ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Аз май трябва да си го повторя хиляда пъти и да престана да се учудвам, че не разбират. Бианка, благодаря, че го написа така ясно.

А осиновените осиновители не са като кафето "2 в 1", нормално е майчинските им чувства да доминират над другите и те да са дали приоритет на тази си страна - бъдещето и животът са по-силни и това е нормалното.

Относно страховете  - страх ме е да не би някой ден БМ да ме потърси , да се изправи на вратата и да ми каже  - ,,Аз съм те родила" ...Това е най -големия ужас за мен , защото аз не искам да занм нищо за нея , и не го правя за да не нараня мама и тате , а защото смятам , че щом е имала сили да ме остави тогава би трябвало да има сили да забрави.И може би е забравила , аз не мога да знам това , но се надявам.
С майка ми доста често си говорим за това , особенно когато дават нещо за изоставени деца , които гният по мизерните домове и страдат , тогава разбирам каква късметлийка съм .
Zoika поздравявам те за смелоста да приемеш истинските си близки , защото това за мен си е цяло геройство.
Бианка много ми харесаха постовете ти 

  По мое мнение, вероятността това, от което се страхуваш, да се случи, клони към нула.

Освен ако не спечелиш някой джакпот и не се прочуеш с това, а тя не е някоя аферистка или не и е дошъл акълът в главата след загуба на дете (и двете са мнооого малко вероятни) не е реално да очакваш да бъдеш потърсена.

Паметта е избирателна ..., БМ е заровила всичко дълбоко,  и това, че всеки ден страда и сърцето и кърви по теб и ба, бла и пр. са филмови измислици за емоционални госпожици ...
Ако за нещо страда, то е че на нея не и е провървяло...
Не е забравила, но го е заровила дълбоко, дълбоко и го е "легитимирала" с убедеността каква огромна услуга ти е направила като те е оставила ...
Доминиращото е, че на нея не и е провървяло и много е изстрадала,  а не те вижда като жертва на собствената си безотговорност и желанието и  да е свободна и да има нов шанс.
БМ е най-незрелият човек от осиновителната триада, поне според мен, както и най-малко склонният към конкретни действия по повод на миналото





Има ли някой като нас над 40 години ?
Много искам да установя контакт (какъвто той/тя предпочете).

До 36 - та си годишнина и аз не исках да се срещам с никого и да търся и научавам нещо за мен беше абсолтно ненужно.

тръна отново старият текст, сори

Съжалявам , но не мисля , че клони към нула вертоятността да те потърси БМ.В нащия род сме 2 осиновени деца  , братовчед ми който в момента е на 12г , благодарение на такава нулева възможност е без никакво окосмяване по цялото тяло вкл. и по главата, и лицето.Защото БМ реши да го потърси на  деветият му РД.Вече 3 години го водят детето по психолози , и по разни мануални терапии , които за сега са без успех.
Аз само се моля на мен да не се случи , защото нищо хубаво няма да види  ,,жената"

1) Е ти не си на 9 години, така че каквото и да се случи, то ще е и такова, каквото и ти си го направиш.

Не знам дали не е разумно да се замислиш защо толкова те занимава това с оттенък на страх и заплаха към БМ след като обективно е ясно, че никой не те кара да разговаряш/ виждаш се и т.н. с тази жена, а тя да ти влезе в къщата непоканена е чист абсурд в тези години.

 2) За момчето - ужасно е това, което пишеш, дано детето се оправи.
Би ли споделила как мислите, че тя се е снабдила с информация ?
Ти лично ли видя какво се случи или някой ти разказа ?
Ангажирахте ли нейната отговорност за причиненото ?
Потърсихте ли помощ ?
Препятствахте ли срещата ?
Момчето от нея ли (БМ) научи, че е осиновено или майка му го беше подготвила ?

Ти лично ли видя какво се случи (тя нападна, пресрещна някъде детето и пр.)  или някой ти разказа ?

Ако ти е неприятно, моля извини ме и пиши на лични.

ПОвярвай ми замисляла съм се хиляди пъти  , и да точно от това се страхувам от една евентуална среща с въпросната жена.
Не мисля , че е от значение възрастта , дали си на 9 или 39 г  пак си е изживяване , зависи как си подготвен за него.
За случая със Светли , сме говорили безкрайно много пъти  , леля ми се съмнява , че е получила информация от дома във Виница , от където те го взеха.КОгато го осиновиха той беше на 4 г. , а БМ го е оставила там на 8 месеца.Той знаеше , за това че е осиновен , но сякаш не беше подготвен достатъчно за една евентуална среща.А случилото се е било сутринта на РД , звънало се той е отворил вратата  и тя е стояла на среща му и просто му е казала  ,,Аз съм твоята истинска майка".Нарекла го е с името което тя му е дала Любомир и т.н.Знам , че ходиха в полицията и подаваха жалба срещу нея, знам че се водеше следствие от къде е разбрала за осиновителите , но вече 3 г  няма резултат . Това е общо взето

Честно казано, моят най-голям страх далеч не е свързан с евентуалната поява на БМ в живота ми. Макар да не съм сигурна, че съм подготвена за подобна среща. Но тъй като Дони сподели този свой страх, ще си позволя и аз да напиша няколко реда. Не бих искала да анализирам поведението на никого от т.нар. "осиновителна триада". Може би сте забелязали в коментарите ми, че моят начин да кажа нещата е малко по-различен.
Съдбата, на която съм безкрайно благодарна,  почти в един  и същ момент от живота ми ме срещна с две прекрасни момичета,  които имат специално място в сърцето ми. И двете са осиновени (за този факт от живота им научих доста време след като станахме близки). Едната е доста по-голяма от мен- на 56, а другата- доста по-малка- на 17.
За разлика от мен и двете вече са осъществили срещата си с БМ. И при двете, за да се случи тази среща, основна роля са изиграли родителите им. Преди срещата с БМ по-възрастната ми приятелка е изпитвала ужас при мисълта "каква е била тази жена?". В детското и съзнание БМ е била свързвана с какви ли не грехове и тя е изпитвала дори срам заради нея. Оказало се, че БМ е една съвсем обикновена селска женица, която останала вдовица с 4 деца, едното от които пеленаче. Дала бебето за осиновяване по настояване на свекърва си (50 години по-късно това може да звучи странно, но патриархалните порядки, съществуващи тогава са били със силата на закон). Приятелката ми се срещнала с цялото си биологично семейство най-вече по настояване на своя баща. Всички са знаели за нея- къде живее, как расте, но не са смеели да нахлуят в живота и.
Няма да навлизам в подробности за случилото се в живота на другата ми близка, защото срещата и с БМ се случи съвсем наскоро и по стечение на обстоятелствата аз преживях всичко с нея. И в тази среща основната роля бе на родителите и. БМ е осъществила контакт първо с тях и след като е получила тяхното съгласие се е "появила" в живота на дъщеря им. Била е ученичка, когато забременява и под натиск на родителите си оставя роденото от нея дете. Днес има 2 деца, съпруг и добро обществено положение. Но се връща към миналото си, за да потърси изоставеното някога от нея дете.
Така че вероятността БМ да се появи в живота ни е съвсем реална. Това че мен не са ме потърсили, не означава че нечия друга БМ няма да потърси изоставеното от нея дете.  Друг въпрос е как ще го направи. Може би, Дони, се плашиш от появата и именно защото си станала свидетел на ужаса, който е преживял малкият Светли. Дори срещата, която си "нарисувала" в съзнанието си е идентична на тази при братовчедчето ти.
Не мисля че можем да вкараме хората и техните съдби в рамки. Точно затова помолих да поговорим за страховете си- защото въпреки еднаквото си начало, във всеки един от нас има различни  емоционални "натрупвания", които стоят в основата на различните ни страхове.
Защото аз ще си призная, че моят страх не е свързан нито с това да не би да съм неблагодарна (мисля че това е по-скоро някакъв  изкуствено наложен от  обществото комплекс), нито с евентуалната ми срещата  с БМ... Моят страх все още е онзи, първичният- от загубата, от изоставянето. И мисля, че той най-силно е белязал живота ми.

Doni na Moni,
Еее...гати и чудовището тая БМ ..., сори за израза.

А за теб: и възрастта е от значение. Ти си над 25 г., ясно ти е , че никой не може да те задължи да си общуваш с някого против волята си, ама на детенце какво му е в главата ...

Тия срещи са си извратени (обратно на природата са), откъдето и да ги погледнеш и няма начин да са леки, ама на теб ти е по силите да я отстраниш от пътя си, а едно детенце - може и да не мисли, че има право на това.

Дudence,

няма спор кой е основният страх, мисля, че тук всички са единодушни, но още по-опасното е, че той е доста разнолик и идва в какви ли не проявни форми. Сега не мога да пиша много и затова спирам.

А за мен - като че ли цялата съм в страх, общ, плътен, многоообразен по съставни части, но единен като въздействие.

    Fussii казва простичко "страх ме е да не бъда изоставена от детето си"! Разбираемо, колкото и да искам едва ли мога да си представя същинския страх,но със сигурност мога да кажа, че този страх ми е насаден от майка ми. как го обесних само....
   Едно дете открива света чрез родителите си,те му казват кое е черно и кое е бяло и то им вярва на 100%, по реда на тея мисли не е ли по-лесно да се казват нещата такива каквито са още в най-ранна възраст,детето ги приема като даденост и всичите тези страхове губят почва- и на майката и на детето!
  Мисля си,че не бих се чувствала така наранена,ако знаех от малка и от майка ми!
  Ще пиша пак!

Да, затова го и написах в тази тема. Защото може би ще получа адекватен съвет. Ако преди ме е било страх да не бъда изоставена от детето си, сега повече ме е страх сина ми да не разбере, че се страхувам от това (то и аз го обясних доволно неясно, ама карай...). Мисля, че осиновителите трябва много да внимават, детето да получи увереност, че ще бъде обичано във всички случаи, назависимо от чувствата си. Иначе казано, страх ме е детето "да не се пристисква" от страх да не ни нарани
Ами знам, че е неясно, но днес толкоз мога...

Предполагам си много безусловно обичана и щастлива с родителите и близките си, защото само щастлив човек може ясно да осъзнае и конкретно да формулира кое го плаши и души. 

Чували (и изпитрали на собствена кожа)  сме какви ли не вариации и фантасмагории, ама така ясно за пръв път го чувам и то на първа среща, т.е не след дълги опознавания и търсене на какво ли не.

Не знам средство, което да попречи на детето да ""да не се пристисква"от страх да не ви нарани", но то има и страх и страх.
Всичко е въпрос на баланс, на сравнение и едно е парализиращ страх, друго е обсебващ страх, трето е страх в рамките на "санитарните" граници - да е по-внимателен  с вас ... . Не се страхувай, всички шансове да е спокоен, а да не е парализиран или обсебен от страхове, са налице, ако запазиш тази емоционална монолитност, която сега имаш.
 Ти не страничен наблюдател, ти си в градивната част на  триадата, от теб зависят доста неща, а и времето е пред теб.

    Miraetta, много трудно разбирам какво искаш да кажеш ,сбираш   сложни думи в изречения ,а смисъла се губи сякаш,опитай се да говориш по-разбираемо 
  Fussii ,точно за това говорех и аз! Аз се чувствам точно така, и до ден днешен майка ми се "сковава" ако подобна тема витае около нас, аз не смея да говоря за това въобще ,знам че я е страх и не искам да и е мъчно.Но как да кажа, това ми виси като камък на врата  И това чувство на неблагодарност ......също насадено , и с него не знам как да се оправям.
  Казвала съм и,че от както съм си отворила очите нея съм видяла,няма как, просто невъзможно е да приема друга за майка ,но....толкова дълго е живяла със страха си, така се е "заселил " в нея , че отърване няма!А с баща ми пък точно никога не сме говорили за осиновяването ,той смята ,че ако нещо не се казва значи го няма!Много сме различни с майка и татко, времената ,манталитета ...всичко си казва думата.Осъзнавам, че те са ме възпитали , би следвало,че те са ме създали такава, но не го усещам така .
   Пак как го обясних,дано някой поне разбере мисълта ми!

Така и мисля, както и пиша - с тези изрази и "сложни думи". Не разбирам кои от думите и изразите ми намираш за сложни. Кажи по-конкретно, за мен е много полезно, това влияе и на самите мисли.

 
Кажи кое да опитам да кажа по друг начин и ще опитам. 

Чували (и изпитрали на собствена кожа)  сме какви ли не вариации и фантасмагории, ама така ясно за пръв път го чувам и то на първа среща, т.е не след дълги опознавания и търсене на какво ли не.


Всичко е въпрос на баланс, на сравнение и едно е парализиращ страх, друго е обсебващ страх, трето е страх в рамките на "санитарните" граници - да е по-внимателен  с вас ... . Не се страхувай, всички шансове да е спокоен, а да не е парализиран или обсебен от страхове, са налице, ако запазиш тази емоционална монолитност, която сега имаш


Miraetta, например тези абзаци