За рева сутрин в детската градина

това е и моето мнение. 
оставала съм до вратата след като влязат и пиЩенето приклЮ4ва за броени секунди. с малката оба4е, се наложи оЩе по времето на адаптационния период, да я води баЩа и. ина4е не се отлепяШе от мен. и сега си води той, когато се наложи да го направя аз, мрънка 

Много болна тема. И ние сме в абсолютно същото положение - рев до скъсване сутрин,увлечен в игра и огладнял зверски като го вземем. Това му е второ тръгване на градина (първият път беше на 10.5 месеца, сега е вече на почти 2 години). Сутрин още като наближим детската градина почва едно мрънкане и рев, а като си тръгвам да не говорим. Тук държат родителите да казват ясно "до виждане" и затова го държат на прозореца да ми маха уж като си тръгвам. Но той се побърква от рев точно тогава (а и на мен още повече ми се къса сърцето) и затова ги помолих да се опитат да му отвличат веднага вниманието като си тръгвам.

Първите дни плакал доста, сега ми казват че плаче само като го оставям.

При първата детска градина спря да плаче през деня след около 2-3 седмици, но сутрин си плачеше доста дълго след това - чак на 7-8 месец като че ли не беше чак толкова нещастен като го оставях. Сега не знам колко дълго ще продължи този период.

Май е вярно това, което миз каза - свикват най-бързо или като са много малки, или като вече разбират повече - след около 3 години.

Но пък на около 1.5-2 години вече наистина си имат нужда от игри и забавления с други деца, които вкъщи поне аз не мога да му осигуря. Така че си мисля, че е добре че ходи на градина. Много мило ми става като го видя как се е захласнал в игра с децата в градината.


И това ли го има някъде - да спят с обувките? А аз тук се оплаквам, че се ходи с обувките вътре... Тук уж са много съзнателни на тема здравословно хранене и такива неща са абосолютно недопустими за ядене. Даже нямаме право да черпим децата с торта като има рожден ден - може или кисело мляко или здравословна бисквитка.

Друг е въпросът е колко полезно е да се ядат (от 6-месечна възраст) сандвичи и кашкавал пълен с консерванти, но това е вече въпрос на друга култура.

Не,не,не и след 3 плачат и тогава е друга трагедията защото говорят добре и ти забиват в сърцето едни думи. маи само за бебетата никои нищо не казва-май те си плачат така или иначе.  Също и разликата между момченца и момиченца И разликата между 1,2 3,4 години
Както и да е това не ми помага-нашият на 3 се тръшка вече пети ден и реве и къдри едни изречения и се вкопчва и една голяма драма се разиграва от събуждането в 5 докато го закарам, после реването и казват че за 5 минути спирал след това. Питах приятелка коятоработеше в градина и тя ми каза 4 седмици средно, после не те виждат и пак на теб ти е криво защото плачат че ги вземаш. Но имало случаи със 6 месеца рев Аз съм доволна от храната -видях им менюто, кухня имат с готвачка, програма, да ходят си с обувките и май спят с тях но това да ми е проблема

Две приятелки от София пуснаха децата си на детска след 3 годишна възраст и казват, че ходели с удоволствие, разказвали за игрите там и се веселяли много. Тъй че и за съм склонна да вярвам, че като са по големи е по лесно.
Пък в нашата детска градина тука децата около годинка доста лесно гледам , че ги оставят сутрин - една играчка и готово, заплесва се и забравя, а родителя се изнизва. Та и за малките го вярвам.
Но всяко дете е различно, та едва ли може да има някакво правило.

Аз бих могла да си остана в къщи, но не се чувствам добре по цял ден само с детето. Мъжът ми доста командировки има /главно лятото/ и това съвсем ми се отразява зле. Тъй че в създалата се обстановка /далеч от роднините/ имам нужда от други неща в живота си - като работа и общуване не само на ниво бебета. А и за да не затлъстея съвсем в къщи /мозъчно и физически/ 
Не искам да обидя майките стоящи си в къщи, знам че и това си има своя чар. В моя случай обаче съм станала доста не социална, аз и бебето сме по цял ден заедно, и с малки изключения не се виждам с никои друг освен с мъжа ми разбира се.

  И аз да те подкрепя, добре си решила за тръгването на работа. Аз дадох мойта дъщеря на детска гр. на 14 месеца. Точно 3 дена е плакала сутрин, когато мъжът ми я е оставял. Така се случи при нас, че почнахме в сряда, та сряда, четвъртък и петък е плачкала малко, в понеделник вече нищо. Аз направо се "преродих". Чувствам се много по-добре, откакто ходя на работа. Ангажирана съм да осъвършенствам много умения, които ще ми помогнат за една по-нататъшна кариера. Отделно поднових доста гардероба си, отслабнах, мъжът ми се включи много интензивно и някак тихомълком пое доста от предишните ми задължения. Сега могат дни, дори седмица да минат без да ми се е налагало да сменям памперса на дъщеря ми.

  По мои наблюдения си зависи от детето колко бързо ще се адаптира към новата среда, но колкото е по-малко толкова по-безболезнено. Прекършиш ли се сега, по нататък ще бъде по-трудно. А пък и децата се социализират там, играят заедно и научават неща, които не би могла да им предадеш в къщи. По принцип и аз имам някои неща против нашата градина, предимно  от битов характер,както са споменали по-горе, но пък моята дъщеря с удовлствие ходи там. Даже тези дни имаше случаи да се ядоса на мъжът ми ,че я взема, и "драми" не иска да си тръгва от там. Така се е случило и с децата на наши познати. И с твойто ще бъде така, че видиш. Първо рев, че не искат да ходят, после рев че не искат да си тръгват 

Колкото по-рано тръгнат, толкова по-малко плачат е моето мнение. Моят син тръгна на 18 месеца, като първата седмица беше 1/2 час, 1 час, до 4 час последния ден, втората седмица пак беше по-малко, по малко и чак на третата започна по цял ден. Плачеше всяка сутрин първия месец, но аз вярвах, като ми казваха че спирал веднага след като си замина. Всичко зависи от учителката, обаче.

Не се тревожи, ще спре да плаче, ако децата и учителката му харесват.