Пумпал, да нацелуваш малкия голям сладур 
да е много щастлив!
да е много щастлив!
- Публикувана: 25 септ. 2007, 09:16 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 00:01 ч.
Бременни чужбински мами - 15
Честито на всички, които през изминалата седмица са станали мами 
!
Желая ви здрави и спокойни деца!
Да се похваля и тук. На 29.09 се роди моята Стела (Стиляни) в 13ч 2 750кг и 48см.
Избирахме с татко и дати за плановото секцио, но малката си избра сама деня. От 28-и имах контракции, но не регулярни и не им обърнах внимание. На 29-и от рано сутринта обаче се почна и в 8ч вече бяха на 15мин. Отидохме в болницата и се оказа, че малката иска да излиза, но за съжаление не се беше обърнала и ми направиха секцио по спешност. Всичко мина добре, не ме хвана бързо епидуралната, та ме сложиха за малко на маска, но щом извадиха беба ме събудиха. Това беше най-щастливия миг в живота ми.
Вчера се прибрахме, кърмим се на поискване. Надявам се да кърмя успешно, пия бирена мая, от болницата ни почнаха с бирите
, което ме изненада, та сме заредили хладилника с без алкохолна бира.
Таткото е като хипнотизиран и казва, че е най-щастливия човек на света, а и тя само по неговия глас се върти
.
Много съм доволна от лекаря си. Да се похваля, че ми е направил пластика, за да не се вижда белега, а и ако искаме ще можем да правим второ бебе без да чакаме 2-3 години, а само след 6мес. и няма да е задължително със секцио пак.
Та, това е в общи линии.
Весел ден на всички!
!Желая ви здрави и спокойни деца!
Да се похваля и тук. На 29.09 се роди моята Стела (Стиляни) в 13ч 2 750кг и 48см.
Избирахме с татко и дати за плановото секцио, но малката си избра сама деня. От 28-и имах контракции, но не регулярни и не им обърнах внимание. На 29-и от рано сутринта обаче се почна и в 8ч вече бяха на 15мин. Отидохме в болницата и се оказа, че малката иска да излиза, но за съжаление не се беше обърнала и ми направиха секцио по спешност. Всичко мина добре, не ме хвана бързо епидуралната, та ме сложиха за малко на маска, но щом извадиха беба ме събудиха. Това беше най-щастливия миг в живота ми
.Вчера се прибрахме, кърмим се на поискване. Надявам се да кърмя успешно, пия бирена мая, от болницата ни почнаха с бирите
, което ме изненада, та сме заредили хладилника с без алкохолна бира.Таткото е като хипнотизиран и казва, че е най-щастливия човек на света, а и тя само по неговия глас се върти
.Много съм доволна от лекаря си. Да се похваля, че ми е направил пластика, за да не се вижда белега, а и ако искаме ще можем да правим второ бебе без да чакаме 2-3 години, а само след 6мес. и няма да е задължително със секцио пак.
Та, това е в общи линии.
Весел ден на всички!
здравейте момичета,
влизам набързо за да ви благодаря за милите пожелания за моята бебка Ванеса и да ви разкажа за раждането
Ванеса се роди в 14,55 на 30ти, 2750 и 46см, без епидурал, с лека аналгезия, направи ми леки вътрешни разкъсвания, имам епизотомия, но вече всичко е наред и съм напълно възстановена, дори корема ми се прибра доста. Контракциите бяха много продължителни и болезнени, застъпващи се, но с 3-4 серии от по 3 напъна - излезе бебка! Бащата беше презцялото време с мен, и отряза пъпната връв, аз раждах сама в стая, стандартен покой - покрито напълно безплатно от здравната ми осигуровка.
В болницата прекарах 4 дни, като минах курсове за грижи за бебето, упражнения за свиване на матката и още куп други неща, а бебке беше постоянно с мен. И мойте гърди са разранени и кърмата бавно слиза, но вече сме у дома и сме по-спокойни. Пъпчето ни го махнаха на 3-я ден, не ми дадоха да гледам, но сега си е напълно нормално бебешко пъпче. В понеделник е първата ни консултация с педиатър. Много сме щастливи с таткото и пожелавам такова щастие на всички, тука може да ни видите: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=179694 парола: 123456
Ще пиша още скоро, целувки на всички!
влизам набързо за да ви благодаря за милите пожелания за моята бебка Ванеса и да ви разкажа за раждането
Ванеса се роди в 14,55 на 30ти, 2750 и 46см, без епидурал, с лека аналгезия, направи ми леки вътрешни разкъсвания, имам епизотомия, но вече всичко е наред и съм напълно възстановена, дори корема ми се прибра доста. Контракциите бяха много продължителни и болезнени, застъпващи се, но с 3-4 серии от по 3 напъна - излезе бебка! Бащата беше презцялото време с мен, и отряза пъпната връв, аз раждах сама в стая, стандартен покой - покрито напълно безплатно от здравната ми осигуровка.
В болницата прекарах 4 дни, като минах курсове за грижи за бебето, упражнения за свиване на матката и още куп други неща, а бебке беше постоянно с мен. И мойте гърди са разранени и кърмата бавно слиза, но вече сме у дома и сме по-спокойни. Пъпчето ни го махнаха на 3-я ден, не ми дадоха да гледам, но сега си е напълно нормално бебешко пъпче. В понеделник е първата ни консултация с педиатър. Много сме щастливи с таткото и пожелавам такова щастие на всички, тука може да ни видите: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=179694 парола: 123456
Ще пиша още скоро, целувки на всички!
ето ме пак, напоследък съм учудващо свежа, независимо от тежкия режим съставен от моята бебка - суче по 15 мин на час и после заспива, дори стимулиране зад ухото и гушката не минава при нея
за епидурала - аз имах ужасяващи болки, още без да бях направила разкритие, никой не ми вярваше че може да са такива сериозни, освен мъжа ми, гледайки ме да се гърча... Акушерката, която ме следеше в стаята за раждане постоянно ми повтаряше, че така както ме боли мен, я е боляло всяка жена, че скоро ще имам бебе и нищо няма да ме боли и т.н. и аз много й се ядосах...ама то като не я боли нея, лесно е нали
много бавно стигнах до 4тия см, за мой късмет обаче анезтезиолога присъстваше на 2 едновременни цезареви и нямаше начин да ме навести, а когато се освободи, аз бях направила 7см за около час, та беше безсмислено. Раждах на леглото, на което си бях в стаята и от тая гледна точка ми бе неудобно, защото ми се искаше някой да ми държи краката вдигнати 
епизотомията направо си я усетих как ми я направиха, въпреки че бебка ми беше направила вътрешни разкъсвания вече, но така и не ми казаха колко шева имам. Хирурга ми сложи един тампон и започна да шие, доста дълго, малко се притесних, но сега виждам, че съм зашита така, че отвън шевове не се виждат, само отвътре, което е супер, почти напълно съм възстановена
след всяко пишкане се обливам с душ, сменям превръзка(от специалните за след операция - само с памучни влакна) и бикини, не съм мазала с нищо и не съм се подливала, не ползвам никакви обезболяващи за шевовете, те и така си минаха
гърдите ми се разраниха ужасно, мазаха ме с едно мастилено нещо, от което на Ванеса устните станаха лилави и даже съжалих, но се оказа, че било дезинфектант, който да я предпази от инфекция
една от нощите в родилното не издържах на болката в зърната и непрестанното сукане - 5-6часа без прекъсване и отидох до сестрите да моля за дохранване с адапте. Те дълго време ми обясняваха, че е нормално да съм така и трябва да стискам зъби, но аз си настоявах защото адски ме болешеи не мигвах вече за коя ли нощ.Накрая напълниха една спринцовка и чрез тънка сонда и бръкнаха с пръст в устата за да подадат адапте. Повярвайте, по-ужасна гледка не бях виждала, толкова неестествено изглеждаше, Неси плюеше млякото и плачеше, тя просто искаше да суче, а не да яде!!! Тогава едва не заплаках, започнах да крещя да спрат и те ми се разсърдиха, казаха че не знам какво искам всъщност, но аз си знам - кърменето си е толкова интимен момент между майката и бебето, че неможе да се замени с нищо!!! сега съм готова на всичко за да продължа да кърмя моето слънце, докато преди все си казвах, че каквото и да стане - винаги мога да ползвам адапте
оф, да не ви отегчавам че направо се олях
Пумпал - честито и на теб мила - справили сте се чудесно с малкия Иван
за епидурала - аз имах ужасяващи болки, още без да бях направила разкритие, никой не ми вярваше че може да са такива сериозни, освен мъжа ми, гледайки ме да се гърча... Акушерката, която ме следеше в стаята за раждане постоянно ми повтаряше, че така както ме боли мен, я е боляло всяка жена, че скоро ще имам бебе и нищо няма да ме боли и т.н. и аз много й се ядосах...ама то като не я боли нея, лесно е нали
много бавно стигнах до 4тия см, за мой късмет обаче анезтезиолога присъстваше на 2 едновременни цезареви и нямаше начин да ме навести, а когато се освободи, аз бях направила 7см за около час, та беше безсмислено. Раждах на леглото, на което си бях в стаята и от тая гледна точка ми бе неудобно, защото ми се искаше някой да ми държи краката вдигнати
епизотомията направо си я усетих как ми я направиха, въпреки че бебка ми беше направила вътрешни разкъсвания вече, но така и не ми казаха колко шева имам. Хирурга ми сложи един тампон и започна да шие, доста дълго, малко се притесних, но сега виждам, че съм зашита така, че отвън шевове не се виждат, само отвътре, което е супер, почти напълно съм възстановена
след всяко пишкане се обливам с душ, сменям превръзка(от специалните за след операция - само с памучни влакна) и бикини, не съм мазала с нищо и не съм се подливала, не ползвам никакви обезболяващи за шевовете, те и така си минаха
гърдите ми се разраниха ужасно, мазаха ме с едно мастилено нещо, от което на Ванеса устните станаха лилави и даже съжалих, но се оказа, че било дезинфектант, който да я предпази от инфекция
една от нощите в родилното не издържах на болката в зърната и непрестанното сукане - 5-6часа без прекъсване и отидох до сестрите да моля за дохранване с адапте. Те дълго време ми обясняваха, че е нормално да съм така и трябва да стискам зъби, но аз си настоявах защото адски ме болешеи не мигвах вече за коя ли нощ.Накрая напълниха една спринцовка и чрез тънка сонда и бръкнаха с пръст в устата за да подадат адапте. Повярвайте, по-ужасна гледка не бях виждала, толкова неестествено изглеждаше, Неси плюеше млякото и плачеше, тя просто искаше да суче, а не да яде!!! Тогава едва не заплаках, започнах да крещя да спрат и те ми се разсърдиха, казаха че не знам какво искам всъщност, но аз си знам - кърменето си е толкова интимен момент между майката и бебето, че неможе да се замени с нищо!!! сега съм готова на всичко за да продължа да кърмя моето слънце, докато преди все си казвах, че каквото и да стане - винаги мога да ползвам адапте
оф, да не ви отегчавам че направо се олях
Пумпал - честито и на теб мила - справили сте се чудесно с малкия Иван
Честито бебче на Теопр!
Ме and Baby, и аз минах през периода с разранените зърна, въпреки, че един кош сестри и лактационни консултанти ме учеха как да го слагам и да захапва
На втората ми нощ в болницата (общо бяхме 3 нощи там), така ме заболя жестоко, че ревнах с пълен глас, че детето ми ще остане гладничко (а то милото плачеше ли плачеше) и сестрата набързо ми предложи адапте... (точно обратното на твоя случай). Аз съвсем се разстроих, че съм калпава майка, отказах категорично, стиснах зъби и така го храних няколко дни, редувайки гърдите, докато се пооправи работата.
Друг е въпроса, че сега пак лекувам рани, този път, защото съм смотана в ръцете и все не мога да го сложа правилно на гърдата.
Тук ми е въпросът, кога горе долу се нормализира сагата с кърменето? Искам да знам колко още ще се боря с бучки, запушени канали, разранени гърди, свръх или недостатъчна лактация на ежечасна база
Казват - 1 месец и после става добре... при по-напредналите майчета - така ли беше?
Ме and Baby, и аз минах през периода с разранените зърна, въпреки, че един кош сестри и лактационни консултанти ме учеха как да го слагам и да захапва
На втората ми нощ в болницата (общо бяхме 3 нощи там), така ме заболя жестоко, че ревнах с пълен глас, че детето ми ще остане гладничко (а то милото плачеше ли плачеше) и сестрата набързо ми предложи адапте... (точно обратното на твоя случай). Аз съвсем се разстроих, че съм калпава майка, отказах категорично, стиснах зъби и така го храних няколко дни, редувайки гърдите, докато се пооправи работата.
Друг е въпроса, че сега пак лекувам рани, този път, защото съм смотана в ръцете и все не мога да го сложа правилно на гърдата.
Тук ми е въпросът, кога горе долу се нормализира сагата с кърменето? Искам да знам колко още ще се боря с бучки, запушени канали, разранени гърди, свръх или недостатъчна лактация на ежечасна база
Казват - 1 месец и после става добре... при по-напредналите майчета - така ли беше?
Честито на всички нови мами, извинявайте, че така общо, ама наистина изключих на кой честитих и на кой не. Много се радвам, че вече гушкате бебенца, толкова са хубави особено тези първи дни след раждането, и после е хубаво, но в началото си е направо приказно, на фона на болки, неудобства и всичко останало...
Аз да ви кажа, направо ви завиждам. От една седмица положението с моите киселини стана нетърпимо, почти не мога да седя, особено вечер, направо ми изгарят гърлото. Никога по-рано не съм имала подобни проблеми. То вярно, че и коремът ми никога не е бил толкова голям... Снощи така ме боля стомаха, че помислих, че получавам инфаркт, схванах се цялата, не можех да дишам, абе кошмарно беше. На всичкото отгоре, понеже излизам по майчинство на 18.10 и не съм си завършила още работата се притеснявам, нощем се будя, не мога да заспя, а мисля за работа... днес цял ден съм работила от вкъщи. Добре, че мамето помага.
Да ви се похваля, че след много чакане ни сложиха вградения гардероб и сега ще се пооправим малко. Другата седмица пристига и леглото на малкия, така че можем да преместим вече бебешкото креватче в нашата стая. От 25.10 имам право да раждам вкъщи, просто още не мога да осъзная, че си дойде време вече за раждане....
Джена, снимката ти с бебче е невероятна, много е красива.
За кърменето - все си мисля, че по-бързо се нормализираха нещата от 1 месец. И аз ревех по едно време от болка, ама чак 1 месец не мисля, че е продължило. Най-важно е наистина бебето да захапва добре, иначе само разранява зърното. И някой беше писал да намазваш с кърма след това и да оставяш да засъхне - това го бях забравила, но работи наистина добре.
Отивам да спя, че късничко стана.Лека нощ на всички.
Сара
Аз да ви кажа, направо ви завиждам. От една седмица положението с моите киселини стана нетърпимо, почти не мога да седя, особено вечер, направо ми изгарят гърлото. Никога по-рано не съм имала подобни проблеми. То вярно, че и коремът ми никога не е бил толкова голям... Снощи така ме боля стомаха, че помислих, че получавам инфаркт, схванах се цялата, не можех да дишам, абе кошмарно беше. На всичкото отгоре, понеже излизам по майчинство на 18.10 и не съм си завършила още работата се притеснявам, нощем се будя, не мога да заспя, а мисля за работа... днес цял ден съм работила от вкъщи. Добре, че мамето помага.
Да ви се похваля, че след много чакане ни сложиха вградения гардероб и сега ще се пооправим малко. Другата седмица пристига и леглото на малкия, така че можем да преместим вече бебешкото креватче в нашата стая. От 25.10 имам право да раждам вкъщи, просто още не мога да осъзная, че си дойде време вече за раждане....
Джена, снимката ти с бебче е невероятна, много е красива.
За кърменето - все си мисля, че по-бързо се нормализираха нещата от 1 месец. И аз ревех по едно време от болка, ама чак 1 месец не мисля, че е продължило. Най-важно е наистина бебето да захапва добре, иначе само разранява зърното. И някой беше писал да намазваш с кърма след това и да оставяш да засъхне - това го бях забравила, но работи наистина добре.
Отивам да спя, че късничко стана.Лека нощ на всички.
Сара
Здравейте!
И моите зърна се разраниха в болницата, но аз се бях въоръжила с ланолиново кремче и много ми помогна. Още мажа зърната, но вече са добре. Ние изкарваме м/у кърменията от 2 до 3 часа, което си е направо върхът( да чукна на дърво
). Докато бях в болницата ми направи впечатление, че понякога ми носеха заспало бебе, което по никакъв начин не можех да събудя, е оказа се че им дават АМ, а уж стимулирали кърменето. Като ги попитах ми отговориха, че не можело детето да стои гладно докато ми слезе кърмата. Нищо сега сме си в къщи и сме само на кърма, надявам се всичко да е наред, вече не ме болият зърната, а вчера за първи път и потече мляко от устата докато се хранеше. Още се шашкам и не смея да се хваля много пък да видим.
И моите зърна се разраниха в болницата, но аз се бях въоръжила с ланолиново кремче и много ми помогна. Още мажа зърната, но вече са добре. Ние изкарваме м/у кърменията от 2 до 3 часа, което си е направо върхът( да чукна на дърво
). Докато бях в болницата ми направи впечатление, че понякога ми носеха заспало бебе, което по никакъв начин не можех да събудя, е оказа се че им дават АМ, а уж стимулирали кърменето. Като ги попитах ми отговориха, че не можело детето да стои гладно докато ми слезе кърмата. Нищо сега сме си в къщи и сме само на кърма, надявам се всичко да е наред, вече не ме болият зърната, а вчера за първи път и потече мляко от устата докато се хранеше. Още се шашкам и не смея да се хваля много пък да видим.
Добър ден !
Теопр , честита ви рожба !
Ти направо ме шашна , ми тия са много зле в тази болница нали точно коластрата е много важна за детето , а ако не те стимулира като суче ще ти трябва повече време за да ти дойде кърмата .
Сара , не зная как да не те шокирам , но на мен ми се запуши канал в 5-тия месец след раждането .
А преди това когато се роди Фатима , ме разрани и ми трябваха около 3 седмици за да свикна отново на болката и ми минат раните .
Но след това става истинско удоволствие да кърмиш .
Теопр , честита ви рожба !
Ти направо ме шашна , ми тия са много зле в тази болница нали точно коластрата е много важна за детето , а ако не те стимулира като суче ще ти трябва повече време за да ти дойде кърмата .
Сара , не зная как да не те шокирам , но на мен ми се запуши канал в 5-тия месец след раждането .
А преди това когато се роди Фатима , ме разрани и ми трябваха около 3 седмици за да свикна отново на болката и ми минат раните .
Но след това става истинско удоволствие да кърмиш .
Тук не им дават нищо освен вода със захар и то ако им кажеш , че не желаеш няма и това да дадат .
Аз като родих Самира , не знаех как се процедира тук по болниците пък и всяко отделение е различно . Зависимост от старшата сестра .
Та нея единия път като ми я донесоха беше както ти го описваш заспала и блажена .
Е да но викнах сестрата и я питам , защо не ще да яде . При което получих отговор , че са и дали вода със захар .
Извиках отговарящата за бебетата и и казах , че за моето дете ще мисля аз с какво ще го храня .
Изгледа ме малко лошо , но повече не сме говорили по въпроса .
Така като родих Фатима веднага отидох в стаята след като ме закърпиха . Казвам отидох , защото наистина си ходих до стаята сама не са ме карали с барела . Та викнах веднага сестрата на бебетата и и казах да не ми дохранват детето .
След по малко от 30 минути ми я донесе и докато излязох от родилно отделение бебето им го давах само за прегледите които са задължителни .
А първите 3 часа виках сестрата , за да ми я преобува .
След това си станах и сама си я носех за смяна на памперса .
Във втората болница в стаята ни нямаше ваничка и място за преобуване на бебетата така , че нямах избор .
Аз като родих Самира , не знаех как се процедира тук по болниците пък и всяко отделение е различно . Зависимост от старшата сестра .
Та нея единия път като ми я донесоха беше както ти го описваш заспала и блажена .
Е да но викнах сестрата и я питам , защо не ще да яде . При което получих отговор , че са и дали вода със захар .
Извиках отговарящата за бебетата и и казах , че за моето дете ще мисля аз с какво ще го храня .
Изгледа ме малко лошо , но повече не сме говорили по въпроса .
Така като родих Фатима веднага отидох в стаята след като ме закърпиха . Казвам отидох , защото наистина си ходих до стаята сама не са ме карали с барела . Та викнах веднага сестрата на бебетата и и казах да не ми дохранват детето .
След по малко от 30 минути ми я донесе и докато излязох от родилно отделение бебето им го давах само за прегледите които са задължителни .
А първите 3 часа виках сестрата , за да ми я преобува .
След това си станах и сама си я носех за смяна на памперса .
Във втората болница в стаята ни нямаше ваничка и място за преобуване на бебетата така , че нямах избор .
ние пък бяхме много учудени, че в болництрата ата не дават абсолютно нищо освен коластрата първите няколко дни, оказва се, че е напълнодостатъчна за бебето, ние даже пълнихме памперса през час с мекониум, а след това и с акита
на мен Ванеса ми я донесоха доста бодра,а после като заспеше и няма събуждане, помага само събличане на голичко за преобуване
това за запушените канали много гадно звучи, има ли начин дасе предотврати? аз не съм се изцеждала още, а от днес вече бебка заспива с мляко по устенцата
задължително ли е да се цедим?
на мен Ванеса ми я донесоха доста бодра,а после като заспеше и няма събуждане, помага само събличане на голичко за преобуване
това за запушените канали много гадно звучи, има ли начин дасе предотврати? аз не съм се изцеждала още, а от днес вече бебка заспива с мляко по устенцата
задължително ли е да се цедим?
Цеди се само ако ти са много напрегнати гърдите !
И то толкова колкото да се облекчиш , не повече .
А за да не се запушват канали е хубаво да се върти детето тоест на дясната гърда ако сучеш да са и краката на бебето на дясно , не както е обикновено на ляво .
Също така редовно да се проверяваш за бучки дори и малки и да натискаш леко на мястото за да помогнеш на бебето да те изцеди .
Аз така се бях надула , че и температура вдигнах само от 1 канал запушен направо беше ад и се моля да не се повтаря .
Това с Фатима , а със Самира ми се беше запушило де що имаше канали на едната гърда .
Бях си деформирала и зърното от неправилно изстискване та като се събудих на другия ден ми идваше да си я отрежа с кухненския нож .
Такава жестока болка ми то раждането ряпа да яде .
След това започнах да си правя топли компреси и взех една бутилка с много гореща вода .
Оставих 2-3 пръста от гърлото празно и си слагах вътре зърното на гърдата .
Получава се вакум и помага да се отпушат каналите .
Така с помощта на помпата / имах ръчна тогава / се оправих .
На беба и предлагах само тази гърда независимо от болката и след като близо 2 дни не иска да яде накрая засмука и така до 15 месеца си кара на кърма .
И то толкова колкото да се облекчиш , не повече .
А за да не се запушват канали е хубаво да се върти детето тоест на дясната гърда ако сучеш да са и краката на бебето на дясно , не както е обикновено на ляво .
Също така редовно да се проверяваш за бучки дори и малки и да натискаш леко на мястото за да помогнеш на бебето да те изцеди .
Аз така се бях надула , че и температура вдигнах само от 1 канал запушен направо беше ад и се моля да не се повтаря .
Това с Фатима , а със Самира ми се беше запушило де що имаше канали на едната гърда .
Бях си деформирала и зърното от неправилно изстискване та като се събудих на другия ден ми идваше да си я отрежа с кухненския нож .
Такава жестока болка ми то раждането ряпа да яде .
След това започнах да си правя топли компреси и взех една бутилка с много гореща вода .
Оставих 2-3 пръста от гърлото празно и си слагах вътре зърното на гърдата .
Получава се вакум и помага да се отпушат каналите .
Така с помощта на помпата / имах ръчна тогава / се оправих .
На беба и предлагах само тази гърда независимо от болката и след като близо 2 дни не иска да яде накрая засмука и така до 15 месеца си кара на кърма .