Момичета, синът ми е на 2 години, а все още не иска да изрече нито една дума. До този момент не се притеснявах, защото слушам че има доста деца, които проговарят по-късно. Преди известно време изговаряше някои неща, но изведнъж замълча и .... нищо. Дали трябва да се притеснявам... Разкажете как беше при вас? Кога проговориха дечицата ви?
- Публикувана: 19 септ. 2007, 18:47 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2007, 14:00 ч.
кога проговорихте?
Здравей!
Всяко детет е различно.
Големия ми син проговори на 1г. 2м., като с голям човек се разговаряше с него.
Средния проговори малко преди да навърши 3 години.Малкия за сега е на баба, тати, деде, така, така ли
НО...понякога има заболявания, при които това е един от 1-те симптоми.За лично твое спокойствие си поискай от педиатърката едно талонче за невролог!
Успех!
Всяко детет е различно.
Големия ми син проговори на 1г. 2м., като с голям човек се разговаряше с него.
Средния проговори малко преди да навърши 3 години.Малкия за сега е на баба, тати, деде, така, така ли
НО...понякога има заболявания, при които това е един от 1-те симптоми.За лично твое спокойствие си поискай от педиатърката едно талонче за невролог!
Успех!
Скоро ще дочакам 
Аз не бих се присъединила към всеобщото успокояване.
Смущава ме това, че е като че ли е казвало нещо и е млъкнало.
На 2 год. поне мама, тати трябва да казва.
Детето разбира ли, показва ли като питаш кое къде е, дъвче ли добре, храни ли се само?
Първото нещо, което се прави, е да се изследва слуха.
Ако със слуха всичко е наред, се ходи на детски логопед и психолог.
Опасявам се, че в Сливен надали има ранен логопед, т.е. подготвен да работи с деца под 3 год, щото и в София се броят на пръсти. Повечето казват - елата като стане на 5 год, ама тогава всъщност е късно, понеже на 7 се ходи на училище.
Задай си въпроса на логопедите в темата за консултации в подфорума Деца с увреждане. При идване в София се срещнете с някои от тях, а в Пумпелина дават и виртуални консултации (с уеб-камера по интернет).
Смущава ме това, че е като че ли е казвало нещо и е млъкнало.
На 2 год. поне мама, тати трябва да казва.
Детето разбира ли, показва ли като питаш кое къде е, дъвче ли добре, храни ли се само?
Първото нещо, което се прави, е да се изследва слуха.
Ако със слуха всичко е наред, се ходи на детски логопед и психолог.
Опасявам се, че в Сливен надали има ранен логопед, т.е. подготвен да работи с деца под 3 год, щото и в София се броят на пръсти. Повечето казват - елата като стане на 5 год, ама тогава всъщност е късно, понеже на 7 се ходи на училище.
Задай си въпроса на логопедите в темата за консултации в подфорума Деца с увреждане. При идване в София се срещнете с някои от тях, а в Пумпелина дават и виртуални консултации (с уеб-камера по интернет).
Аз съм проговорила преди доста години, а дъщеря ми казва някои думички, но определено още не говори добре. Иначе постоянно бърбори нещо, но нищо не й се разбира. Даже с майка ми си говорихме, аз й казвах, че се притеснявам, че още не говори, а тя ме успоки с думите: "Ти виждала ли си жена да не говори?!?"
И аз няма да прозвуча успокоително. Съжалявам, но за мен с пълна сила важи поговорката "Парен каша духа". И аз бях сред успокояваните, че всичко е на ред, че незнам си кое дете проговорило на 6г. 
и т.н. И така, щерка ми стана на 3.8г. Твърде късно според мен, защото въпреки почти 2годишната работа с логопед и психолог, тя драстично изостава от връстниците си. Диагнозата и е Хиперактивност и дефицит на внимание, заболяване от аутистичния спектър.
И моят съвет е да се консултираш с невролог и логопед.
и т.н. И така, щерка ми стана на 3.8г. Твърде късно според мен, защото въпреки почти 2годишната работа с логопед и психолог, тя драстично изостава от връстниците си. Диагнозата и е Хиперактивност и дефицит на внимание, заболяване от аутистичния спектър. И моят съвет е да се консултираш с невролог и логопед.
Аз не мисля ,че трябва да се притесняваш явно твоето дете е "мислител". Гледа събира информация и един ден ще проговори изведнъж. Не си мисли , че сте единствените две годишни които не говорите и чак да го водите по невролози и логопеди на 2г ми се струва пресилено (освен ако наистина забелязваш примерно проблем със слуха ). Моят син също не може да се похвали с много думи въпреки , че е на 2г6м.
На 1г казваше думички само - мама, тати, ам, дай, чао (и бебешки бръщолевения 
). Майка ми, свекърва ми и кой ли още ме изнервяха постоянно и ми обясняваха как късно щял да проговори, щото и аз и мъжа ми на 1 г. вече сме приказвали. Като навърши 2 год. изведнъж проговори, речникът му се обогати много, даже напоследък ни изненадва с нещата и подробностите, които обяснява (е, още не може да свързва сложни изречения, но ако са били навън с баща си като се приберат сам ми разказва къде са били, какво са правили... 
).
). Майка ми, свекърва ми и кой ли още ме изнервяха постоянно и ми обясняваха как късно щял да проговори, щото и аз и мъжа ми на 1 г. вече сме приказвали. Като навърши 2 год. изведнъж проговори, речникът му се обогати много, даже напоследък ни изненадва с нещата и подробностите, които обяснява (е, още не може да свързва сложни изречения, но ако са били навън с баща си като се приберат сам ми разказва къде са били, какво са правили... ). 
Синът ми е на 1г е 10м. Още на 7м започна да казва думички като кака ,тате, баба...Сега не мога да кажа, че говори много, но казва нови думи, всичко разбира, показва или казва само първите срички на думите- разбира се какво иска да каже.Прави изречения от рода: "Тате бу те", което означава: "Тате е с колата в ТЕЦ- а".Не знам дали трябва да се притесняваш, може би ако не търпи развитие- не казва нови думи, не показва нищо.Консултирай се с детския лекар, той все пак го познава най- добре.Не всички деца са еднакви.
Синът ми е на 2 години и също не говори. Казва "меме" за мама и тати, "ам-ам" - за ядене, "мя" - за котката, разни други срички и май това е. Преди казваше "муууу" за кравата, "брррр" за трактора, а сега - не. Има си знаци, с които комуникира - знак като е жаден, като иска да излизаме или да се махнем от някъде и т.н. Честно казано и аз малко се притеснявам, макар че лекари са ме успокоявали. Със слуха проблем няма - това е сигурно. Разбира ме като му говоря. Изпълнява команди и молби. Обича много да му чета книжки. Засмян и енергичен е. Храни се сам с ръце и вилица. Пие сам от чаша вода. Сам открива разни неща - примерно, че като си замъкне стола някъде и може да се качи на него ии да стигне нещо, което иска. Изглежда като всички негови връстници по поведение и останалата част от развитието, с изключение единствено на говоренето. Всичко това според лекарите означава, че синът ми се развива добре и нищо му няма, просто ще проговори по-късно. Момчетата по принцип проговаряли по-късно. Добавям и факта, че живее в двуезична среда, макар на влиянието на местния език да не е излаган много-много. Вкъщи с баща му говорим само на български. Тепърва тръгва на ясла.