Публикувана: 17 септ. 2007, 14:41 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2007, 11:12 ч.

За религията

3 691
28
1

# 15 17 септ. 2007, 16:11 ч.

Мнения: 380

Цитат на: Фоксче в пн, 17 сеп 2007, 15:32

Не съм набожна, но не виждам разлика между това дали детето е осиновено или биологично - то ще расте в нашето семейство и ще стане същия атеист като нас, с малката подробност, че ще бъде кръстен в християнската вяра. И това въпреки пълната неяснота относно произхода му, който може да включва и мюсулманско начало.
Не мисля, че още едно наблягане на различията между нас, в качеството ни на негови родители, и него, в качеството ни на наше дете, ще доведе до нещо добро.

Не разбрах. Защо ще го кръщавате ако вие сте атеисти?

Значи няма да има вашата вяра, а ще стане православен християнин.

Защо искате да го кръстите?

# 16 17 септ. 2007, 16:14 ч.

Мнения: 3 715

И аз имах един колега в арабската филология, който беше наполовина българин, наполовина арабин и беше станал католик по собствена преценка и желание.
Честно казано, не се чувствам с нищо длъжна на хората, създали моето дете, така че изобщо не ме интересува тяхната религия. Ако ще и на африкански богове да се кланят, това си е тяхна работа.

# 17 17 септ. 2007, 16:20 ч.

Мнения: 690

Компа ми прави номера. Вместо да ми публикува поста, го прати в 3-та глуха и когато го написах по спомен повторно, излезе със сух и назидателен тон. А имах желание да споделя избора на вече порасналите деца - моя колега и осиновения ми братовчед.

# 18 17 септ. 2007, 16:37 ч.

София
Мнения: 9 517

Магьосник, приеми че съм суеверна особено сега. Няма нищо лошо в това детето да се кръсти, значи ще го направя, освен това смятам да спазвам големите християнски празници - Коледа, Великден, на църква не ходя от 7 години, едва ли ще го заведа специално, но мисля да обикаляме България когато поотраснат, а много от интересните неща, които могат да се видят в родината ни са манастири и църкви, така че най-вероятно ще посети църква, а тогава ще запали и свещ, ще се прекръсти, но... нищо повече поне от мен.

# 19 17 септ. 2007, 21:26 ч.

на път
Мнения: 2 804

За мен също е определяща традицията в семейството ни. Родителите ни са кръстени, ние сме кръстени ... и Марти ще кръстим. Само ще трябва да почакаме още една година за да му укрепне заешката душичка на милото момче, че с голямо недоверие подхожда към чужди хора, а ритуалът в църквата ще му нанесе здрави травми на този етап за жалост.

# 20 17 септ. 2007, 23:21 ч.

Мнения: 677

Не виждам връзка между нещо физическо,като билогичните родители и нещо духовно като религията.
Вярата е една,просто начините на израз са различни.
Докато е малко моето дете се старая да го запозная по-основно с традициите и разбиранията на християнската вяра,но много пъти сме говорили и за другите духовни учения.
Надявам се Цеци да схване и разбере основната идея на вярата,а начина как да стане това,как да я изразява, той сам ще си избере когато порастне и разбере ценностите си.
На тази тема мога да говоря много,но не тук му е мястото.
Спомнете си как в много наши селца и градчета хората от различни вери заедно си празнуват празниците.
Целта е една да вървиш по правилния за теб път в живота и да си добър.
Ще помагам на моето дете и ще отговарям на въпросите му така както аз разбирам нещата в момента,за това то е пратено при мен и аз при него,да се учим взаимно.
благодарна съм на моите родители,че са ме възпитали в християнската вяра.Това не ми пречи в момента да общувам с билогичните ми роднини и по-точно с една от каките ми,която е решила по друг начин да я изразява.
Религията като такава сме я измислили ние хората заради нашите скруполи и ограничения.Вярата е дадена от Бога.Така мисля аз.

# 21 17 септ. 2007, 23:57 ч.

Мнения: 2 084

Нашите деца възпитавам в религията, традиционна за нашето семейство. За мен са свети нещата, оставени ми от моята баба, които ще останат за тях, и ако имат желание да предадат на своите деца. Децата са част от моето семейство и ще носят духа и традициите на нашите родове. Това е тяхната история, останалото, колкото и грубо материалистично да звучи, са два сперматозоида, достигнали до две яйцеклетки, по волята на Бог.
За мен религията като осъзнат начин на мислене "изплува" в зряла възраст, въпреки, че съм се докосвала до източната философия, части от която доста противоречат на на християнството като философия. Това, което идва от детството, това което се кодирало в съзнанието ми /с баща доста отявлен атеист/ идва от баба ми, от домашните ритуали. Това ще давам и на децата си - което аз съм получавала, а дай Боже и повече.
Не мисля, че е правилно да се стимулира по някакъв начин идеята, че децата имат и някакви други корени - ние сме техни родители, и ако се справим добре те ще носят части от нашите души. Кръв се прелива, подменя се, душата - не. Няма кръв и корен по-силни от човешката душа.

# 22 18 септ. 2007, 09:34 ч.

Мнения: 1 134

А, не смятате ли, че е Божа работа точно това детенце да попадне именно във вашето семейство?! Мисля, че изборът е направен много по - рано от Някой друг, а не от вас... Peace

# 23 18 септ. 2007, 10:06 ч.

Враца
Мнения: 5 204

Може би не се изразих правилно.
Това, което ме вълнува и притеснява е реакцията на детето, когато порасне и открие, че единия или двамата му родители са били представители на различна религия и въпреки, че сме знаели това сме решили да я сменим. Дали това няма да го обърка допълнително

# 24 18 септ. 2007, 10:15 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: wa_wa в вт, 18 сеп 2007, 10:06

Религията не е даденост. Тя е облечената във форма вяра. А вярата се възпитава... Както и всичко останало. Постъпи така, както ти диктува сърцето. Peace

# 25 18 септ. 2007, 10:41 ч.

Мнения: 2 722

wa_wa Без да претендирам да съм права, си мисля, че това би направило впечатление на детето единствено ако религията е по-силно застъпена в семейството.

Освен това, аз смених името на Милен и държах да го кръстя - тъй като религията, която изповядам /силно казано/ е християнството, аз го кръстих в християнска църква. Не заради приемането на някаква вяра, а за здраве и късмет с новото име в нашето семейство.

Това са мотивите ми, това ще му обясня като порастне и попита, ако попита въобще.

Знаеш ли какво ме кара да мисля така - аз се сетих да се интересувам дали съм кръстена на 30 години - просто защото тогава ме поканиха да стана кръстница и трябваше да представя в църквата моето кръщелно Laughing

Ми то можеше да се окаже че съм католичка newsm78

# 26 18 септ. 2007, 10:49 ч.

Мнения: 3 715

Това, което те притеснява може да се случи само ако детето ти предпочете биологичните си родители, което не вярвам да се случи.
Според мен ти си просто неуверена. И аз бях така в началото, обаче разбрах, че си създавам сама на себе си безпочвени притеснения. Ако се чувстваш несигурна в себе си, то и детето ти ще се чувства така. Увереност трябва, че детето ти няма да предпочете друго семейство.

# 27 18 септ. 2007, 10:52 ч.

Мнения: 2 722

Малко оф, обаче искам да ви кажа, че тези терзания и други такива ще ви мъчат до влизането на малкото съкровище у дома - след това поте 2-3-5 години хич няма да се сещате за религия /а, грешка, ще се сещате като от време на време възкликвате - "О, Боже" Laughing

/ а и сами ще се чудите какви дреболии са ви занимавали.
Лично мнение.
От опит Joy

# 28 18 септ. 2007, 11:12 ч.

Мнения: 1 843

Родена съм в периода на дивия социализъм и не са ме кръстили.
Живях 27 години така, през това време нарочно или не, четях и се вълнувах от десетки религии и философии. На 27 ме поканиха да бъда кръстница на едно прекрасно дете.
Това беше повода да се кръстя. Не съжалявам, но и не мисля, че това промени из корени нещо в мен.
Вярвам в нещо отвъд имената на религиите, рядко се кланям в храмовете на Бога, но се оповавам на примера му и съзнателното ми решение да бъда определяна като православна християнка не ме ограничава. Така го чувствам.

Скоро ще стане година, откакто детето ми е с нас. Периодично се сещам и се чудя какво да направя.
От една страна желанието да дам всичко, което му е липсвало, да го обградя със сигурност и защита, от друга – правото му на съзнателен избор.
Напоследък съм все по-решена да й оставя това право. Нека стори това, което желае в една по-съзнателна възраст.
Вярвам, че Бог обича по еднакъв начин чедата си.

Off: Колко си права, Галя...на фона на останалото, все по-често се налага някой да ме подсети, че да се замисля... Wink

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: