Chanel, засегна ахилесовата ми пета...
- Публикувана: 6 септ. 2007, 08:50 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2007, 22:52 ч.
Благодаря ти,че си моето момиче
Chanel, засегна ахилесовата ми пета...
Татко е изключително благ човек, никога не е бил прекалено строг, винаги много деликатен, търпелив. Учил ме е на себеуважение и да не съм припряна, нямам спомен да ми е натяквал за нещо или да ме е хокал. Единствено не е приемал да мързелувам - вдигал ме е веднъж от леглото, за да си свърша работата, която е трябвало.
Помня през 2004 като го оперираха, сериозна ставна операция, не се знаеше дали ще ходи отново, изпитах истински ужас за него! Дано е здрав още много години
Помня през 2004 като го оперираха, сериозна ставна операция, не се знаеше дали ще ходи отново, изпитах истински ужас за него! Дано е здрав още много години
Не знам... 
Честно казано, не се сещам да ми е казвал, че ме обича, но и не ми е липсвало това. Скъсваше се да си играе с мен и сестра ми - криеше се зад ъглите да ни плаши, лазеше по земята, а аз (после пък сестра ми - доста по-малка е) върху него, въртеше ме за ръцете - веднъж чак ми извадил рката от рамото 
, гъделичкаше ни, размяташе ни, пъхаше ме в една калъфка за чаршаф и ме люляше, връзваше дъвка на конец и я гонех из стаите 
Най-забавно ми беше една сутрин, събуждам се и виждам голяма кутия на пода. Отварям - вътре има по-малка, отварям и нея и така все по-малки и по-малки кутийки имаше, а в най-малката в едно памуче скрита дъвка Турбо. Много бях щастлива!
Сега понякога ми е много мъчно, защото от време на време тотално се променя и човек не може да предположи какво ще го ядоса, а тогава говори не много приятни неща и то с менторския тон на дядо ми, който тон не мога да понасям.
, гъделичкаше ни, размяташе ни, пъхаше ме в една калъфка за чаршаф и ме люляше, връзваше дъвка на конец и я гонех из стаите Най-забавно ми беше една сутрин, събуждам се и виждам голяма кутия на пода. Отварям - вътре има по-малка, отварям и нея и така все по-малки и по-малки кутийки имаше, а в най-малката в едно памуче скрита дъвка Турбо. Много бях щастлива!
Сега понякога ми е много мъчно, защото от време на време тотално се променя и човек не може да предположи какво ще го ядоса, а тогава говори не много приятни неща и то с менторския тон на дядо ми, който тон не мога да понасям.
Аз пък бях на татко момичето, наричаше ме Хаяско (това от едно детско филмче от онова време),
нямаше начин да си легна без да съм го целувала около половин час, или поне докато ме изгонят от стаята,
даже и си мечтаех как ще се оженя за татко
, и това са само малка част от спомените ми, но и сега е така грижовен, нищо че съм попораснала.
Наистина винаги е бил страхотен с мен и с брат ми, а сега и с децата ни- просто го обожавам,
мисля че е баща- мечта.
нямаше начин да си легна без да съм го целувала около половин час, или поне докато ме изгонят от стаята,
даже и си мечтаех как ще се оженя за татко
, и това са само малка част от спомените ми, но и сега е така грижовен, нищо че съм попораснала.Наистина винаги е бил страхотен с мен и с брат ми, а сега и с децата ни- просто го обожавам,
мисля че е баща- мечта.
Татко...вече цяла година го няма , а аз още не вярвам.
Ние имахме наши си думички. Наричаше ме "шимби, бебо и бубо", аз съм си закръглена от малка, та затова. Много го обичах, повече от майка си. Сега естествено плача с глас, но е късно вече. Той ме потупваше по дупето, аз го целувах по голото теме. Най-добрия татко на света. Дал е всичко за мен и брат ми, но най-вече за мен " На татко момичето" , както ме наричаше той...
Татко, обичам те!
Ние имахме наши си думички. Наричаше ме "шимби, бебо и бубо", аз съм си закръглена от малка, та затова. Много го обичах, повече от майка си. Сега естествено плача с глас, но е късно вече. Той ме потупваше по дупето, аз го целувах по голото теме. Най-добрия татко на света. Дал е всичко за мен и брат ми, но най-вече за мен " На татко момичето" , както ме наричаше той...
Татко, обичам те!
Моят баща напусна живота ми към 6 ми година - съвсем доброволно и по собствено желание.Нямам спомен да ми е казвал,че ме обича или нещо подобно.Чак когато пораснах и имах собствени деца,разбрах колко е важно това за едно дете,колко е определящо за личността му и изборите в живота му.
С баща ми имаме силна връзка, но не се изразява в умилителни думи.Явно поколението на нашите бащи е възпитавано по един и същи начин. Не ми е казвал никога,че ме обича, но аз знам,че съм неговото момиче. Сестра ми е момичето на мама.Понякога ме боли,че е така. С времето се свиква. Когато има проблем не казва, говорим си по телефона уж общи неща, но го усещам,че не е добре. Гледам да отида до тях, случайно да останем само двамата-само с поглед го разбирам. Започна да остарява, все нещо го боли, говори за смъртта. Така ми се иска да го прегърна, но ми се срува,че ще се отдръпне засрамен. Като малка бях с тях за 6 м в СССР, работеха там. Тогава беше само за мен-разказваше ми приказки.По-скоро книги-Гъливер, Робинзон.Возеше ме с шейна в студа до магазина и купувахме гроздов сок в големи буркани, не знам защо. Аз прегръщах буркана и се прибирахме, той ме дърпаше с шейната. Толкова бях щастлива.
Моят баща явно е от изключенията 
Винаги ни е казвал и показвал колко ни обича и колко се гордее с нас, хвали се с нас (а вече и с децата ми) до безобразие и до втръсване на околните, за него съм най-красивата (казва ми го и досега, когато съм над 30г и въобще не отговаря на истината), целуваме се всеки път, като се видим
Изобщо цялото си здравословно самочувствие дължа изцяло на него - заради което си имах и продължавам да си влача щастливо много силен комплекс на Електра, който не ми пречи обаче никак
Майка ми беше от другия тип - целувките бяха по-скоро за награда и по повод, винаги имаше за какво да направи забележка, все гледаше да не сме много самоуверени и т.н. Безкрайно я обичам и нея, но съм щастлива, че го има баща ми, който да уравновесява нещата. Той беше човекът, на когото се казваха тайни, към когото се обръщахме при проблем, който ни утешаваше, играеше с нас, разказваше ни безкрайни истории, филми, случки, помни всяка подробност от детството и смешните неща, които сме правили...
А на мен все ми е трудно да му кажа, че го обичам
Винаги ни е казвал и показвал колко ни обича и колко се гордее с нас, хвали се с нас (а вече и с децата ми) до безобразие и до втръсване на околните, за него съм най-красивата (казва ми го и досега, когато съм над 30г и въобще не отговаря на истината), целуваме се всеки път, като се видим
Изобщо цялото си здравословно самочувствие дължа изцяло на него - заради което си имах и продължавам да си влача щастливо много силен комплекс на Електра, който не ми пречи обаче никак Майка ми беше от другия тип - целувките бяха по-скоро за награда и по повод, винаги имаше за какво да направи забележка, все гледаше да не сме много самоуверени и т.н. Безкрайно я обичам и нея, но съм щастлива, че го има баща ми, който да уравновесява нещата. Той беше човекът, на когото се казваха тайни, към когото се обръщахме при проблем, който ни утешаваше, играеше с нас, разказваше ни безкрайни истории, филми, случки, помни всяка подробност от детството и смешните неща, които сме правили...
А на мен все ми е трудно да му кажа, че го обичам
А на мен все ми е трудно да му кажа, че го обичам
Баща ми винаги е искал да се родя момче... Но не би. До 12 клас не носех дълга коса. Като малка до 1-ви клас винаги ходех с баща ми да се постригваме заедно. Играех с момчетата и израснах бунтарка.
Много бой съм изяла от баща си и то защото си заслужавах Но когато ме защитаваше, беше с настървение като боксьор на ринга
Не веднъж ми е оправял каши, в които съм се забъркала и за което съм му благодарна. Беше много строг и изискваше много.
Това лято си постоях повече вкъщи при родителите си и баща ми ме водеше къде ли да ме показва на приятели и съседи. Отначало се чуствах като мече на синджир, но после осъзнах, че се гордее с мен и иска да се похвали с мен.
Един от спомените ми е как карам кола, а съм в пети клас и баща ми ми държи ръцете на волана. Или как катерим чукаци в планините и той ми показва билки, трънки и глогинки... И ми разказва за миналото на прабаби и дядовци незнайни за мен. Или исторически събития, обича българската история, и разказваше така, че звучеше като приказка...
Благодаря на баща си, че ме е възпитал така, че да бъда това, което съм сега.
П.П. Добре дошъл, Брандо!
Много бой съм изяла от баща си и то защото си заслужавах
Но когато ме защитаваше, беше с настървение като боксьор на ринга Не веднъж ми е оправял каши, в които съм се забъркала и за което съм му благодарна. Беше много строг и изискваше много.
Това лято си постоях повече вкъщи при родителите си и баща ми ме водеше къде ли да ме показва на приятели и съседи. Отначало се чуствах като мече на синджир, но после осъзнах, че се гордее с мен и иска да се похвали с мен.
Един от спомените ми е как карам кола, а съм в пети клас и баща ми ми държи ръцете на волана. Или как катерим чукаци в планините и той ми показва билки, трънки и глогинки... И ми разказва за миналото на прабаби и дядовци незнайни за мен. Или исторически събития, обича българската история, и разказваше така, че звучеше като приказка...
Благодаря на баща си, че ме е възпитал така, че да бъда това, което съм сега.
П.П. Добре дошъл, Брандо!