Дали съм виновна?

  • 2 244
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
В не много далечното минало майка ми стоя без работа около 2 години. Ма баща ми не се разведе с нея.  Thinking
Верно, че ситуацията е огледална.
Мисълта ми е, че едно е човекът в момента просто да няма работа, друго е да не му се работи , да го мързи... то си личи просто. А лентяй не бих понесла, ама в никой случай.  Naughty

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 1 742
Бих искала  д аобоснова отговора си - тук става въпрос за мъж, който ЕДНА година не си е намерил работа и  си позволява да обижда жена си... И накъде по-толерантна да бъде тази жена?
При мен ситуацията беше идентична, и когато започнах да работя на две места+децата, готвенето и честене- станах и мързелива!
Затова казвам - много го търпи!
И аз така мисля.

# 17
  • Мнения: 1 023
В не много далечното минало майка ми стоя без работа около 2 години. Ма баща ми не се разведе с нея.  Thinking
Верно, че ситуацията е огледална.
Мисълта ми е, че едно е човекът в момента просто да няма работа, друго е да не му се работи , да го мързи... то си личи просто. А лентяй не бих понесла, ама в никой случай.  Naughty

каси, не е това водещото в тая тема, по моему.
за отношението, уважението и споделянето иде ре4.
а тях ги няма.

другото все някак се култивира. за лентяйството не знам.
аз съм лентяйка по природа...
ма - тежка царската корона - хем ми природата недоволна, хем не ми е добър баланса.  Laughing

# 18
  • Мнения: 274
Като е без работа, е без самочувствие.
Като е без самочувствие, е без настроение.
Къде е това нещо 1 година без работа? Не и ако зависи от теб... Тези хора, да, заслужават някакъв толеранс, но не и 15ти шанс... Те винаги ще са така. Трябва нещо да ги тласне към промяна...

# 19
  • Мнения: X
моите мнения напоследък се ръководят от огромно чувство за вина
че не съм направила достатъчно, за да съхраня връзката
всеки минава през това - период е - та в момента съм склонна да ги оправдавам тези мъже
иначе кръга е затворен и все се чудя какъв е смисъла да се търсят мнения при нас - след като ние сме сами , значи е ясно какво решение сме взели, ако пита семейните - те ще кажат - търпи го
всичко е до човека просто. както казват някой от нас - някоя може всеки ден да я бият и тя пак да си стои, а друга една лоша дума да й кажат и да е дотам

# 20
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
В не много далечното минало майка ми стоя без работа около 2 години. Ма баща ми не се разведе с нея.  Thinking
Верно, че ситуацията е огледална.
Мисълта ми е, че едно е човекът в момента просто да няма работа, друго е да не му се работи , да го мързи... то си личи просто. А лентяй не бих понесла, ама в никой случай.  Naughty

подкрепям
в крайна сметка при първата трудност не се отказва човек
но! ако се премине граница на разбираема продтиснатост и гняв и партньора си го отнася - няма за ккаво да се стои
бе всичко е СТРОГО ИНДИВИДУАЛНО и не може да правим аналог - аз така, пък аз иначе...
дали сме насоки на ваторката и да е търпелива и да не прекалява - надявам се тя да намери верния път за себе си
но това, че някой е  постъпил еди как си в ПОДОБНА но не ИДЕНТИЧНА ситуация - не е повод и авторката така да прави...но тя си знае предполагам

п.п. не мисля, че има вина - в крайна сметка дори на него да му е тежко - на нея също не й е леко
но ако има  желание да продължи опита си да остане с него - лично аз съм за!

# 21
  • Мнения: 215
Все едно чета за моя бъдещ бивш мъж ooooh!.
Преди 6 години стоя без работа 11 месеца, но като забременях (планувано) на третия месец се хвана в ръце и взе да работи.
Преди повече от година пак напусна работа, а аз износих и родих второ дете, а той продължи да не работи и ...този път го изгоних. Един път го подкрепих и разбрах, но втори път?!?

Не съжалявай. Аз съм с две деца, едното е бебче, издържам се с майчинството ми, от което безработният постоянно иска и за него, но повярвай ми  чувствам  се по един особен начин щастлива, че него го няма.
А обичах мъжа си наистина много.
Някак си обаче ми писна аз да си съдирам д-то от работа, а той по цял ден да се пиляе по кафетета, щото няма достойна за него работа.

С нетърпение чакам моментът, когато ще бъда отново свободна, но и за да се разведем ми иска пари..нищо, че живеехме в лично моето жилище и го издържах аз.

Повярвай си и хубавото ще те очаква  bouquet!

# 22
  • Мнения: 424
не си се прецакала сам- не си му събрала багажа , той сам си е тръгнал.хората понякога взимат прибързани решения- може и да се върне.  Rolling Eyesтогава сядате и разговор. ама ясно и открито- ти си казваш мъката точно както тука без да те прекъсва той, за да види защо си му толкова бясна. без обвинения, просто сподели с него.щом те ''обича'' , би трябвало да даде 1 рамо в грижите за детенцето. или поне да се държи с разбиране ако го мързи да се движи.
ако не се върне, прецени дали с него напред или без. дали да вземеш инициативата или не. дали много ти е отвътре , което си търпяла или..може и още .сега търпение и чакай.късмет

# 23
  • Мнения: 2 723
ако много ти липсва - повикай го и му дай шанс...в крайна сметка с идеалистична цел да се наказваш и себе си и него...
вярвам че когато наистина не можеш вече да го траяш - просто ще го изгониш и няма и да ти липсва!

Съгласна съм
Ако не си убедена в правилността на решението си (а гледам, че не си) дай му шанс.
Не виждам причина да седиш и да страдаш за него и той за вас, но никой да не направи крачка за да не му се накърни достойнството...
Може би като усети подкрепа ще си намери работа, ако ли пък не - винаги можеш да му покажеш вратата, но ще знаеш, че си дала шанс...

Общи условия

Активация на акаунт