Моралните страни на въпросите, според мен имат и обратни страни. Трудно е да се сравняват възможностите на семейство, което "не може да се справи с проблемите на болно дете" с възмоностите да се справиш с проблемите на дете, отглеждано в институция. От проблем до проблем има разлика. Ела, пожелавам ви успех!
- Публикувана: 16 септ. 2007, 11:26 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2007, 19:34 ч.
Може ли?
Искам да ви благодаря за отговорите и разбирането.Ако аз бях отстрани въпроса ми щеше да звучи нелогичен,дори нахален.Но повярвайте ми от всичко на света най-много искам да дам любов и нежност на едно малко създание.Толкова много исках да бъда майка и така чаках с нетърпение моето съкровище.Не успях да се преборя с болестта му и ми се наложи да взема най-трудното решение в живота ми.Тежко ми и като си помисля за всичките си здравословни проблеми и за вероятността никога повече да не изпитам това чуство,което не може да се изрази с думи-просто да бъдеш майка,истинска майка.Казват ми-но ти си истинска майка.Ти си направила най-доброто за детето си.Знам това,но и знам,че дома ни никога не е бил по-празен и на мен никога не ми е било по-самотно.........Имам толкова много любов и нежност,която не мога да му дам за малкото време в което сме заедно с моето бебче.Ох,извинете ме,но съм така объркана.Благодаря ви за отговорите ....
Ела79, извинявам се за въпроса, но какво му има на бебчето ти, че не можеш да си го гледаш? Има много жени които си гледат болните дечица. Имам приятелка с 2 деца инвалиди които вече са големи, но тя си ги гледа и двете. Извинявай ако засягам болна тема, но наистина се опивам да те разбера. 
Естир, момичето вече е писало подробно за болестта на детенцето й. Влез в профила и и виж предишните и постове. Не я карай да повтаря всичко отново, предполагам,че е ужасно тежко
Извинявам се.
Мила ела79,
сега видях темата и набързо прочетох постовете ти.Нямаш представа как разбирам състоянието ти.
Но на конкретния ти въпрос - можеш да подадеш документи за осиновяване. Накратко как стана това при мен, макар, че беше преди доста години:
Дългожелана бременост, лежане 9 месеца по болници, непрекъснато ехографско наблюдение....За да открият в 9 месец ,че нещо има на бебето, разбира се научавам за това от случайнодочути лекарски разговори.Ужасно тежко раждане, едва оживявам, от което бебето получи и допълнителни увреждания.
Когато започвам да идвам на себе си и да питам, получавам отговорите за малформациите, вероятно настъпили около3 месец от бременността:
Почти са невъзможни медицински интервенции за подобряване на състоянието му.
Не знаят до кога ще живее .
Вземането му в къщи би било равносилно на убийство .
Единстеният изход е - дом за медико-социални грижи.
Да, то беше там, когато подадохме документи за осиновяване.
Знам какво е страданието на една майка, която може само да вижда детето си отвреме на време, когато то се нуждае 100% от нея. Знам за каква празнота говориш.При мен тя дойде когато то почина след няколко месеца.
Сега имам и осиновено и родено от мен дете. Животът ми е пълен. Но подтиснатата стара болка идва отново с пълна сила понякога.Не я подтискай, говори за нея, освобождавай я...
сега видях темата и набързо прочетох постовете ти.Нямаш представа как разбирам състоянието ти.
Но на конкретния ти въпрос - можеш да подадеш документи за осиновяване. Накратко как стана това при мен, макар, че беше преди доста години:
Дългожелана бременост, лежане 9 месеца по болници, непрекъснато ехографско наблюдение....За да открият в 9 месец ,че нещо има на бебето, разбира се научавам за това от случайнодочути лекарски разговори.Ужасно тежко раждане, едва оживявам, от което бебето получи и допълнителни увреждания.
Когато започвам да идвам на себе си и да питам, получавам отговорите за малформациите, вероятно настъпили около3 месец от бременността:
Почти са невъзможни медицински интервенции за подобряване на състоянието му.
Не знаят до кога ще живее .
Вземането му в къщи би било равносилно на убийство .
Единстеният изход е - дом за медико-социални грижи.
Да, то беше там, когато подадохме документи за осиновяване.
Знам какво е страданието на една майка, която може само да вижда детето си отвреме на време, когато то се нуждае 100% от нея. Знам за каква празнота говориш.При мен тя дойде когато то почина след няколко месеца.
Сега имам и осиновено и родено от мен дете. Животът ми е пълен. Но подтиснатата стара болка идва отново с пълна сила понякога.Не я подтискай, говори за нея, освобождавай я...
Стига да имаш желание ще си вземеш детенце. Много си силна и това да оставиш детето си в такъв дом се иска мого кураж а и да продължиш да живееш. Аз си осинових дете но никога не можеш да чуеш от мен упрек за постъпката си. Кураж и поклон пред твоята смелост да продължиш напред.
Препоръчани теми