върнах се на работа четири месеца по-рано от края на майчинските, вече ми се работеше, а и майка ми беше на разположение да поеме детето. моето решение беше такова. не ставаше въпрос за заплатата, понякога се обвинявам, но знам за себе си, че не съм майка, която може да си остане в къщи и да е домакиня. просто аз не съм такава, иначе много се радвам на моя съседка, която съвсем категорично си казва, че иска да си стои в къщи и да си гледа децата и дома. имаме си помощ за почистването, майка ми я гледа през деня, а след работа сме си на разположение една на друга и на мен това ми харесва.
успех
успех
! Моето е на три години и половина и до сега НИКОГА не се е отделяло от мен, освен за 1-2 часа на детски клуб, когато ходим до София.
.
. Моята е контактна, даже прекалено контактна. Но на една годинка до годинка и половина някъде, пищеше от всяко дете, чужд човек, непознат. Висеше ми залепена за крачола и изпадаше в истерия само ако някое дете писнеше до нея, камо ли да я доближи. Не помня кога точно настъпи промяната, но като че ли изведнъж някой ми смени детето 
) от няколко дни. Бебчо е на 1г и 4 м. не съм подозирала колко ще ми е мъчно, имах някаква представа, но се оказа много по - тежко (най - вече за мен!)