла да го заангажира цели 45 мин. - писали чифри , оцветявали ,,, . Не така розово стоят нещата с домашните - хитрецът ме чака да се върна от работа и чак тогава започваме да пишем , 
Стискам палци за всички наши ученици .
Стискам палци за всички наши ученици .
Доволна съм от оценките.
Здравейте!
Аз съм татко на такова дете - Хиперактивно с дефицит на внимание. Вече сме в 5 клас и това, което съм преживял в сблъсъка със системата не го пожелавам на никого. Пиша защото искам научих нещо важно и трябва да го споделя, за да го разберат повече хора.
Ресурсният учител безспорно е важен, но по-важно е на детето да му е разрешено индивидуална форма на обучение или индивидуална програма на обучение от самото училище. Изписвам ги много внимателно, защото има съществена разлика между ФОРМА и ПРОГРАМА. В единия случая детето завършва с "Удостоверение за завършен ЕТАП" , в другия с "Удостоверение за завършен КЛАС". Удостоверението за завършен ЕТАП е за всички нормални деца в масовите училища. То се получава, когато учи по програма - Индивидуална ФОРМА. При индивидуална ПРОГРАМА се получава второто удостоверение - за завършен клас, което в края на краищата не дава възможност на детето да продължи образованието си.
Смятам, че това е по-важно от въпроса за ресурсния учител. Той в крайна сметка ПОДПОМАГА нещо, което трябва да сме избрали преди да ни го отпуснат или да се срещнем с него.
Приличам сигурно на бюрократ, но тези термини ги научих преди една седмица и бързам да ги споделя. Аз също фриволно боравех с тези категории, но след едно мое посещение в МОНК по повод на моя хиперактивен син се оказа, че точно това неразбиране може да доведе до неправилна молба в училище и последващи проблеми.
Аз съм татко на такова дете - Хиперактивно с дефицит на внимание. Вече сме в 5 клас и това, което съм преживял в сблъсъка със системата не го пожелавам на никого. Пиша защото искам научих нещо важно и трябва да го споделя, за да го разберат повече хора.
Ресурсният учител безспорно е важен, но по-важно е на детето да му е разрешено индивидуална форма на обучение или индивидуална програма на обучение от самото училище. Изписвам ги много внимателно, защото има съществена разлика между ФОРМА и ПРОГРАМА. В единия случая детето завършва с "Удостоверение за завършен ЕТАП" , в другия с "Удостоверение за завършен КЛАС". Удостоверението за завършен ЕТАП е за всички нормални деца в масовите училища. То се получава, когато учи по програма - Индивидуална ФОРМА. При индивидуална ПРОГРАМА се получава второто удостоверение - за завършен клас, което в края на краищата не дава възможност на детето да продължи образованието си.
Смятам, че това е по-важно от въпроса за ресурсния учител. Той в крайна сметка ПОДПОМАГА нещо, което трябва да сме избрали преди да ни го отпуснат или да се срещнем с него.
Приличам сигурно на бюрократ, но тези термини ги научих преди една седмица и бързам да ги споделя. Аз също фриволно боравех с тези категории, но след едно мое посещение в МОНК по повод на моя хиперактивен син се оказа, че точно това неразбиране може да доведе до неправилна молба в училище и последващи проблеми.
Аз също фриволно боравех с тези категории, но след едно мое посещение в МОНК по повод на моя хиперактивен син се оказа, че точно това неразбиране може да доведе до неправилна молба в училище и последващи проблеми.
Конкретно входящи тестове в нашето училище бяха с безобразно качество, недопустимо за деца въобще, а да не говорим за деца с обучителни затруднения. Ще спомена само няколко общи не само за един предмет, а за четири :
Шрифт около 8 пункта и по-малък.
За формат на текст и спазване на основни правила при структуриране на писмен текст да не говорим.
Изрязвана част от теста като липсва парче и долепвани по останалата част от други стари тестове.
Неясно зададени инструкции или зле структурирани.
Липсващи части от думи.
Копия с графитен цвят и трудно читаеми.
Може би наистина за месеца и половина стачка са успели да измислят как с това безобразие да проверят какво знаят учениците от предната година. Не накрая седи въпроса какво точно проверяват!?
И след като дете с изразен дефицит на вниманието успява да се справи добре, пак се пише стимулиращо: "Следващия път се постарай повече! Обърни внимание на грешките! " само бих добавила ЧИИ!
Колко години още ще изчакваме да се научат учителите какво най-елементарно се прави за да се подкрепи един човек с дислексия или СНСУ! След като това са първо основните правила и второ вече има море от информация из и-нет.
Вдигна се огромен шум покрай дома в Могилино. Но това е една много минимална част от проблемите на децата със СОП. Какво да правят и как се чувстват всички хора с обучителни проблеми, ако ги карат да учат и оценяват по този начин? Това е реалния живот на нашите деца тук и сега и класовете просто си минават. И децата просто оцеляват като дори съм чувала реплики за деца, с които работя: “Та на него външно дори не му личи” - казвано в училище.
Надявам се все пак да дадем гласност на това от каква подкрепа се нуждаят тези хора и да потърсим заедно нещо което се полага на децата и няма кой друг да се сети. Това са най-незначителните на пръв поглед трудности, които всъщност реално лишават децата от шанс за работа или ниво на образование. Често те работят много по-усилено и упорито от болшинството. Опита ми е вече 15г.
Тези деца могат да учат но не като слепци, които ги карат да четат!
Шрифт около 8 пункта и по-малък.
За формат на текст и спазване на основни правила при структуриране на писмен текст да не говорим.
Изрязвана част от теста като липсва парче и долепвани по останалата част от други стари тестове.
Неясно зададени инструкции или зле структурирани.
Липсващи части от думи.
Копия с графитен цвят и трудно читаеми.
Може би наистина за месеца и половина стачка са успели да измислят как с това безобразие да проверят какво знаят учениците от предната година. Не накрая седи въпроса какво точно проверяват!?
И след като дете с изразен дефицит на вниманието успява да се справи добре, пак се пише стимулиращо: "Следващия път се постарай повече! Обърни внимание на грешките! " само бих добавила ЧИИ!
Колко години още ще изчакваме да се научат учителите какво най-елементарно се прави за да се подкрепи един човек с дислексия или СНСУ! След като това са първо основните правила и второ вече има море от информация из и-нет.
Вдигна се огромен шум покрай дома в Могилино. Но това е една много минимална част от проблемите на децата със СОП. Какво да правят и как се чувстват всички хора с обучителни проблеми, ако ги карат да учат и оценяват по този начин? Това е реалния живот на нашите деца тук и сега и класовете просто си минават. И децата просто оцеляват като дори съм чувала реплики за деца, с които работя: “Та на него външно дори не му личи” - казвано в училище.
Надявам се все пак да дадем гласност на това от каква подкрепа се нуждаят тези хора и да потърсим заедно нещо което се полага на децата и няма кой друг да се сети. Това са най-незначителните на пръв поглед трудности, които всъщност реално лишават децата от шанс за работа или ниво на образование. Често те работят много по-усилено и упорито от болшинството. Опита ми е вече 15г.
Тези деца могат да учат но не като слепци, които ги карат да четат!
olia, много съм съгласна с теб. Това обаче са едни такива фини настроения, за които болшинството от хората не могат да се сетят. Сигурна съм, че хора като теб ще могат да поведат разяснителната кампания и да предложат решаване на част от проблемите. Аз ще подкрепя каквото и да предложите и също мисля че това тежко положение с децата със СОП трябва да се овладее. 
Здравейте OLia,
Това с термините, които да употребяваме правилно го написах за майките и бащите, които не познават тази материя. Не съм се съмнявал, че те са описани в документите. Но колко от нас правят тази тънка разлика. Повечето смятаме, че това е грешка на езика, но една такава грешка в бъдеще може да ни навлече неприятности. Аз поне за малко да имам такъв.
Това с термините, които да употребяваме правилно го написах за майките и бащите, които не познават тази материя. Не съм се съмнявал, че те са описани в документите. Но колко от нас правят тази тънка разлика. Повечето смятаме, че това е грешка на езика, но една такава грешка в бъдеще може да ни навлече неприятности. Аз поне за малко да имам такъв.
Здравейте mariangeorgiev и tigonew!
Термините масово не се разбират от хората заети да предоставят на децата образование. Това е вид дискриминация. Редно е в училището на г-на да му обяснят какво е добре за детето му, а не той да ходи и търси фините разлики. Към децата с образователни потребности е необходимо да се адаптира и училището. Не просто те да бъдат оставени да пребивават някак си там. Дори и да се каже индивидуална форма или програма е важно какво точно се прави след това. И как учителите подават ръка на нуждите на конкретно дете. Защото когато ученик има Специфични нарушения на способноста за учене / СНСУ, обучителни трудности, SpLD/, не е редно да бъде третиран наравно с другите, заради специфичните начини на приемане и преработка на информация. При някои деца тези специфични затруднения автоматично не дават възможност да се усвоява уч. материал. Така се получават повече от една специфична образователна потребност или нужда от подкрепа/СОП/.
Трагедията на децата със СОП и най-вече групата на обучителните трудности в училище е не е в това, че хората незнаят колко много незнаят, а в това, че не искат да знаят.
А за конкретните начални тестове в нашата елитна гимназия фразата не е фини настроения а обикновена мърлявщина.
Термините масово не се разбират от хората заети да предоставят на децата образование. Това е вид дискриминация. Редно е в училището на г-на да му обяснят какво е добре за детето му, а не той да ходи и търси фините разлики. Към децата с образователни потребности е необходимо да се адаптира и училището. Не просто те да бъдат оставени да пребивават някак си там. Дори и да се каже индивидуална форма или програма е важно какво точно се прави след това. И как учителите подават ръка на нуждите на конкретно дете. Защото когато ученик има Специфични нарушения на способноста за учене / СНСУ, обучителни трудности, SpLD/, не е редно да бъде третиран наравно с другите, заради специфичните начини на приемане и преработка на информация. При някои деца тези специфични затруднения автоматично не дават възможност да се усвоява уч. материал. Така се получават повече от една специфична образователна потребност или нужда от подкрепа/СОП/.
Трагедията на децата със СОП и най-вече групата на обучителните трудности в училище е не е в това, че хората незнаят колко много незнаят, а в това, че не искат да знаят.
А за конкретните начални тестове в нашата елитна гимназия фразата не е фини настроения а обикновена мърлявщина.
Здравейте,тази есен за пръв път ми се случи да се занимавам с дете с хипрактивност.Сблъскахме се с такова невежество относно учителите ,въпреки че училището беше елитно.
Сякаш изобщо не бяха чували за деца със СОБ.Най-лесно им е да кажат минавате на индивидуална програма,а в действителност си нямат и понятие от тези програми.
Дъщеря ми е друга диагноза ,но от миналата година е на индивидуално обучение и мисля че получава най-доброто като материал и интеграция.
А детето с хиперактивност е вече в друго училище и се чувства значимо и можещо.Най-важното ходи с желание.
Аз стигнах до извода че ще е нужна много работа докато накараме учителите да се научат да работят с деца със СОП.
Сякаш изобщо не бяха чували за деца със СОБ.Най-лесно им е да кажат минавате на индивидуална програма,а в действителност си нямат и понятие от тези програми.
Дъщеря ми е друга диагноза ,но от миналата година е на индивидуално обучение и мисля че получава най-доброто като материал и интеграция.
А детето с хиперактивност е вече в друго училище и се чувства значимо и можещо.Най-важното ходи с желание.
Аз стигнах до извода че ще е нужна много работа докато накараме учителите да се научат да работят с деца със СОП.
За съжаление и моят син, който е ХАДВ (Хиперактивно с дефицит на внимание) бе почти изгонен от първото училище. Всичките ми познати ми говореха, че директорът на училището няма право на това - да не се допуска в училище такова дете, но ние с жена ми решихме да търсим друго решение с друго училище.
Сега вече пета година е в другото училище. Да кажа че всичко е тръгнало по вода означава да не съм искрен, но все пак криво ляво се социализира и интегрира. А в усвояването на материала - да е жива и здрава жена ми.
Сега вече пета година е в другото училище. Да кажа че всичко е тръгнало по вода означава да не съм искрен, но все пак криво ляво се социализира и интегрира. А в усвояването на материала - да е жива и здрава жена ми.