за камарата човещинки, дето са ми се
случвали досега, но си спомням, че една
продавачка ме разплака от умиление.
Малко преди сватбата ми бях почти на
ръба на нервна криза от недоклатеняци,
наглеещи да се наричат търговци. Имам
любимо магазинче в Минералсувенир, това
за подаръците, та там си изплаках нервата.
Продавачката ми каза добри думи и ми подари
икона с много мили пожелания. Размекна ме.
хубава тема, жалко, 4е си заминава така. явно е трудно да се говори за хубави неЩа. то е нормално де, както по_4есто се слу4ва да се опла4ем от неЩо, а когато сме Щастливи не ходим непременно да го афиШираме.
няма да се вклЮ4а с конкретни примери по темата, исках само да попитам, прави ли ви впе4атление колко недовер4иви сме станали към благородните изяви? колко 4есто мислим, 4е има неЩо подмолно, 4е някой непременно си е "направил сметката" и пе4ели неЩо с действията си: дали пари, дали реклама.
как понякога, самите ние отказваме помоЩ, или не я търсим, притеснени веднага от мисълта как Ще се реванШираме. или не смеем да я предложим, за да не обидим?
мнителни към доброто ставаме... или обЩеството ни принуждава да бъдем силни и непобедими и да с4итаме нуждата от помоЩ като позорна слабост?
дано да не съм променила много смисъла на темата, такива мисли ме обхванаха, докато 4етях