Варвам в Бог. Вярвам, че се случват правилните неща на мен самата.
- Публикувана: 16 септ. 2007, 23:30 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2007, 16:03 ч.
Как се самосъхранявате?
Имаше и сълзи. Много сълзи. После отивам на фризьор. Набелязвам си нови цели. Неща, които близките са искали да осъществим, но не са дочакали. Работя. Много. Чета, рисувам, чистя, готвя, играя с децата . .
Сега започвам деня си с думите: ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН, НАЛИ? И с усмивка. Каквото и да става.
И . . най-тъмно е преди зазоряване! Стисни зъби и го дочакай. Най-добре, тръгни да пресрещнеш слънцето!
Сега започвам деня си с думите: ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН, НАЛИ? И с усмивка. Каквото и да става.
И . . най-тъмно е преди зазоряване! Стисни зъби и го дочакай. Най-добре, тръгни да пресрещнеш слънцето!
Нямам рецепта - опитвам се да си запълня деня и главата с други занимания.
Точно
Дистанцирам се от ,как да го кажа,собствената си личност и се опитвам да погледна обективно на ситуацията. В смисъл,че моят проблем няма никакво значение за света,природата,вселената или каквото там се сетите и че след няколко години сигурно няма и да си спомням за него.Защо тогава да се тормозя,просто чакам да отмине.
Как ли...?
Ами...нямам рецепта за това!И всеки път когато ми се наложи да се съхраня...да я практикувам!
Винаги е разли4но!
Но,всеки път оставям сърцето ми да си изстрада болката,поплаквам си и не се крия!Не слагам фълшивата маска на ''вижте ме аз съм щастлива''...хората около мен разбират веднага ако нещо ми се е слу4ило...
Това е...нито вървя по празни улици,нито спортувам,нито ходя по барове да се напия от мъка...Просто оставям сър4ицето ми да преживее и това!Онова 4увсто....като 4е ли си прашинка във облак от прах...то те съхранява!То те кара да се бориш да ''оцелееш'' отново!А когато в най-тъжната минута,на клепа4а ти спре сълзата...и надроби на весели пар4енца света...разбираш,4е си приклю4ила със болката поне за миг!И си съхранена....до следващият път!
Ами...нямам рецепта за това!И всеки път когато ми се наложи да се съхраня...да я практикувам!
Винаги е разли4но!
Но,всеки път оставям сърцето ми да си изстрада болката,поплаквам си и не се крия!Не слагам фълшивата маска на ''вижте ме аз съм щастлива''...хората около мен разбират веднага ако нещо ми се е слу4ило...
Това е...нито вървя по празни улици,нито спортувам,нито ходя по барове да се напия от мъка...Просто оставям сър4ицето ми да преживее и това!Онова 4увсто....като 4е ли си прашинка във облак от прах...то те съхранява!То те кара да се бориш да ''оцелееш'' отново!А когато в най-тъжната минута,на клепа4а ти спре сълзата...и надроби на весели пар4енца света...разбираш,4е си приклю4ила със болката поне за миг!И си съхранена....до следващият път!
На скоро ми се наложи да изпитан за кой ли път самосъхранението си.
Потдатлива съм на болката,чуствителна съм и трудно се скривам зад някаква маска.Усещам,че с всеки изминал път,час от мен си отива и се питам защо се подлагам на това,като не във всичките случей е нужно да си създавам такава болка.Поправимо е,но за да не си причинявам аз болка и мъка,трябва да страдат други.
Сложно е,но винаги си казвам,че каквото и да се е случило,важното е че сме живи и здрави и че детето ми с всеки изминал ден все повече ме радва и предизвиква любовта ми
Потдатлива съм на болката,чуствителна съм и трудно се скривам зад някаква маска.Усещам,че с всеки изминал път,час от мен си отива и се питам защо се подлагам на това,като не във всичките случей е нужно да си създавам такава болка.Поправимо е,но за да не си причинявам аз болка и мъка,трябва да страдат други.
Сложно е,но винаги си казвам,че каквото и да се е случило,важното е че сме живи и здрави и че детето ми с всеки изминал ден все повече ме радва и предизвиква любовта ми