Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Много се радвам, когато чета за напредъка на децата. Все такива успехи да имате   .
 
[desi], може ли малко да разкажеш за негативните неща, които си чела за "Четкането".

Дара, аз не съм прочела негативни неща за брашинга по принцип, по скоро четях как децата реагират на четкането - такива свръх сетивни като моето.
Това което прочетох бяха отзиви на майки за пищящи деца бягащи из стаите и терапевти които ги преследват с четките 
При нас това е един от най-големите проблеми, и затова толкова дълго чаках - той не разрешаваше да го докосват до скоро - сега вече дава да го държат задраво примерно като правят упражненията на голямата топка за равновесието и терапевката ни смята, че е крайно време да почнем и полека лека с бръшинга и че той и има доверие и ще се държи прилично 
Засега единственото което прави е да го облича - с трудност, ама успява. Даваха му разни парчета плат да пипа, да ги слага по себе си, мазаха се с бои, с брашно, после  с тесто, с пясък...  и т.н. Мисля, че с ръцете вече е ОК, но тях ги четкахме още с ел. четка преди да почнем да четкаме устата.
Въобще не виждам как ще даде да го четкат, той не търпи нито дрехи около кръстчето си,(ластиците на панталоните са му ниско над чатала), нито да го хванеш за кръста, нито да допреш нещо до склъпоценната му талия. опитвахме се да му рисуваме човек на коремчето и пъпчето да е уста, ама то бяха такива ужаси и писаци, че нищо не се получи.  Дори във ваната като има пяна не сяда, и се дразни ако тя се залепи по кръста му. Не търпи и душа, въобще се къпем на парчета, и добре че се накисва поне във водата, че да се поизмива Ама и той не си цапа кръста де - толкова е скъпоценен, че го пази много - не го опира в нищо 
Гръбчето/рамената/ и горната част на краката/бедрата горе/ също реагират по същия начин. Може би затова не обича да го гушкат.
Обаче пък много обича да го завиеш с нещо и да сложиш отгоре му тежкото родопско одеало.  Което много ме обърква - това не ми се връзва със сетивноста му ама хич....
Много ми се иска да говоря и с други майки на такива деца, ама май ние сме най-тежкия случай от тези които ходят при нашите терапевти и нямам никаква информация за други деца с такива проблеми.
понякога така ми се иска само да знам, че тези проблеми ще изчезнат. Страх ме е и че падането на сетивността на определени места може да докара усилване в други области и въобще едни таквиа си ги мисля...

Фриг, ние сме много зле с моториката. Все още неможем да се научим да драскаме 

Деси, Любознателна беше писала за тежките завивки, даже с пясък пълни.
Не търси логика там, където няма. 

Darra беше писала, дори пусна линкове. Имаше и разни яки дъвчалки Аз бях писала друго за тежките завивки, затова си го запомнил

Мишо имаше навик да почесва по главата - де що докопа.Най често моята глава.
Лятото беше спрял, а наскоро отново започна да забива нокти в точно определена точка от теметата ни.Попаднах на тази карта.Започнах да го почесвам и аз на същото място по главичката, където той ме почесваше.Започнах да му масажирам пръстчетата на крачетата и ръчичките, когато ми позволяваше.Във вид на игра.И познайте - спря да ни драпа, а си подлага главичката и казва - почеши ме.
Заинтересувах се от точкови масажи.Например - финната моторика подпомага речта http://www.mediks-bg.com/su_jok/how/how2.php.
Болшинството от аутистите ходят на пръсти http://www.mediks-bg.com/su_jok/how/how1.php.

Тази тема, също я следя.
Мислите ми клонят към масажиране на точки или области в тялото на детето, които вероятно биха облекчили сетивността.
Може и да си въобразявам, но след масаж - Мишо определено е по контактен и словоохотлив. Ето и тук
Деси 

В тази връзка, ние отскоро се снабдихме с масажор, и с електрическа четка за зъби. Той много обича да го масажирам по ръцете и по краката, най-вече по гърба. От тези масажи ли, незнам, но значително намаля късането на хартийки. Просто си намира други занимания, включително и да кара колело в коридора  Четката за зъби я използвам от 2-3 дни и не мога да преценя още ефекта, много рано е, но очаквам да спре да лапа предмети. Иначе също му харесва, масажирам и областта около устата, вътре езика. Дава, приятно му е.
Забелязах и още една промяна. Много пъти досега сме правили "таралеж" от пластелин и клечки за зъби. Но аз съм му чупела клечките, той ги забожда само. Отскоро сам си чупи клечките, и то доста сръчно и бързо и си ги забожда. Дори забравя че някоя е вече счупена наполовина, и се мъчи още веднъж да я счупи 

Desi, не подценявай китайските илачи, на втория ден след като ходихме на лекар и почнахме китайските билкови продукти, за които ме светна Катето, Йоанка каза мама.
Катина, благодаря ти много
И Йони не се облича сама, може поне с някой дрешки да се справя, но за събличането няма проблеми.
Тя няма проблем с финната и общата моторика, не я дразнят тъкани и звуци, няма претенции към определени маршрути. От диетата много се подобри социализацията и очния контакт, много, много. Сега работя с нея за социален опит, мъкна я навсякъде с мен. Всеки ден ходим до Центъра на Асоциация Аутизъм и там един час работи с нея психолог (тук е момента да благодаря на nadejda.v.l тя ме насочи към центъра и добрите специалисти, които работят там), полсе вървим, прибираме се с трамвай или пеш. Ходим да носим и взимаме документи от различни места. По площадките носим едни кофички, които влизат една в друга, 7 на брой, действат като магнит на околните деца и така се събира една тумбичка около Йони. Доскоро прегръщаше само по големи момченца, по модел на прегръдките с батко й, отскоро прегръща и момиченца, малки, големи, като машина за прегръдки е. Днес се затича на площадката и гушна една жена за краката, вече налитаме и на големи хора О, да не забравя съня, от както сме на диета спи по цяла нощ, докато преди се будеше поне 5 вечери в седмицата и си мрънкаше и плачеше поне по 10 минути.
От 2 месеца не съм спряла да си хваля детенцето. И последно за рисунките да кажа, тя винаги е рисувала, но вчера поогледа рисунката, която бяхме направили с Роско с къща и слънце и цветя, хвана тебешира и я довърши слагайки горе на небето 8 извити черти като дъга. По късно същия ден направи слънце- старателно кръгче и 4 успоредни черти за лъчи.
Изпращам от нейно име прегръдки на всички специални сладкиши

Кирил изследваше всички боклуци по зямята, включително и фасове. За да не го прави, почнах да го водя, хванат за ръка. Сега от време на време някоя непозната опаковка обръща с крак. Рядко иска да го вземе в ръка, да го разгледа. Разрешавам. Сега пък ми търси ръката, да ме хване. Двама мъже по 1.81, хванати за ръка не изглеждат добре. От месец обяснявам колко е пичовско да се шматкаш из града с ръце в джобовете. Получава се все по-бързо. След време ще се боря затова с ръцете в джобовете. В един щатски филм гледах хора, които сортират битови отпадъци и по тях съдят за бита и консумацията на хората. Описваха абсолютно всичко - хапчета, колко изпити, колко останали, презервативи - абсолютно. Ето, това е работа за Кирил, би могъл да я работи цял живот с удоволствие.
От стереотипните движения е останало само приглаждането на дясната вежда. Рядко, но не е забравено. Добре, че едва докосва, иначе досега да е останала без косми.
Из града - графити и некролози. По същия приоритет се четат. Графитите на 100%, некролозите на 50%.

За обличането и събличането забравих да обясня. Съблича дрехи с цип, панталони без проблем, събува обувки, чорапи - също без никакви проблеми. Затруднява се с блузите през главата единствено от събличането. За обличането - обува чорапи, сам, обувки, правилно ги промушва каишките  /когато са например две/, панталони - също, но с блузите не се справя много добре, но опитва.

Браво страхотни успехи!
Не съм написала правилно - всъщност моето дете не може да се съблича и това ме притеснява. За обличане въобще не говоря. И понеже с фината моторика е задоволително - може да драска, да разопакова шоколадче, си мисля, че има проблем който ми убягва. Може би не се е ориентирала в пространството и не се осъзнала. А може и да има страх от материи.
Преди бяхме подхванали на обсъждане книгата на lovaas, някой прочете ли я, какво мислите за методите? Аз първоначално бях скептично, защото в началото на книгата имаше много за боя като средство, но снощи се зачетох и ми стана много интересно. Мисля, че има много съвети за периода 3-7 години. Снощи четох за командите "Седни", Седни изправен" и "Ръцете мирно". Не знам тази система актуална ли е?

Предполагам, че тежкото одеало въздейства на проприоцептивната система (при нея рецепторите се намират в мускулите и ставите).
Много често децата със свръхензитивност в тактилната система се повлиявата добре от силен натиск (защото се включва пропиоцепцията), а се влошават от леко докосване (както е при детенцето на Деси по отношение на дрехите), тогава се активира тактилната система.
Това, което знам за "четкането" е, че е необходим силен натиск, точно за да се избегне негативната реакция или поне да се намали в някаква степен. Надявам се Деси да пише как реагира малкия батко и най-вече му пожелавам успех с тази терапия (ако е дошло времето да я приеме вярвам, че ще има голляма промяна )

Ей сега и аз ще се изфукам 
Днес , докато се люлееше на люлка, дойде едно момиченце и седна на съседната. Каза ми :"Виж момиченце(сиреч позна пола, което го прави отдавна)". След това дойде дядото на момиченцето и моят синковец много срамежливо, усмихвайки се и гледайки го каза:" Здравей чичкото!"    За съжаление дядото не го чу. След това каза :"Здравей момиченце!" Обаче като го накарах да я попита как се казва не поиска.    Ама аз съм доволна и на това (за сега  ) За първи път пое такава инициатива - да се запознае сам, без аз  да му нареждам какво да каже и направи 

Иначе за обличането... Съблича се съвсем сам без проблеми, особено ако ще се къпе. По собствена инициатива си натъпква дрехите в чекмеджето с блузите по безобразен начин. Когато се опитам да му обясня, че панталоните стоят на друго място, ми изкрещява в лицето: "п'иби'ам(прибирам)" и тъпче още по-усилено. В градината се облича и обува сам  , а на мен вкъщи ми "врътка" номерца и се разсейва. Подозирам, че имитира сестра си, на която трябва 30 пъти да повторя да го направи( нищо , че е на 7 г.). Гледа ме предизвикателно и ми казва :"не, няма, не и'кам, я стига беее " и други подобни . От скоро, когато се облича, гледа картинката на блузата да му е отпред и коментира каква е. Обаче панталоните редовно се обуват на обратно  Хубавото е , че вече го забелязва, казва: "об'атно"   и се събува за да се пробва наново.

Ох, и аз много се надявам машинката в главичката му да заработи най-накрая...
немога да ви опиша какво е. Всяко от вашите деца има някакви сензорни проблеми, но при моето е такава каша, че и аз немога да се оправя.
Примерно обличам го - за него все едно обаче че майка му го е завила в шкурка, ако има ластик дрехата, това е като да му сложа връзки от бодлива тел. Той изпада в паника, неможе нито да мисли, нито да вербализира по някакъв начин усещанията си. Неможе да каже какво му е. Става зверче. Това е най-лесния начин да го изкараш от равновесие...та предавам се, свалям дрехите. Опитвам се да го прегърна с което само му нанасям още неприятна стимулация...  Ток все едно минава през него и той ме отблъсква. Отива да играе - обаче неможе да осъзнае все едно къде в пространството се намират разхвърляните играчки в стаята, вдига крак да прескочи нещо много преди играчката,  се препъва в друга и пада. Ръце не подлага. Ракървавява си колената. Не че не озъзнава опасностите - той просто все едно вижда изкривено. Имам чувството, че неможе да осъзнава размера на предметите спрямо себе си - кое е по-голямо и по-малко от него.  Кое би паднало ако той го блъсне и кое не. Кое е тежко и кое е леко.  Нещо като това да не знае къде точно се намира той в това обкръжение. Предполагам, че това ужасно го обърква и информацията която постъпва в главицата му е една каша. Има и някакви други много гадни подозрения - имам чувството, че той не осъзнава къде точно му се намират ръцете и краката. В каква посока могат да се движат. И понеже неможе "да ги върже" към тялото си, неможе и да осъзнае как те се свързват с един предмет(имам предвид примерно като посяга и да вземе нещо от масата)
От там според мен идват и останалите ни проблеми. незнам дали го обесних правилно 

Бог е избрал вас, майчици, с надеждата да се справите.
Ако човек със здрави деца чете темата, най вероятно ще ни се чуди.

На какво ще се чуди