"Приемни семейства с трудов договор"???

radiididi това е много положително аз в момента съм на изчакване защото въпросника който трябва да попълним е адресиран до закрила на детето а новият който ще бъде до общината още го нямат така че надявам се другата седмица да се случат нещата просто нямам търпение 

Нали прочете в статията ,че точно в Бургас все още не са обучени тези които трябва да обучават вас.При нас всичко беше наред и пак чакахме близо 9 месеца докато ни настанят дете.Не се отчайвай след като сте сигурни ,че го искате ще стане.

''Ние смятаме, че с 15 000 000 лева могат да се мотивират, обучат и подкрепят много повече приемни семейства, ако наетите хора за администриране на проекта са по-малко, обособените за директна работа екипи са по-добре окомплектовани като професионална подготовка и като средства за пътуване, с което могат да се покриват повече общини и приемни семейства.''

  Моето скромно мнение е следното
      Трябва да бъде увеличена месечната издръжка за дете поне двойно! Не само трябва, а е жизнено важно ,за да оцелеят тези деца и техните приемни семейства. В момента те са на ръба на биологичното оцеляване.
 И не е ли по-важно да бъдат задържани на работа сегашните приемни семейства и те да бъдат мотивирани, обучени, подкрепени .Сега много от тях напускат .
    
  

Танюшка нали за това говоря,че всички /държавата и неправителствените организации/само "смятат" и нищо не правят.Поради тази причина ,аз си блъсках главата до сега,но вече решихме и си намерих работа ,а и кандидатствах за още две на граждански договор.Смятам ,че все някак ще се справим докато осиновят малката и след това твърдо сме решили да приключим с тази дейност/много съжалявам за този си избор ,но няма как/.

 Ради, радвам се, че си си намерила работа! Сега по-спокойна ли си?

Да,може да се каже че съм по спокойна.Само се надявам Стефи да не се разболява толкова често,до вчера пихме едни витамини по схема и се надявам да има резултат.На 13този месец имаме рожден ден и вече и купихме подаръка,кака и и батко и много го харесаха,а и тя искаше точно това,така че чакаме с нетърпение 13.

Здравейте ,мили майки.
Аз отдавна не съм писала...От седем месеца вече сме подали документите си и все още нямаме изготвен доклад.Обадиха ни се че ще е скоро.Та въпроса ми е :сега като го изпратят до АСП колко още ще чакаме ..за комисия ...за одобрение ...и за детенце?....горе -долу де....Ако някой скоро е минал по този път моля да сподели.
пп.От София съм-ако има значение
И каква помощ можем да получим за дете до 1г освен издръжката от ~190лв,тъй като ще имаме нужда от количка ,столче ,дрехи и всякакви други неща ...та да си направим сметката .....

Честит празник на всички.Таисвал незнам какво да ти кажа освен ,че на всякъде е различно пък и сега с тези новости може да отнеме време.Но не се притеснявай всичко ще се нареди.А за парите имаш право на 365лв. еднократна помощ която при настаняването може да я поискаш цялата.Но трябва да знаеш че помощите идват чак на следващия месец,а детето ще ти го дадът напълно голо.

  Ако ми позволите да споделя малко наблюдения и изстрадан опит.

  Шокирана съм от абсурдите ,които наблюдавам в пр приемна грижа.
Натоварени сме с отговорностите на родители, а пък права на такива нямаме.
Мисля, че приемният родител , този който е денонощно с детето ,храни, облича, грижи се , съпреживява всички моменти от израстването, Е този който на-добре е опознал нуждите, специфичните индивидуални характеристики на детето и той е човекът който във всеки момент със родителския си инстинкт който си е изработил през годините на опит,знае кое е най-доброто за детето.
Какво обаче се случва в приемната грижа!? Ние нямаме право на мнение, никой не се вслушва и не го чува Решенията се взимат от екип,който стои по бюра,пише доклади и смята че познава толкова добре детето, че само той и никой друг,  знае кое е най-доброто за него.
Не мога да правия изборите за нашето дете,не мога да решавам  как да го отглеждам ,кога да тръгне на градина,кои и какви хора да присъстват в неговия живот. Стига се до абсурди да ми нареждат как да гледам детето си хора ,които никога не са гледали деца, и да ми правят забележка за неща които не разбират.
 Става така че поемаме огромния емоционален и всякакъв друг товар и последствията от решения взети от други хора .Това НЕ Е да си родител.
   По-удачно би било да ни водят като прости детегледачи . Понятието детегледач повече онагледява ограничените права,които в момента имаме.
Родител е нещо съвсем друго. Всеки го  знае  и чувствадори когато не може да го изрази с думи и то няма нищо общо с това което сме в момента.

 Постоянно ми напомнят ,че това дете не е мое, че е чуждо дете. И понеже било чуждо, аз съм нямала правото да го отглеждам както ми диктува родителския ми инстинткт,опит и съвест.   Възмутена съм и протестирам срещу такъв поглед върху приемната грижа и приемното дете. И всеки път,когато изразя лично мнение, и не се съглася с госпожици социални работнички,те ми  припомнят как отговорността да се гледа чуждо дете била огромна и още по-огромна,точно защото детето е чуждо, сякаш аз не я съзирам тази отговорност.
   Аз мисля, че ако и щом сме станали приемни родители ,за нас няма наши и чужди деца, обичаме ги еднакво. И  си нося отговорност и към'' чуждите ''и към ''моите'' деца .
 Лично на мен ми беше казано да я давам по-неглиже ,да не се престаравам. Стига вече с това елементарно мислене, и това мои и чужди ужасно ме дразни!
Аз мисля,че хванеш ли се на тази работа, сам си знаеш мярката колко да обичаш и колко да се раздаваш .

Танюшка, вярно е, че приемните родители нямат настойнически права над детето (и това, между другото, е така в повечето държави). Те не могат да вземат самостоятелно важни за детето решения и от тях се очаква, че ще работят в кооперация със социалните и евентуално с биологичното семейство… В тази връзка приемните родители няма как да определят сами и неща от рода на това, кога детето да тръгне на градинка, тъй като социалните като цяло могат да имат изискване, в приемното семейство винаги да има поне един родител на разположение на детето. Аргументът за това е, че приемните деца често носят със себе си тежко минало, което изисква по-специално внимание и е необходимо повече време за изграждането на сигурност у тях… Но ако ти смяташ, че детето вече може да тръгне на градина (мисля, че в другата тема беше писала за това), просто опитай да убедиш социалните в това, че то вече е готово за тази промяна...

Наскоро попаднах случайно на материал за причините, поради които може да се отнеме лиценз за приемен родител в някакъв американски щат. Те бяха следните: (1) ако се води съдебно производство срещу родителите, (2) ако не се одобряват методите на възпитание (примерно, децата са занемарени или пък се злоупотребява – да речем, децата вършат прекалено много домакинска работа), (3) недобри условия на живот (като например незадоволителна хигиена, неподредени стаи, опасни ситуации и т.н) и (4) неспазване на закона  (във връзка с отношенията с биологичните родители и социалните)…
- Това ме наведе на мисълта, че и в чужбина социалните се месят достатъчно много в работата на приемните родители (прекалено много за моя вкус… ), като оценката в много ситуации е въпрос на лична интерпретация...  

Но всичко това би трябвало да се разяснява на подготвителните курсове и приемните родители би трябвало да са много добре запознавани с естеството на приемната грижа…

С това хич не съм съгласна… Че как иначе ще гледаш и възпитаваш едно (приемно) дете, ако не се позовеш на родителските си инстинкти… В крайна сметка от тебе не са изисквали специализирано образование, а точно родителските ти умения са дали основание на социалните да преценят, че ще се справиш с тази задача…

П.П. Във връзка с лицензите – сетих, че тук преди време някой беше питал за тях… Чувала съм за подобен вид система, но само във връзка с "детегледачките" (в Германия), но предполагам, че и при приемната грижа "лиценза" всъщност би трябвало да гарантира професионалните качества на приемния родител - чрез задължителни курсове, интервюта, изпити и т.н., които се провеждат през определен период от време… Лиценза е един вид "разрешително за конкретна дейност" и работата с лиценз би трябвало да е еквивалент на "частна дейност" (примерно, ЕТ)…  

П.П.П. Знам, колко дразнеща може да е инертността и нечовечността на социалните!!...  

Танюшка, напълно те разбирам. Аз също имах големи проблеми със нашите закрилници на детето. И на мен ми казаха да не се вживявам толкова и че много на сериозно съм вземала приемната грижа да съм я карала по-спокойно и да не се вжиявам толкова. Мислех, че това е само в нашия град. Но сега разбирам, че подобни проблеми има май в повечето градове на България. Май е практика социалните работници от "Закрила на детето" да си закрилят заплатите вместо децата и изключение да се случат хора със сърце и душа за децата.

Блаженна, благодаря за подкрепата!
Чандра, много е ценна информацията, която даваш за приемните семейства в чужбина, защото информацията за приемната грижа в чужбина и за челния опит е оскъдна. Няма почти нищо нито преведено, нито наше ,на бълг език . Никаква  информация не намерих, когато търсех,  и за лицензите и т.н.
   По повечето точки от поста ти съм съгласна. Известна ми е концепцията за екипното родителство.
Ясно ми е че приемните деца са деца под закрила ,и трябва да спазвам предписанията и изискванията които ми спускат отгоре.
Искам обаче да отбележа нещо което забелязвам .Не знам другаде как е .
 Социалният работник от ОЗД, който е контролиращият орган, ми е дал доста голяма свобода и се ползвам с доверието му,слава богу и се надявам че оправдавам неговото доверие.
 Неприятности имам от социалния доставчик на услугата подкрепа. Ето кое ми се вижда неправилно .Органът който трябва да ме контролира и надзирава, не го прави. А другият, който би трябвало да ме подкрепя ,не ме подкрепя ,а  ме наблюдава под лупа и ми търси кусури. Объркани, разменени и доблиращи функции на разни доставчици, организации, фондации, дето вече не можеш ги разбра кой откъде се е взел и какво прави.

Но ако ти смяташ, че детето вече може да тръгне на градина (мисля, че в другата тема беше писала за това), просто опитай да убедиш социалните в това, че то вече е готово за тази промяна...
 Чандра, точно обратното се случи при нас.
 Разбирам много добре ,че децата живели за известен период в институция, са преживели тежки загуби и раздели ,разбирам  и причините поради които имат тежки дефицити за компенсиране.   Разбирам защо трудно почти невъзможно създават здрава привързаност. Както казваш тези деца носят своето тежко минало и на тях им е нужно повече време за да създадат сигурна привързаност.
  Точно защото разбирам всичко това ,поисках да гледам приемното ни дете изцяло в къщи ,без да го пускам на детска градина,две години след като го взехме от дома. На втората година обаче социалните започнаха да настояват да го пусна на детска градина и да ме притискат .Аргументът им беше че там щяло да се социализира. Разбирам и това,но според мен детето не беше готово да се отдели от мен,беше болезнено залепено .Освен това много изоставаше с навиците-все още беше с памперс, а  детската градина има изискване детето да се обслужва само. Та затова имах конфликт с една от социалните.
   

Ох, Танюшка... Често не са компетентни тези служителки, знам го много добре... И то от най-ниското до най-високото стъпало...  Не ви е лесно на приемните родители, защото през цялото време имате взаимоотношения със социалните... (докато при нас /осиновителите/ за щастие такива срещи не се налагат или няма да се налагат в едно обозримо бъдеще)... Много точно си описала, какво голямо объркване се получава у нас на функции и дейности на различните отдели-организации и с право се ядосваш!!!

По въпроса за детската градина - Няма ли как да получиш мнение (атест) от специалист-психолог за необходимостта от по-продължителен престой у дома? Просто вместо да си късаш нервите, решавай конфликтите с техните методи (лесно е на думи, знам... )... На каква възраст е детенцето?

Ако те интересува, как е уредена приемната грижа в други държави, бих могла да се разровя из нета... Само дай конкретен въпрос...

В Германия, например, често се изисква от страна на приемните родители, "единият от тях да не работи или работното време на двамата родители да е организирано по такъв начин, че детето винаги да има до себе си човек, с когото изгражда емоционална връзка. Едва след успешно завършена интеграция на детето в приемното семейство може да обсъди наново евентуално желание за упражняване на професия [и съответно за детска градина и т.н]..." (Взех инфото от тук, третата точка)

Здравейте!
Много бих искала да се запозная с приемни майки от Сливен. Та ако има между вас, много ви моля пишете ми. Ще ви чакам с нетърпение! 

   Ами, да,  Chandra_Den , това е добър вариант, но  не не съм сетила  за него тогава -да поискам мнение от психолог и да го представя на социалните .Сега вече знам и търся съвет и помощ от специалист почти за всеки проблем на детето.
  Благодаря ,че предлагаш помоща си  Всъщност , ти можеш да превеждаш ли?
Ако е така ,преведи каквото и колкото желаеш и няма значение по кой въпрос,  аз поне в момента не се сещам за конкретни теми. Може би другите приемни майки могат да кажат.
Лично  мен ме интересува въпроса за мотивацията на професионалните приемните родители. И тази статия, част от която си превела също мисля ,че ще е полезна тук.