Публикувана: 6 септ. 2007, 08:50 ч.
Последно мнение: 5 окт. 2007, 22:52 ч.

Благодаря ти,че си моето момиче

9 781
129
1

Отговори

1
...
5
6
7
...
9
Всички

# 75 4 окт. 2007, 10:52 ч.

София
Мнения: 2 958

Искал е да ме осинови леля на майка ми.
"Какво си на мама - "Съкровище!" А какво си на тати - "Чудовище..." Sad

Така отговарях...
Имам бегли спомени от бой... Бегли ,защото съм била на 2-3 годинки. Дълги години плачех като видех много висок мъж /такъв е баща ми/ ...После заминаха за чужбина. Върнаха се и се разведоха.
От 7-годишна не съм го виждала. Пропуснал е цялото ми детство, сватба, раждането на децата ми...А големият ми син прилича на него...
Всъщност спомените ми от него са само страх и безпокойство.
Тази тема докосна най-тънката струна в душата ми...Но все пак ,отдавна съм преодоляла неговата липса. Мама ми е дала толкова много - може би колкото за двама...,че и повече. Heart Eyes

Последна редакция: чт, 04 окт 2007, 11:04 от StaM

# 76 4 окт. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 3 268

Спомних си как татко ме заведе в болницата да раждам първото си дете.Мъжът ми беше в София тогава,на работа,аз бях при нашите.Щеше да му прилошее от вълнение,едвам сдържаше сълзите си.После майка ми разказа,как през деня направо е бил пред инфаркт,като му е казал доктора,че нещата не вървят много добре и ще ми включват системи.Те с доктора бяха съквартиранти и състуденти,баща ми е лекар.После колко плака на изписването....Той е такъв,много чувствителен и милозлив човек.Много го обичам.

# 77 4 окт. 2007, 11:39 ч.

Мнения: 27 524

О, безброй са, обожавам баща си, не е от хората на думи и физически израз на любовта, но винаги я е показвал и показва.

Онзи ден прочетох подписа на Мари Анка и се разплаках и се зачудих как бих оцеляла и аз след това Cry

# 78 4 окт. 2007, 11:58 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Блонди в чт, 04 окт 2007, 11:39

Онзи ден прочетох подписа на Мари Анка и се разплаках и се зачудих как бих оцеляла и аз след това Cry

ох, недей моля те... Sad

# 79 4 окт. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 750

Нямам нито един красив спомен с баща ми!
Никога не ме е целунал,прегърнал...рожденните ми дни само мама ми ги 4еститеше...
Ох..накара ме да се върна във време с болезнени спомени за мен... Tired

Сега не ме знае къде съм...вну4ките си не е виждал...
И аз не го знам къде е!
А и не искам....

# 80 4 окт. 2007, 12:20 ч.

Мнения: 6 315

Имам такава случка, която е повтаряща се - как целува челото, очите, носа, бузите и брадичката за "Лека нощ". Родителите ми винаги са ми казвали и показвали колко много ме обичат. Баща ми много ми липсва Cry

# 81 4 окт. 2007, 12:33 ч.

София
Мнения: 1 176

Имам, да. Не една, спомням си с подробности много неща. Като бях малка, определено той беше предпочитания от мен, понеже ме лигавеше и бях неговата принцеса.
Нарича ме до ден днешен: щъркелче Grinning

# 82 4 окт. 2007, 12:34 ч.

DE
Мнения: 967

Цитат на: jullianna в чт, 06 сеп 2007, 10:18

Нищо добро не мога да кажа за баща ми - съжалявам Sad

# 83 4 окт. 2007, 12:35 ч.

Мнения: X

Цитат на: mimoza^^ в чт, 04 окт 2007, 12:34

Цитат на: jullianna в чт, 06 сеп 2007, 10:18

Нищо добро не мога да кажа за баща ми - съжалявам Sad

# 84 4 окт. 2007, 20:15 ч.

София
Мнения: 5 606

Цитат на: Гуспойца Бу в чт, 06 сеп 2007, 09:22

Нямам такива случки от детството. Баща ми ни възпитаваше на принципа 'Дете се гали, когато спи'.

Като пораснах, си дадох сметка, че това не ми харесва чак толкова. Започнах да го прегръщам от време на време - малко неловко и необичайно и за двама ни, но какво пък.

И с моя баща сме така. Със сестра ми отношенията са им много по-различни от нашите, но ние с него живеем на принципа обичаме се, но от далече. Иначе много го обичам и му се възхищавам, но и прегръдките ни и отношенията ни са доста сковани, когато сме в домашна обстановка. Странното е, че имаме много общо в бизнеса, а там отношенията ни са съвсем различни - отдалече се вижда, че имаме роднински отношения. Някак си в тогава и двамата се чувстваме уверени, в свои води и не се притесняваме да афишираме повече чувства. Винаги много сме се чудили и с мъжа ми и със сестра им на тези специфични отношения.

# 85 4 окт. 2007, 20:18 ч.

Мнения: 4 773

Като ви чета и ми идва да отида и да кажа на татко едно " Обичам те " за първи път от 29 години. При самата мисъл обаче ми засяда буца на гърлото...Не че не искам, а немога и не си обяснявам защо...

# 86 4 окт. 2007, 20:26 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Моят баща е гений. Егоист, луд, невероятен, очарователен, изключително артистичен, избухлив... Абе, не се живее лесно с него.
Обаче, ако мога да избирам, няма да избера друг татко.
П.П. Най-ранният ми спомен е как двамата с него отиваме да вземем хонорар. Вървим по едни улици, обляни в светлина, кестените цъфтят, а той пее с цяло гърло онази песен на Михаил Белчев: "... на разсъмване всичко е розово, за петнайсет минути макар...".

# 87 4 окт. 2007, 20:35 ч.

Far away from here...
Мнения: 1 305

Баща ми почина преди малко повече от 3 месеца. И от тогава бягам от всички спомени...

# 88 4 окт. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 3 479

Когато бях вече ученичка в гимназията, баща ми пое щафетата да ни вдига сутрин за училище и да ни изпраща, защото аз много мразех да ме буди часовник, а майка ми реши, че е дошъл нейният ред да си поспива повечко преди работа. Тъй като си падах поспалана и който ме будеше го отнасяше, баща ми измисляше всякакви нестандартни начини за приятно започване на деня. Например ми пееше една песничка със следния текст:
Каква ли мома ще стана
като ме мързи да стана.
Вечер ме бият да лягам,
сутрин ме бият да ставам
Laughing

Ей, това си го спомням с умиление.
Много ми е помагал в училище: писал е реферати, помагал ми е по математика, химия и физика, чертал е карти и е оцветявал, абе винаги ме е подкрепял. Той е военен, има и инженерна специалност и много го бива по точните науки. Благодарение на него в 10 ти клас най-накрая я разбрах физиката и започнах да я уча с кеф.
После пък благодарение на него със сестра ми изкарахме едни спокойни кандидат студентски изпити, защото той постоянно измисляше разни тъпи вицове, за да ни разсмива и разведрява.
Като малки не ни е гледал със сестра ми, нито много е играл с нас. Майка ми даже се смееше, че баща ни много добре ни гледа ... докато спим hahaha

Иначе и той е от старата генерация, дето не показва чувства и не казва мили думи. Просто знаеш, че те обича и това е. И досега се прегръщаме и целуваме само като се видим за Здравей и като си тръгва от нас за Довиждане. Живее в родния ми град и се виждаме долу горе през месец.

Последна редакция: чт, 04 окт 2007, 23:54 от Галче

# 89 4 окт. 2007, 21:30 ч.

Мнения: 435

Аз бях глезанката на татко, но от 13г. почти ми останаха само милите спомени и редките сънища Cry

Препоръчани теми

Наддаване тегло на бебето през 9 ти месец?

докога тече мляко?

Рийдърдайджест

Защо да не започна захранването със сокчета?

Причина:

Причина: