какво е най-човешкото нещо, с което сте се сблъсквали

  • 1 745
  • 20
  •   1
Отговори
# 15
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Няма да се напъвам сега, за да се сетя
за камарата човещинки, дето са ми се
случвали досега, но си спомням, че една
продавачка ме разплака от умиление.
Малко преди сватбата ми бях почти на
ръба на нервна криза от недоклатеняци,
наглеещи да се наричат търговци. Имам
любимо магазинче в Минералсувенир, това
за подаръците, та там си изплаках нервата.
Продавачката ми каза добри думи и ми подари
икона с много мили пожелания. Размекна ме.

хубава тема, жалко, 4е си заминава така. явно е трудно да се говори за хубави неЩа. то е нормално де, както по_4есто се слу4ва да се опла4ем от неЩо, а когато сме Щастливи не ходим непременно да го афиШираме.

няма да се вклЮ4а с конкретни примери по темата, исках само да попитам, прави ли ви впе4атление колко недовер4иви сме станали към благородните изяви? колко 4есто мислим, 4е има неЩо подмолно, 4е някой непременно си е "направил сметката" и пе4ели неЩо с действията си: дали пари, дали реклама.

как понякога, самите ние отказваме помоЩ, или не я търсим, притеснени веднага от мисълта как Ще се реванШираме. или не смеем да я предложим, за да не обидим?

мнителни към доброто ставаме... или обЩеството ни принуждава да бъдем силни и непобедими и да с4итаме нуждата от помоЩ като позорна слабост?

дано да не съм променила много смисъла на темата, такива мисли ме обхванаха, докато 4етях  Shocked

# 16
  • далечно
  • Мнения: 1 029
И аз милион пъти съм го мислела това: доброто се приема с недоверие, не се очаква от хората да са милостиви просто така. Естествено е грубо да се правят общи заключения и в БГ има много добри хора, но изводите идват от 'масата'.

И на мен  ми е много мъчно че темите за очерняне, оплакване и споделяне на негативизъм цъфтят, а тази  Cry  Може пък в чужбина да ни е по-трудно и да сме склонни да виждаме лошото, май трябваше другаде да я пусна, ама не знаех къде.

И все пак прочетох хубави истории, виждам и други са ги прочели. Благодаря ви, момичета. Бъдете добри  Hug

П.С. Feiam, в кое миланско село си? аз живея отскоро близо до Лаго Маджоре и все се каня да се представя в италианската тема. Ако искаш ми пиши на лични, може да се окажем близо





# 17
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
И аз милион пъти съм го мислела това: доброто се приема с недоверие, не се очаква от хората да са милостиви просто така. Естествено е грубо да се правят общи заключения и в БГ има много добри хора, но изводите идват от 'масата'.

И на мен  ми е много мъчно че темите за очерняне, оплакване и споделяне на негативизъм цъфтят, а тази  Cry  Може пък в чужбина да ни е по-трудно и да сме склонни да виждаме лошото, май трябваше другаде да я пусна, ама не знаех къде.

И все пак прочетох хубави истории, виждам и други са ги прочели. Благодаря ви, момичета. Бъдете добри  Hug

П.С. Feiam, в кое миланско село си? аз живея отскоро близо до Лаго Маджоре и все се каня да се представя в италианската тема. Ако искаш ми пиши на лични, може да се окажем близо



Относително близо сме, да, до Монца съм аз (за ориентир, де  Laughing)
ако не ме лъже паметта, има някой в темата, който е съвсем около теб  newsm78

# 18
И аз милион пъти съм го мислела това: доброто се приема с недоверие, не се очаква от хората да са милостиви просто така. Естествено е грубо да се правят общи заключения и в БГ има много добри хора, но изводите идват от 'масата'.

И на мен  ми е много мъчно че темите за очерняне, оплакване и споделяне на негативизъм цъфтят, а тази  Cry  Може пък в чужбина да ни е по-трудно и да сме склонни да виждаме лошото, май трябваше другаде да я пусна, ама не знаех къде.

И все пак прочетох хубави истории, виждам и други са ги прочели. Благодаря ви, момичета. Бъдете добри  Hug

П.С. Feiam, в кое миланско село си? аз живея отскоро близо до Лаго Маджоре и все се каня да се представя в италианската тема. Ако искаш ми пиши на лични, може да се окажем близо



Относително близо сме, да, до Монца съм аз (за ориентир, де  Laughing)
ако не ме лъже паметта, има някой в темата, който е съвсем около теб  newsm78



оба4е лагото маджоре е много маджоре, къде по_то4но си??? 

# 19
  • далечно
  • Мнения: 1 029
Ние живеем в Brebbia - тоз 'мегаполис' не го знаят и местните от Милано  Joy : близо до Испра и Безоцо, на суперстрадата за Лавено. По-близо сме до Лугано отколкото до Милано, де. Разводнявам темата обаче, та ще  взема да се представя в Мами в Италия

# 20
момичета, мога да напиша книга на темата ,ако бях писател.
на кратко: аз помагам без да се замисля кой как ще приеме помощ-ами с каквото мога.
  и на мен много хора са ми помагали в живота. но трябва да изкажа специални благодарности на човека до себе си. когато се запознах с него преди 5 години не знаех нито какво да правя с живата си, нито с какво да издържам сина си в тази наша майка България. той ни осинови мога да кажа. пое цялата ни издръжка. отначало бях му безкрайно благодарна, по после се чувствах задължена, но сега съм толкова силно привързана към него, че не бих позволила на никой да го нарани. той една душица мога да кажа. в момента живеем заедно в България. поевтинo е!
дали тези ми чувства към него не могат да се нарекат- любов? аз се страхувам да ги определя така защото не съм била влюбена в него. но даже и като се закашля аз се тревожа.

Общи условия

Активация на акаунт