За помагачите след раждането

Най-големият плюс в тази ситуация е, че мъжът ти е до теб, подкрепя те и ще ти помага в грижите за бебче. Моят също си взе отпуска и не мога да ти опиша колко спокойно и добре се чувствам, въпреки безсънието и стреса около новороденото, които са си нормални. Постарайте се и двамата да парирате всякакви външни дразнители, защото и без това ще ви е напрегнато.
Някъде по нагоре прочетох едно много подходящо предложение - да кажете, че докторите не дават посещения при бебето поне до две седмици. Пращайте им снимки да се позалъжат малко, но такова вмешателство не позволявайте.
И не обръщай внимание на такива изказвания, че щяла да вземе бебето да си го гледа - пускай си ги покрай ушите и не се ядосвай. Твоето спокойствие е безценно, особено ако кърмиш, а това влияе и на спокойствието на бебчо.
Все пак ти и таткото сте НАЙ-ВАЖНИТЕ за детенце!
Успех!      

Гледай позитивно на нещата. Това, че майка ти иска да дойде не е чак толкова отчайващо, защото на нея можеш да й кажеш всичко. Можеш и съвсем спокойно да я изгониш. Ако ти се разсърди, ще и мине. Докато нещата със свеки не стоят така. Щом като живее под вас, дори и да не ти се иска тя ще е основният човек, който ще ти помага и като се налага и като не се налага. Дори за едно отскачане до магазина, ще ти е много от полза. Така, че дръж се добре с нея. Ако трябва си замълчавай, пък си гледай бебето както си знеш  

Всеедно чета моята история 1 към 1 от преди два месеца и половина. С тая разлика че не живеем в един блок със свеки, ние сме под наем а тя в апартамента си на няколко пресечки от нас и не само че не помага никак и с нищо а тя очаква помощ въпреки че е здрава, но пък аз и не искам нищо от нея.Когато родих дойде майка ми и тя с намерението да помага обсебващо и като прибавим и свеки и стана.
Майка  ми си тръгна със скандал, свеки също а аз преживях първата седмица след изписването кошмар и сълзи вместо и двамата с мъжа ми да се радваме на нашето бебче. Съвета ми е бъди ТВЪРДА и очертай границите сега. Аз при второ дете няма да направя тази грешка да се опитвам да угодя на всички.
Помни че в този момент ти,мъжът ти и бебчо трябва да сте най-важни. А коклкото до финансовта част от въпроса - не е невъзможно да се оправите. На нас никой не ни помага със стотинка дори и гладни не сме и има всичко за бебо. Просто мъжът  ти ще почне да работи повече.
Леко раждане, кураж и успех ти желая, ще се справите    .

О,може, може.
Онзи ден свекър ми уж беше дошъл само да види бебо и изведнъж го грабна да го носел у тях. Познай как реагирах.
Иначе говорете и с двете баби овреме и им обяснете,че когато и за каквото  имате нужда от помощта им сами ще ги потърсите. Да не си вменяват сами задължения и привилегии,особено що се отнася до грижите за бебето.
Защото аз не го направих това докато бях бременна и в такива филми се вкарах като се роди бебо,че...

По същество не виждам проблем.
Отсега заявяваш ясно и твърдо на заинтересованите страни, че ще гледате бебето сами. Точка.

А пък аз сви мисля, че всички много се палите Дали ние живи и здрави ще бъдем по-различни някой ден като баби? Всеизвестно е, че внуци се обичат повече от собствени деца:-) Напълно нормално е да искат да се чувстват ангажирани, да се надпреварват да дават съвети, особено ако е първо внуче. Защо трябва да влизате в конфликти? Дайте малко по-дипломатично:-)Казвайте "да, добре" и си правете каквото знаете

Според мен пък, не бива никого да отрязваш с голямата ножица, ами тактично да си направиш графика. Ако майка ти държи да види веднага бебето (което пък за мен е разбираемо, особено, ако е първо внуче....ех, и ние ще станем баби) - предложи и да дойде на изписването само и да си пътува обратно (с нощния влак например). А, като се върне мъжа ти на работа, дори мисля, че ще и се зарадваш да дойде за малко по-дълго.

А колкото до свеки -  според мен нея не я допускай много да шета из вас. Ако се натиска да помага - поръчай си тенджера супа (ама у тях да я готви - нали е на долния етаж). А у вас да идва на кратки визити - тип кафе+гушване на бебето и после казваш, че е време да кърмиш и така....

Та тъй си представям нещата. И мисля, че (в повечето случи) бабите са добро нещо, особено с порасването на бебчо. Ще искаш да идеш с мъж си на ресторант, на сватба и т.н.

Не е палене точно. Когато се роди детето, повечето баби наистина решават, че могат да изземат всички функции. Проблемът е, че в началото си неуверен, а те имат някакъв опит и решават, че ето сега е моментът да помагат. Да, обаче в тези моменти се сблъскват характери, различни виждания за отглеждането на детето и желание за налагане. Повярвай ми, всеки нормален човек ще се изнерви и от най-добронамерените съвети, когато ти се дават по 100 пъти на ден, без да си ги искал. Още по-страшно е, ако бабите са агресивни и си настояват на своето. При много хора "да, добре" не помага. Виждала съм какви ли не случаи от добронамерена помощ, а към това сложи и изнервеност на майката от болки след раждане, безсъние и постоянен страх за бебето и ето ти разправии. Лошото е, че много често липсата на дипломатичност е от страна на бабите, а не на децата им. Защото точно в тези моменти, те си въобразяват, че децата им наистина за деца и не могат да се справят сами. 

И аз мисля, че в доста случаи бабите са добро нещо, особено ако слушат и изпълняват каквото си им казал да вършат... Моите баби като цяло слушат, ама по някой път много ме нервират, когато си правят "каквото си знаят", без да се съобразяват с моите изисквания за отглеждане на дете.


Да, точно затова запаметявам добре техните грешки, за да не ги правя аз някой ден, живот и здраве. Дори съм казала на мъжа ми и той да помни и ако когато дойде този ден, аз съм много заслепена от новороденото внуче и започна да се бъркам много, много, да ми напомни какво не трябва да правя... 

Та, така, при първото ми раждане, още преди да родя и при самото раждане очертах границите за помощ ясно, точно и прямо - казах, че детето е моя територия, аз ще храня, сменям папита, къпя и приспивам, те само ще му се радват. И така и стана. Те сами си помагаха за домакинската работая за което съм им много благодарна.   С течение на времето започнаха да правят и други работи, като смяна на памперс и разходки, но общо взето като цяло повече са се радвали на бебето, отколкото нещо друго. Естествено, бабите са много "полезни", когато се ходи на кръчма, тогава имат малко повече права - за хранене, къпане и прочие.

Специално за свекито напълно те разбирам,аз съм на същия хал,абсолютно същия.В началото като се роди малкия,аз и показах,че не е желана и вече изобщо не ми досажда.Съветвам те да направиш същото. А за майка ти обясни и например че може да дойде за няколко дни(в началото е мн трудно когато си сама) и това е,не виждам нищо притеснително.Ако трябва и кажи че искате сами да си го гледате и ако имаш нужда от нещо ще и кажеш.Смятам,че ще разбере.Живо и здраво бебче ти пожелавам и не се тревожи излишно. 

Нищо не можеш да направиш все ще има сърдити. Затова гледай кое е най-добре за теб, а на тях ще им мине - ако не им мине проблема си е техен.
Ще ти разкажа за моята помощ. Решихме че първо ще помага майка ми 1 месец, след това свекърва ми и тя 1 месец. Майка ми защото с нея аз се чувствам добре и спокойна - това след раждането в депресията е най-важно - твоето спокойствие. Дойде жената да ама баща ми не е научен сам да се оправя и след 2 седмици започна да звъни по телефона да си я вика - изкара още една седмица и си замина. Нищо тъкмо се бях съвзела вече и сама си гледах бебето. Оставих къщата на свеки и толкова /пропуснах да кажа че тя беше МНОГО сърдита че ще е втора/. 1 месец ми го изкара през носа това че е поканена да бъде втора. Изтърпях я, а тя пък не иска да си тръгва - стои и се още един месец. Извикахме девера да си я прибира. Благодарение на тогавашните и изпълнения сега вижда внучката си 3-4 пъти годишно и то родния и син я държи далече от нас. Криво им е но който както си го направи...

Мила бъдеща мамо,

успокой хормоните!Не се ядосвай!Това са последните ти дни, в които можеш да живееш спокойно.Е, доколкото, разбира се, бремеността ти позволява.

Прочетох всичко, което са ти казали до тук.В много от мненията има неща, които ще са ти от полза, за да се справиш с тази ситуация.
Моят съвет е ясно и категорично да кажете от кога ще имате нужда от баби.Ако въобще имате нужда от тях.Уверявам те, че ще се справите сами прекрасно.Щом съпругът ти е готов да ти помага- радвай се.
На бабите кажете, че искате в началото да бъдете само тримата, за да свикнете с новата ситуация в семейството.Време да ти помагат има предостатъчно.А и аз винаги съм твърдяла, че помощ е не да дойде бабата при теб, а да  вземе детето при себе си.
Когато аз забременях  с първото дете още в началото категорично казах и на двете баби, че не  искам никой да ми виси на главата.
И двете се сърдеха и се смееха.Да бе, аз съм щяла да скоча от магарето и да си шетам къщата и детето да си гледам и да пера и да готвя и т.н. Много съм знаела аз какво е да родиш и как се чувстваш след това-техни думи.
Е стана така, че родих нормално и без шевове ;нещо, което ти пожелавам от все сърце и на теб.Още на следващия ден след изписването се оправих перфектно до десет часа. И с прането, и с миенето на дупето, и с всичко.Бабите цъфнаха към десет и половина и питат какво да правят.  Нищо- казвам аз- ще ви направя кафе.
Идването им беше точно четири дни.Видяха и двете, че се оправям по-добре сама отколкото ако са при мен.
Сърдеха се ,разбира се.Но ги отрязвах като им казах ,че трябва да се гордеят с това, че се оправям сама за разлика от някои други майки.
В самото начало на бремеността казах, че детето си е наше и какво ще правим  или няма да правим с него си е наша и само наша работа.Т.е. ние сме родителите и ние решаваме как да го гледаме.
При теб обаче положението е малко по-различно, тъй като твоите родители живеят в Бургас. Ще трябва да се примириш с гостуването им.Но съм съгласна с това:


Със свеки, обаче, положението е по-различно.Там трябва мъжът ти да й каже.За да не си развалиш ти отношенията с нея.Все пак мъжът ти ще тръгне на работа и ти ще си  човекът, който по цял ден ще е с детето.Трябва да  имаш на кого да оставиш детето като изпушиш повечко. С други думи- да използваш свекито.

Не позволявайте никакво вмешателство!Ама никакво!Дори привидно не се съгласявай с техните съвети ако ти се струват остарели или непрактични.

Стана доста объркано, но се развълнувах като прочетох историята ти ,защото и при нас нещата стояха така.Отстояхме си нашата и не съжаляваме!
Живеехме на квартира и само таткото работеше, но не сме умрели  от глад, а и  за детето винаги всичко е имало.

Пожелавам ти успех в борбата с бабите!Пести си силите за голямото събитие да дариш живот на детето си!И за приключението да го отледаш.

  Ако сега отстъпиш и за най-малкото, после ще береш много ядове. Това може да ти се струва незначително, но един път започнат ли да ти се месят, независимо майка или свекърва нататъкще се налагат и ще имате неприятности двамата с мъжа ти. Колко двойки познавам, които се изпокараха с родтелите си точно след първото дете. Явно е някакъв ключов момент.

Истината винаги е някъде помежду...Според мен в ниакъв случай не трябва да се губи добрия тон и да има противопоставяне. Само се заблуждаваме, че можем да променим хора, които често са на възраст над 50 год. Майка ми например след 10 години си призна, че съм гледла дъщеря си по-добре, отколкото тя... Но винаги ще имаме нужда от тях, дори когато децата ни порастнат. И сега често ми се налага да разчитам на майка ми, а дъщеря ми вече е 12 год. пубертет...
Това исках да кажа. Успех на всички с по-старото покол ение