а разбрах
моите неща седят в секцията или в гардероба - където имам място
признавам - не са ми на преден план и пред очите...и вече не щото носят болка, а просто щото от чисто практична гледна точка биха ми пречили - те са минало и нямат никаква работа да ми се пречкат
играчките останаха баче привсички останали играчки
снимките - при всичките ми останали албуми
т.е. това дето мястото му е наред с др неща - при тях, а това детно е само спомен и нищо др - някъдзе по секции и гарделроби, ако е с по-фрапантни размери и в мазето бих го свалила
моите неща седят в секцията или в гардероба - където имам място
признавам - не са ми на преден план и пред очите...и вече не щото носят болка, а просто щото от чисто практична гледна точка биха ми пречили - те са минало и нямат никаква работа да ми се пречкат
играчките останаха баче привсички останали играчки
снимките - при всичките ми останали албуми
т.е. това дето мястото му е наред с др неща - при тях, а това детно е само спомен и нищо др - някъдзе по секции и гарделроби, ако е с по-фрапантни размери и в мазето бих го свалила
), а се славех, че помня всичко кат' слон. Та, тез малки нещица ми припомнят случки и хора, и мисли... Не за да ровя излишно в миналото, а за да помня каква съм била, какво ми е минало през главата, с какви хора съм се сблъскала и т.н.
