Публикувана: 10 септ. 2007, 10:12 ч.
Последно мнение: 13 септ. 2007, 10:47 ч.

Дилема

1 779
42
1

# 15 10 септ. 2007, 13:08 ч.

Sofia
Мнения: 8 819

И аз бих те посъветвала да смениш групата/яслата!
Не бих си оставила детето, ако толкова страда, въпреки че има много фактори,които налагат понякога именно това.

Или пък да опиташ с абонамент към детски клуб, като започнеш работа (въпреки че по мое мнение въобще не е добре детето да стои по 6-7 часа в детски клуб, да не спи, да се храни със сандвичи, ама... всичко според ситуацията) ooooh!

.

Вариант за частна ясла също не споменаваш, предполагам, че щом изключваш дететгледачка като опция за гледане на детето, и частната ясла отпада, цените са горе-долу еднакви, дори са по-ниски в полза на частна градина/ясла.

Пожелавам да избереш най-добрия вариант за твоето детенце и съвсем скоро и двамата да сте много спокойни! Hug

# 16 10 септ. 2007, 13:30 ч.

Мнения: 2 220

В Пловдив няма частни ясли. Прави сте. Трябва на всяка цена да го преместя. Само да не стане от трън на глог...

# 17 10 септ. 2007, 13:32 ч.

Мнения: 4 915

Смятам, че може би на детето му е трудно да се адаптира още - де факто, ходи на ясла 2 месеца, като се броят прекъсванията...Може би по-дълъг срок му трябва. Rolling Eyes

Първото ми предложение е да опиташ с друга ясла.
Да изчакаш поне 2-3 месеца да видиш как му понася.

Ако е все така нещастно, аз бих си останала у дома, докато стане на 3 годинки. Тогава децата съвсем съзнателно търсят и имат нужда от социални контакти с други деца - по-леко може да понесе и раздялата с майка си.

До този момент ще имаш възможност да търсиш и избираш между повече предложения за работа, дори да усъвършенстваш някои свои знания/специалности или да усвоиш нови, които ще ти помогнат занапред. 1 година по-рано или по-късно може би не е от такова значение за новата работа, но за детето ти и годинките му, както и трудното адаптиране в тази малка възраст, е от огромно значение.

# 18 10 септ. 2007, 13:55 ч.

Мнения: 2 220

Цитат на: Free Soul в пн, 10 сеп 2007, 13:32

# 19 10 септ. 2007, 14:05 ч.

Мнения: 4 915

Надявам се всички отговори и предложения на пишещите тук да са ти помогнали. Simple Smile

# 20 10 септ. 2007, 14:17 ч.

Мнения: 2 220

Да, определено. Ще опитам с другата ясла. Дано е по-добре, а не се получи обратен ефект. Иска ми се да беше по-просто...
Фантичка, разкажи за твоето детенце, как се стигна до преместването в друга ясла и какво се промени с това. Ако желаеш, разбира се. bouquet

# 21 10 септ. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 53

И според мен трябва да изчакаш малко,минали са само 2 месеца и то с прекъсвания.Моят син като беше на ясла също плака и ако ти кажа че имаше период(около 1седмица че и повече) в който в яслата не ядеше нищо после започна с хляб само, а сега от както слезе в 1-ва група (от юни) си е вече добре. Вече ходи с желание. Успех

# 22 10 септ. 2007, 14:48 ч.

Мнения: 1 547

Това ми е до болка познато. И двамата бяхме ужасно нещастни. Всичко продължи месец и малко и просто го спрях от ясла. Генерално заключих, че не е необходимо да ходи там, за да бъде отчайващо нещастен, да не иска да се храни, да спи и да се стряска насън и да плаче по час-два нонстоп. Явно има деца и деца. Или ясли и ясли. Жените, които гледаха децата в яслите, по моите стандарти бяха съвсем ок.

Сега очаквам да видя как ще се развият нещата с градината. Мисля, че ще бъде много по-различно.

А теб, честно, не те разбирам. Седиш у дома, не работиш, а детето на ясла. Да, имаш нужда от време. Да, трябва да си търсиш работа и да ходиш и по интервюта. Много е трудно, но явно нещата при вас не се получават. Опитай пак на друго място. С много говорене и обяснения, без нерви детето в един момент ще разбере. Така мисля.

# 23 10 септ. 2007, 15:37 ч.

Мнения: 765

Аз бих поговорила с персонала , учителки , лели , директор и ще разбера дали това поведение е постоянно . Много често децата са нещастни при влизане в яслата и пред родителите си , а там забравят . Всъщност аз звъня на директорката за далеч по маловажни неща , а ако виждах детето си нещастно нямаше да си мълча въобще . 2 месеца не са малко време , на нас ни трябваха 2 седмици за да свикне , айде месец да е , ама ...
Последно мисля да се обаждам , защото София се дърпа много , когато я взима една определена възпитателка и искам да знам защо . Когато има проблем той се решава , а не се чака , поне аз не бих чакала , просто се поинтересувай как седят нещата от отсрещната страна . Не може да не знаеш какво се случва с детето ти в яслата и да караш на догадки , това са важни решения .
Може да има пробем с друго дете там , може някое от децата да се отнася зле с него , това само детето ти и персонала може да ти го каже .
Моята едва говори , но аз знам (ако се случи) кой я е захапал , кое дете я е ударило , за какво се дърпат и т.н. Grinning

Откажи се след като пробваш всички варианти да разбереш на какво се дължи дискомфорта на детето , дали на персонала , на храната, дали на другите деца , защото ако не разбереш рискуваш историята да се повтори и в новата ясла .
Успех !

# 24 10 септ. 2007, 15:39 ч.

Мнения: 4 406

поговори с персонала. поискай разрешение да присъстваш поне 1 ден, за да видиш какво всъщност правят дечицата по цял ден...

# 25 10 септ. 2007, 15:48 ч.

Мнения: 4 915

Ако присъства в яслата, изобщо няма да придобие реална представа за нещата и ситуацията... Rolling Eyes

Детето сигурно ще се залепи за нея и ще стои така цял ден, или ще притичва през минутки при майка си. В присъствието на родителя децата се държат по един начин, при неговата липса - по друг...

Някои деца се адаптират за седмици, други - за месеци...Дори да няма явна външна изява за трудна адаптация, детето може да я съпреживява вътрешно...Тръгване-спиране на ясла през 2-3 седмици за 2-3 седмици ще обърка всяко дете...

# 26 10 септ. 2007, 16:17 ч.

Мнения: 2 829

Нямам никакъв опит с ясли за да ти дам съвет, но искам да ти дам идея-как бих постъпила аз ако съм на твое място. Бих си оставила детето вкъщи и бих започнала да си търся работа. Бих потърсила приятелка, с дете на подобна възраст и бих се уговорила с нея да ми гледа детето при нужда-да го оставям при нея за да отида на интервю, да си занеса биографията и т.н. Разбира се, срещу заплащане, но предполагам няма да е скъпо. Ако намеря свястна работа, тогава ще взема детегледачка докато намеря място в яслата.
Така бих останала максимално дълго с детето-което за мен лично е много важно-не заради детето, а заради самата мен, защото на мен ми е най-хубаво като сме заедно.
Стискам ти палци да намериш вярното решение за твоята ситуация и скоро да сте спокойни и усмихнати и ти и детенце! Hug

# 27 10 септ. 2007, 16:36 ч.

Мнения: 8 769

toninna, разбирам как се чувстваш. Очевидно просто детенцето, както и ти, сте по-чувствителни.
Дъщеря ми свиква около месец с яслата. Всеки ден плачеше, мрънкаше, не искаше да ходи. Имахме прекъсване и поради болест, та периода се удължи. Така или иначе, аз винаги питах, и се оказваше, че след като влезе в групата се успокоява. Много по-трудно се адаптира при смяната на дг (писала съм за този проблем).
Всяко дете се нуждае от различен адаптивен период.
За да си сигурна, че това е само първоначалния стрес у детенцето, моят съвет е да говориш задължително с персонала. Рядко се случват разговорливи лелки и госпожи. Ако не ти дадат нужната информация-отивай при директорката. Изисквай да ти дават пълна информация за детенцето-как се държи, какъв проблем има, казва ли им нещо и т.н. Съобщи им, че поведението му у дома е променено, и че искаш да знаеш в каква обстановка расте в яслата. Имаш това право.
Ако наистина се окаже проблема в некачествено отношение-наистина ще се наложи смяна на група/ясла. За второто-знам, колко е трудно, при огромния наплив от деца и недостига на места.
Желая ти успех. И дано дребен свикне.

П.С. Писала съм го и друг път: Сестра ми навремето е плачела 3 месеца, опитвайки се да се адаптира в яслата. Сърцето на мама се късало, но друг изход нямало. Wink

# 28 11 септ. 2007, 12:50 ч.

Мнения: 2 220

Искрено благодаря на всички за мненията! Не можете да си представите колко полезен ми е този поглед отстрани! Най-много с директорката да говоря, с лелките просто не виждам как, още повече че не им вярвам изобщо (може би това е един от основните проблеми) - но не съм виновна, аз искам да вярвам на хората, при които е детето ми, но те се държат така, че просто няма шанс. Почти съм взела решение. Започвам курс, надявам се да науча нещо полезно и да мога да работя от вкъщи. Така ще съм с детенцето си и ще имаме повече финансови възможности. Дотогава... имам си наум нещо и мисля да го осъществя. Вие имате голям принос за това. bouquet

Страхотни сте!

# 29 11 септ. 2007, 18:55 ч.

София
Мнения: 312

Toninna, и аз като теб навремето ревях оттатък оградата на яслата, докато синът ми ревеше вътре (той вече порасна и е студент). Някои деца не са толкова емоционални и по-бързо свикват. В нашето семейство явно не сме такива. Един ден не се стърпях и като се наревах хубаво (около 15 мин) се промъкнах от задната страна на сградата (там се хранеха децата), за да чуя още ли плаче детето и открехнах леко вратата (не бяха заключили). Мислех си, че реването трае часове, ако не и цял ден.Точно насреща ми, детето седеше самичко и спокойно, още не бяха довели другите деца. Не плачеше, но като ме видя на вратата така писна, като че е видяло призрак. Аз се изсулих и повече не се притеснявах, защото от 10 минути реване сутрин нищо няма да му стане (или има последствия за които не знамnewsm78 newsm78

). А малкият ми син въобще не е ходил нито на ясла, нито на д.градина. За сметка на това в 1-и клас рева три месеца като го оставях в училище. И после естествено свикна.
Не съм психолог, не мога да давам съвети. Само ти споделям преживяното от нас. Ти най-добре можеш да прецениш какво да правиш.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: