Страх или несигурност у детето?

съгласна съм

само дето той веднъж вече е бил изоставян и  е по-трудно, нали се сещаш

все едно всички тези реакции са като през лупа - по-интензивни и силни

поне при нас е така...

Много интересна тема.Накара ме да се замисля.Моето ангелче е в къщи от два месеца.Тя е на 6 месеца.Мислех си тя е малка няма да помни и ще ни е по - лесно с адаптирането.Но сега се замислям че не е така.Какво ме кара да мисля така ли?В началото тя още не правеше разлика кой кой е и се радваше и усмихваше на всеки който я вземе на ръце..Нормално в дома има различни лелки.Но в последните две седмици тя много се промени,особено след операцията.Вече започна да подбира и да ме търси.Когато не ме вижда започва направо да пищи.Не мога да мръдна даже до тоалетната, когато сме сами.Понякога дори таткото не може да я успокои когато се събуди с плач след поредния явно лош сън.Тази вечер за пореден път се убедих че вече ме познава и ме търси и това толкова много стопли сърцето ми.Бяхме на разходка с наша братовчедка.Рали спеше в количката и в един момент се събуди направо с писък и аз веднага я взех на ръце.Тя се успокои и аз я дадох на братовчетка ми да я подържи и отидох да платя сметката.Не мога да опиша какво се случи в следващия момент.Само чух поредния неин писък и всички се обърнаха да видят какво става.Само дето не си почупих краката от барплота до масата за да стигна до нея.А тя като ме видя започна още по силно да плаче и да се накланя към мен че леля и едва успя да я зядържи и да не я изтърве..Такъв плач направо ми се изправи косата.В момента в който я взех в прегръдките си тя се сгуши в мен и се успокои.Няма да забравя навлажнените и очички с които ме гледаше.Имах чувството че целият свят се върти около нас.Не знам на какво се дължи тази промяна-дали тя помни дома, макар и толкова малка.Но като ме погледна имах чувството че тя знае и разбира всичко и търси своята сигурност в моите прегръдки.
Така че може би и двете неща и страха и несигурността са загнездени в децата.
Това което Venecias по горе е посочила имам предвид цитата на Darena е написано много добре.Мисля че това са начините да покажем на децата си нашата любов и че няма да ги изоставим.Това ще ми помогне и във възпитанието на моята дъщеря.

Нашите мъже минаха през това вкопчване в мен - има такъв период, но той си премина. Нашият татко работеше по 12 часа и периодично отсъстваше, чакаха го, особено Вики пощуряваше от радост и много рано започна да разпознава звука на колата и започваше едно пищене и скачане.
След като си прибрахме децата в къщи бяхме почти напълно изолирани. Имах чувството, че те се изнервят от присъсътвието на много и различни хора. Бях ограничила до краина степен гостуването на сеирджии в къщи - и заради вирусите, а и защото си мислех, че е редно да възприемат новият си свят постепенно. Много постепенно бнасях промени за тях в ежедневието, опитвах се да премеря всички нови емоции и да контролирам количеството им, докато се понатрупат и се покачи прага им на поносимост. "На час по лъжичка" - за да огранича превъзбуждането. Не променях режима им, когато госуваме някъде и до сега си разнасяме нещи от къщи. Мисля, че това е по някакъв начин важно за децата.

lora77,  моят син беше точно на 8 м, когато си дойде в къщи. Но съм сигурна, че помнеше дома. Дори четох ,че  децата, които се осиновяват на до 1 г и няколко месеца,  възприемат институцията   като майка- там се грижат за бебето, има някаква сигурност. Изведнъж ти го откъсваш от тази сигурност- преживява стрес и докато те приеме  минава време. При вас явно това е станало. 

Darena да явно вече е станало.Както казах вчера случката ме убеди в това, защото до сега все още имах съмнения как ме приема.Защото като всяко бебе на тази възраст настроението и се мени- я стомахче, я зъбче ще я мъчи и става много кисела тогава и не приема нищо плаче си и това е.Гледам да я гушкам и се носим на ръчички, спи при нас и това я успокоява вече.Определено вече си подбира хората и разпознава мама и тати.

Lora77, не се притеснявай за това, което се случва с дъщеричката ти Много е хубаво това, че само за два месеца с вас, тя е формирала толкова силна привързаност към теб. Принципно, в идеални условия привързаността на бебето към майката се формира първите 6 месеца от живота му и точно около 8-мия месец, детето търси единствено и само майка си и реагира много остро на отсъствието й. Ако до тогава усмивката е била за всеки и всеки е можел да я гушка, сега иска единствено и само теб Привързаността се фокусира към мама.

Това е период, ще отмине, въоръжи се с много търпение. Важното е, че привързаността се е случила - опитай се да бъдеш последователна и предвидима в поведението си. При осиновените деца има специфични поведения, свързани с вече изградената привързаност. Скоро писах в някоя от темите, че и прекалената привързаност (залепването за мама и болезнената реакция на всяка нейна липса, дори и за минутка от стаята) и нагледната липса на привързаност (отблъскване, агресия, отчуждение), и редуването на двете са много често срещани при осиновените деца.

Какво може да се направи? Да научим детето си на раздели. Как? Да му осигурим всеотдайно и предсказуемо присъствие, да откликваме на всяка негова потребност, да бъдем 100% на негово разположение до момента, в който вече сме убедени, че то е изградило сигурна привързаност. След като това се случи, малко по малко, стъпка по стъпка, всеки ден започваме да го учим да се отделя от нас. Както и ние от него - защото много често, някои деца са по-готови да се отделят от майките си, а майките преживяват много болезнено този опит за независимост.