За фобиите да си поговорим...

Ох, това ми е много трудна тема.
Не бих го нарекла фобия, но имам страх от предмети и звуци, които се появяват неочаквано. Ще дам пример, за да стане по-ясно: Отварям вратата, за да изляза от стаята и в този момент баща ми е от другата страна и иска да влезе. Напълно нормално е леко да се стреснеш, при мен обаче не е така. Ужасът, който изпитвам не мога да ви опиша, а крясъците ми са... За около 5-10 мин мога само да пищя и тялото ми се вкочанява. Първият път когато горкият ми мъж ме стресна неволно го докарах до плач. Когато близките ми се приближават към мен ме викат, не влизат в стаята преди да съм казала, че ги чувам... Като отида на нова работа първо предупреждавам да не ме стряскат дори на шега, никой не ми вярва. Гледката отстрани обаче сигурно е ужасна, защото след пристъп ме гледат много уплашено. 


Ако някой има като моя проблем, моля да сподели защото цялата бременност прекарахме в ужас.   

Аз имах подобни състояния именно по време на бременост. Стрясках се от най-малкия неочакван шум. После премина. Тогава си го обясних с хормоналния дисбаланс. Не знам дали е така, но не ми се е случвало има -няма 18 г.
А психолога, който е показвал картинки на пеперуди е работил като по учебник. Така се започва - с излагане на обекта пред неговата фобия. С картинка, с препарирано животно, ако е страх от животно. Но става бавно и наистина се говори за детството. Някъде там е зароден страха. Трябва да се намери връка с миналото, клиента да си обясни рационално страха, за да може да го преодолее.

Ако така ще ми "лекуват" фобията от птици, не, благодаря 
Нито на снимка, нито препарирани, нито никак приемам в близост до себе тези същества... 
Сигурно има и други начини...

Всяка школа си има свои методи, все ще намериш психолог, който а разбере как да ти помогне.

Изчетох ви с мазохистично любопитство. Не за друго, ами понеже съм бъкана с фобии 

Страх от смъртта на първо място. Страх от задавяне и задушаване (взимала съм лекарства даже по тоя повод). Агорофобия (пак с лекарства се оправих, беше тежка ) Затворени пространства. Птици - умрели особено...бррррр...ужас! Някой ще каже, че като са умрели, няма страшно. Не мога да го обясня. Не е страх може би, а ужас! Цялото ми тяло изтръпва.....

Между другото ми е странно, че много малка е извадката на страхуващите се от смъртта. Имам усещането, че е "най-нормалната" фобия. Но при мен напоследък стана много страшна и вече се замислям за психологическа помощ 

Нямам фобии. Единственото, от което бих изпитвала панически ужас, е да съм заклещена на тъмно и тясно, но истински заклещена, дето е ни напред, ни назад и в тъмнина - като в някоя теснина в пещера например. Но от асансьор нямам фобия, нито от други такива малки пространства, дори да заседна и да са тъмни - ако има пространство и въздух около мен, не ме е страх.
Иначе и аз не понасям хлебарки (никога не ги убивам, гадно ми е да ги приближа даже), изпитвам здравословен страх от високото и прочее неща, които обаче са съвсем нормални реакции в нормални размери.
Жаби, гущери, птички и животинки всякакви харесвам и не се притеснявам от тях - тарантулите са мекички, галила съм ги, а змиите са много интересни на пипане и не са студени, както би очаквал човек

Така е. Доста приятни са даже. 

Студенокръвни значи, че не могат сами да си регулират телесната температура, а не че са студени на пипане.

Паяците - на първо място - без значение малки , големи , космати , брадати.... и всякакъв вид насекоми / дори и муха да ме полази изтръпвам /. На второ място - високо - дори да съм качена и на 1 метър от земята / в стара къща сме - с високи стаи и не ме питайте как си свалям пердетата за пране или как си сменям крушките / и не на последно място от болестите и смъртта .

Съгласна съм с казаното от Мариянка, че в основата на всяка фобия стои страх от смъртта.
Или някаква случка в детството. А ако вярвах в прераждането щях да кажа, че фобиите са свързани със случки от предишни животи.


И аз имам клаустрофобия и изпитвам ужас от асансьори. За страха от високото да не говорим. Но с годините други страхове и притеснения изместват тези ми фобии.

Всъщност най-големият ми страх беше да не заседна в асансьор. И един ден точно това се случи. Прекарах около 3часа в асансьор с плътни врати, шумоизолиран и без никакво осветление вътре. Ами нищо не ми стана. Това ме научи, че човек трябва да се изправя срещу най-големите си страхове, за да ги преодолява, а не цял живот да бяга от тях.

Таталина, мислех си за психолога, който показва картинки на това, което те плаши в спокойна и безопасна обстановка. Ако не го прави,  как ще разбереш причината за твоя страх и как ще го преодолееш?

Ами ако не искам да го преодолея?! Не искам да не ме е страх от птици. Искам да ги няма изобщо в живота ми, та дори и на картинка. Говоря сериозно.
Не мисля, че показани в безопасна среда ще ми станат по-приятни. И в парка е безопасно, ама като хвръкнат гадините срещу мен и изперквам. Не ме е страх, че може да ми направят нещо. Ужасява ме мисълта, че могат да се допрат до мен. И това не е свързано със страх от смъртта. Не съм съгласна, че това е в основата на всички страхове.

По този повод се сещам за онзи виц - "Докторе, аз знам, че не съм грахово зърно и петелът не може да ме изяде, ама петелът знае ли това?" 

Много интересна тема.

Имам фобия да ходя сама в тъмни и безлюдни улички. Ако трябва да се прибирам сама в тъмното и улиците са пусти, имам фобия от преследване (много бързам и постоянно се оглеждам).
Страх ме е да спя на тъмно, ако съм сама вкъщи (трябва да оставя лампата в коридора да свети, а вратата - отворена, иначе получавам диво сърцебиене и не мога да се успокоя да заспя). Ааа и гсм-то трябва да е в ръката ми - да съм в бойна готовност да звъня за помощ.

Имах фобия от хлебарки - не знам дали беше точно фобия, беше ме гнус да ги гледам. След хомеопатично лечение като "страничен ефект" започнах да трепя хлебарките без да ми пука, но все така са ми много, много гнусни (не ме е страх, но са ми отвратителни)...Иначе животни обичам всякакви (без споменатите гадинки).

След раждането имах страх от заразни болести - конкретно за детето. Ужасявах се, че ще се зарази от нещо и хубавичко се оглеждах дали има кашлящи и кихащи наоколо...Вече съм мирясала на тази тема (пак хомеопатията е "виновна", по едно време просто осъзнах, че съм значително по-спокойна).

В общи линии съм наясно коя фобия кога и как съм си я "отгледала"...Не ми нарушават особено душевния уют, като се изключи това, че избягвам определени ситуации.

Таталина, мисля, че е съвсем нормално да нямаш желание да преодоляваш страха си от птици, ако методът, който ти помага за това, е чрез срещата с тях.
Сигурно има различни теории, но съм чела за начин за преодоляване на фобии (ставаше дума за фобия от някакви насекоми, май хлебарки бяха) чрез постепенно приближаване към ужасяващия обект - да се изправиш срещу страха си. Психоаналитикът уведомяваше пациента, че в другата стая в един шкаф отглежда въпросното насекомо в буркан. После гадинката беше пак в буркан, но в същата стая и пациентът отново не я виждаше, но някак си се примиряваше с идеята, че са в една стая...Накрая когато я видя, си попищя доста човекът. В крайна сметка фобията беше преодоляна, но това стана след няколко (не помня колко и какви в подробности) разговора с психоаналитика. Мисълта ми беше, че методът в действителност се практикува...А колко хора биха се подложили доброволно на него (ако знаят какво им е замислено) е друга тема.

Мен ме е страх от жаби. Сериозно. Не гнус, страх ме е. Странно ми е, защото като малка съм си играла по локвите и сме ловили попови лъжички и малки жаби. Появи ми се по-късно. Живеех близо до река, която при дъждове преливаше и жабите излизаха навън. Около блока ми беше пълно с тях;за да се прибера, тичах до входа, беше ме страх да не настъпя някоя или си представях, че тя ще ми скочи или нещо подобно. Задавала съм си въпроса, ако някой мой близък се дави във жабурнясала вода, дали ще скоча да го спасява? Все още не мога да си отговоря, надявам се да не се случи, защото не знам дали ще мога да се превъзмогна?!

Имам страх от ножове, ножици, отверки - такива остри и опасни.
Служа си с тях, но ако ги видя на масата или някой ми подаде нож, изпадам в ужас.
Този ми страх се засили откато имам деца.
Вдигам луд скандал ако на достъпно място има оставен нож.

Мен също ме беше страх.
Когато се преместихме в съседният блок....за мой най- голям ужас (като дете), беше, че сме на 15ет.
Блока има 5 асансьора, четири, от които с фотоклетка.
Беше ме страх да не заседна...да няма как да ме извадят и да си стоя там цял ден.

Нали се сещаш, че в тези асансьори имам около 20 засядания и всякакви случки...Вече не ме е страх..никак даже. 

"Тъмната половина" е романът. И мой любимец е Ст. Кинг.
Моята фобия е от вода - независимо море или басейн. Стигне ли ми водата до над раменете и просто въздухът ми спира - панически страх и не мога да си поема въздух. Предполагам е излишно да казвам, че не мога и няма да мога да плувам.