Публикувана: 16 септ. 2007, 14:33 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2007, 09:36 ч.

Сбърках ли, че направих аборт

3 234
25
1

# 15 20 септ. 2007, 20:15 ч.

Мнения: 4 700

Не си сбъркала. Аз из4аках, защото не исках да повярвам и резултатът беше силен кръвоизлив, които можех да избегна, ако не се бях инатила. Peace

Не е било грешка. Две седмица изоставане в развитието са нормални, но при по напреднала бременност. Не се обвинявай, станало е за съжаление и ти не би могла нищо да направиш. Hug

# 16 20 септ. 2007, 20:32 ч.

Мнения: 1 951

Едва ли е било грешка. Възстановай се бързо и започвайте отново опитите. Успех и Hug

# 17 20 септ. 2007, 20:40 ч.

Плевен
Мнения: 238

Не е било грешка щом лекаря го е препоръчал значи е бил сигурен че бебето не само няма пулс,но и не се развива.Не се обвинявай.

# 18 21 септ. 2007, 15:38 ч.

Стела, миличка, не си сбъркала и моля те, не се коси! На никого не пожелавам история като моята, свързана с мисед диагноза...В 7-ма г.с. чухме пулсация, в 8-ма вече нямаше пулсация - ходих на 6 доктора и няколко дена по-късно отново ходих-отново същият резултат. Аз също реших да направя тогава аборта, тъй като ми казаха,че момиче,което не се е съгласило на аборт след такава диагноза, се върнало няколко дена по-късно с големи кръвоизлеви и се наложило да отстранят дори и матката й.
А при теб след аборта нямаше ли хистопаталогичен резултат- там със сигурност се доказва,че плодът е бил мъртъв преди да го извадят, така че и оттам можеш да се убедиш. Още повече,че аз след това си правих и изследвания,които ми доказаха,че съм имала генетични причини това да се случи. Но това така или иначе може да се лекува и евентуално да се избегне при следваща бременност. По-тежкото, всъщност най-тежкото нещо, което ми се случи вследствие на миседа беше ужасната ДЕПРЕСИЯ, вече четири месеца - жив труп бях, наложи се да лежа и по психиатрии и да ме лекуват -гледах само в една точка, зарязах и добрата си работа, и обучение за друга магистърска степен, не можех да спя, не говорех с никого, не можех никъде да изляза, не можех сутрин до банята да отида, камо ли нещо друго да свърша. Всичко ми струваше голямо усилие, животът ми стана черен...,исках да умра, мъжът ми побеля заради мен в истинския смисъл на думата, родителите ми се съсипаха,дваж по-болни станаха...истински кошмар. Но слава Богу и на докторите, успях да се посъвзема, е не напълно и има още доста какво да се желае, но вече давам някакви признаци на живот. Предстои ми и ходене по психоаналитици...
Затова пазете се, мили момичета, винаги човек трябва да намира смисъл заради какво и кого да живее, нямаме право да се обричаме на такива адски мъки и страдания, нямаме право да наравяваме по този начин близките си. И най-вече трябва да дадем шанс на детето,което ни чака в бъдещето!

# 19 21 септ. 2007, 17:12 ч.

Мнения: 1 209

vanesa73 и stella_ts newsm51

# 20 21 септ. 2007, 23:09 ч.

Мнения: 1 226

Цитат на: vanesa73 в пт, 21 сеп 2007, 15:38

А при теб след аборта нямаше ли хистопаталогичен резултат- там със сигурност се доказва,че плодът е бил мъртъв преди да го извадят, така че и оттам можеш да се убедиш. Още повече,че аз след това си правих и изследвания,които ми доказаха,че съм имала генетични причини това да се случи. Но това така или иначе може да се лекува и евентуално да се избегне при следваща бременност. По-тежкото, всъщност най-тежкото нещо, което ми се случи вследствие на миседа беше ужасната ДЕПРЕСИЯ, вече четири месеца - жив труп бях,
Затова пазете се, мили момичета, винаги човек трябва да намира смисъл заради какво и кого да живее, нямаме право да се обричаме на такива адски мъки и страдания, нямаме право да наравяваме по този начин близките си. И най-вече трябва да дадем шанс на детето,което ни чака в бъдещето!
Миличка, съжалявам, за това което ти се е случило.Наистина е ужасно.И ти наистина имаш напредък, съдейки по последните ти думи.Права си.Затова намери сили и смело напред.Все някой ден ще ни се случи чудото.Надявам се и вярвам.Направи го и ти.
Притеснява ме само това, че вече съм на 34 и нямам много време.Що се отнася до хистологията, обясненията бяха отново неясни.Можело дай е генетично - това при нас е невъзможно, защото и аз и съпруга ми си направихме изследвания преди това.Дори направихме генетични на сперматозоидите на мъжа ми.И там беше всичко наред.После пък може да съм имала някакво възпаление.И накрая се оказа, че било божа работа.Май само с последното съм съгласна.
Продължавам да се надявам и да чакам Чудото да стане. Hug

и горе главата.

# 21 22 септ. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 120

Стела, не си сбъркала. Вярвай в себе си и бъди уверена , че чудото ще стане пак. Аз чаках пет години и ,когато най-после забременях, се оказа "кухо яйце" . Но аз не вярвах и се инатих. Не позволих да ми направят кюртаж. Не можех да повярвам, че вече не съм бременна , след като виждах, че околоплодния сак расте.
Не послушах лекарите, че това положение е емного опаснои че мога да направя спонтанен аборт, при който да загубя и матката си. След като два месеца и половина лежах в болница , най-после се съгласих да прекратя тази бременност.
След две години забременях отново и родих прекрасно момченце.
След още две години решихме да опитаме да имаме още едно дете. Решихме да започнем с опитите си по-рано, защото предвиждах един период пак от няколко години, в кооито да се лекувам и т.н.
Но този път чудото стана в минутата, в която решихме. Вече съм щастлива майка на момченце и момиченце.
Искам да ти дам кураж. Не се обвинявай и повече не мисли за миналото. Гледай напред и вярвай, че те чакат само хубави неща.
От собствен опит съм се убедила, че чудото на зачеването става тогава, когато си спокойна и не мислиш в момента само за това.
Забременях с първото си дете, тогава когато бях решила да си дам няколко месеца почивка на измореното си тяло. Знаеш - прегледи , процедури, хормонални терапии...... Бях си казала - стоп за малко, ще почивам през лятото , а на есен с песен....И още в края на юни забременях. Съпругът ми също беше много травмиран от всички процедури и безкрайни прегледи, следене на овулацията и старание в точно тези дни. Животът ни протичаше по график между дните на овулация и чакането на резултата след две седмици...
Но това вече е минало за нас.
Пожелавам ви и при вас всичко да бъде О`кей Heart Eyes

# 22 22 септ. 2007, 15:48 ч.

Мнения: 1 226

Благодаря за куража, който ми даваш mama Nina1.Знаеш как е.УЖ вярваш, че ще станат нещата, и всичко ще е наред, и в същото време, някъде дълбоко в теб остава съмнението, страха и болката, че и този път ще се провалиш.Надявам се, че страховете ми са напразни, но не мога да ги изключа от съзнанието си.Затова се затрупах с работа.От сутрин до вечер, за да немисля.Иначе ще полудея. Hug

# 23 22 септ. 2007, 22:44 ч.

Мнения: 141

Стела, ти си герой, вярвай ми.
Силните хора заслужават да постигнат стремежите си и ТИ знаеш, че ше го постигнеш.
Не си говоря празни приказки, само една стъпка те дели от това - да повярваш абсолютно и безрезервно. Не се оставяй на съмнения да те терзаят.
Тука всички минаваме през подобна месомелачка. Не можеш да си представиш каква е разликата, когато човек има силен дух като тебе и когато се е отчаял.

# 24 23 септ. 2007, 16:29 ч.

Мнения: 1 226

belemez, наистина месомелачката е голяма.За тези 6 или 7 години - вече забравих колко са, минах през ада.Бях крива, депресирана, с мен неможеше да се говори нормално, плачех на всеки цикъл и мъжа ми се чудеше какво, да ме прави.Беше ужасно.Вече неплача и незнам, кое е по-добрия вариант.Пак ми е много тежко, и адски гадно.Мразя цикъла си, но неплача.Просто го чакам да свърши и се надявам, че следващия път, просто ще закъсненее с поне 9месеца.Огромният ми проблем, обаче са годините ми - 34.Доста са. Засега яйчниковият ми резерв е в норма, т.-е. към долната нормална граница, но в нея.Въпреки всичко, това което разбрах, е че не съм сбъркала, защото бебето ми, единственото, което някога съм имала - не е имало шанс.Доктора каза - "божа работа". Praynig

се следващия път Господ да даде шанс на детето ми, да живее и да го обичам. Hug