СУ лежи на стара слава с филологиите.
- Публикувана: 25 септ. 2007, 17:54 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2007, 12:11 ч.
26% от българите имали висше
СУ лежи на стара слава с филологиите.
Според мен и куцо и сакато има висше образование в нашата малка държава.
Някои и по две.
Някои и по две.
И не им личи.
Да не си разменила процентите? Според мен е валидно обратното-в милата ни рОдина не останаха прости среднисти..... но виж, хора с виШо-бол, а това, че половината не могат да си напишат правилно дори и името е една друга моя любима тема, свързана с виШото у нас! За Европа процентът е доста по-нисък.
за какви точно висшисти става дума?
магистри, бакалаври.. специални образования?
защото думата висшист в бг означава образователна степен бакалавър, магистър.
на мен 26 процента ми се струват реални. нереални са ми 60 процента в чужбина.
ако обаче, броят за висшисти всички завършили гимназия с някакъв профил - сигурно.
един познат тук също се брои 'висшист', но до колкото мога да схвана е завършил специална гимназия, колеж.
и дори не е чувал какво е бакалавър.
магистри, бакалаври.. специални образования?
защото думата висшист в бг означава образователна степен бакалавър, магистър.
на мен 26 процента ми се струват реални. нереални са ми 60 процента в чужбина.
ако обаче, броят за висшисти всички завършили гимназия с някакъв профил - сигурно.
един познат тук също се брои 'висшист', но до колкото мога да схвана е завършил специална гимназия, колеж.
и дори не е чувал какво е бакалавър.
И се сещам за вица: Един инженер го било страх да отиде на лекар, защото: "Като знам как завърших..." 
Като си помисля, че почти всичките
неграмотни писарушки тука са с висше ...
неграмотни писарушки тука са с висше ...
Къде?
Като си помисля, че почти всичките
неграмотни писарушки тука са с висше ...
неграмотни писарушки тука са с висше ...
Къде?
Предполагам има предвид У форОма. Ама аз не знаех, че са с висше. По темата, тези проценти са ми крайно странни.Според мен у нас липсват среднисти, които да си разбират от работата, висшисти колкото искаш, но работят като среднисти.
Оптимистичната прогноза: Ще стигнем европейците след 33 години, ако работим двойно
25 Септември 2007
Докладът на Световната банка потвърди тезата на министър Орешарски, че исканията за еврозаплати са фантастични
В момента устойчиво повишаваме производителността на труда си с 2 %, когато започнем да правим това поне два пъти повече, имаме шанс да стигнем европейските заплати след 33 години. Това е положението, обобщено с две думи след доклада на Световната банка за България. Това е и оптимистичната прогноза.
Песимистичната гласи, че ако работим все така, все толкова и ще получаваме. Проблемът е там, че и европейците подобряват производителността на труда си със споменатите 2%, но ние имаме прекалено много да компенсираме, така че трябва да запретнем по-здраво ръкави от тях.
В момента ние получаваме 33% от средните доходи за Европейския съюз, горе-долу същата - 35% е и производителността ни на труда.
Докладът на Световната банка на практика даде железни аргументи на финансовия министър Пламен Орешарски, който определи като "фантастични" исканията за европейски заплати преди да бъде постигната европейската продуктивност. Експертите посочват конкретните реални рискове от по-бързото нарастване на заплатите спрямо нея. Единият, който вече усещаме по джоба си, е високата инфлация.
Световната банка препоръчва на България смели реформи в четири ключови за производителността на труда сфери - образованието, научноизследователската дейност, гъвкав пазар на труда и подобряване на пазарната среда.
Докладът критикува професионалните училища - издръжката им е с 20% по-скъпа от общообразователните, а в същото време при възпитаниците на "техникуми" вероятността да не си намерят работа е с 50% по-висока, отколкото при останалите зрелостници. Министър Вълчев призна, че има дефекти в сферата - у нас, например, все още обучават и изпитват ученици за производство на аналогови телефонни централи, които вече никой не използва. Освен това един сервитьор учи пет години, колкото и един лекар.
Според доклада на Световната банка в България разноските за един студент като процент от БВП са по-големи, отколкото в ЕС, което означава, че проблемът е не в недостига на средства, а в лошото им управление.
Истински глад за пари обаче има в друг сектор - научните изследвания, подчертава документът. У нас за тази сфера се отделят едва 0.6% от БВП, като делът на бизнеса е символичен, докато във Финландия например за изобретения се отделят 3% от БВП, като ? от сумата идва от частния сектор.
Държавата трябва да насърчава българските фирми да инвестират в развойна дейност, а бизнесът трябва да разбере, че иновациите водят до по-високи печалби, съветват експертите на СБ. Те посочват и друг проблем, който поставя на изпитание българската икономика - населението в трудоспособна възраст се топи с 40-50 000 души годишно, което означава, че ще расте гладът за работна ръка.
Препоръката им е да се насърчава мобилността на работната сила, както и т. нар. обучение през целия живот.
http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=1&id=12465
25 Септември 2007
Докладът на Световната банка потвърди тезата на министър Орешарски, че исканията за еврозаплати са фантастични
В момента устойчиво повишаваме производителността на труда си с 2 %, когато започнем да правим това поне два пъти повече, имаме шанс да стигнем европейските заплати след 33 години. Това е положението, обобщено с две думи след доклада на Световната банка за България. Това е и оптимистичната прогноза.
Песимистичната гласи, че ако работим все така, все толкова и ще получаваме. Проблемът е там, че и европейците подобряват производителността на труда си със споменатите 2%, но ние имаме прекалено много да компенсираме, така че трябва да запретнем по-здраво ръкави от тях.
В момента ние получаваме 33% от средните доходи за Европейския съюз, горе-долу същата - 35% е и производителността ни на труда.
Докладът на Световната банка на практика даде железни аргументи на финансовия министър Пламен Орешарски, който определи като "фантастични" исканията за европейски заплати преди да бъде постигната европейската продуктивност. Експертите посочват конкретните реални рискове от по-бързото нарастване на заплатите спрямо нея. Единият, който вече усещаме по джоба си, е високата инфлация.
Световната банка препоръчва на България смели реформи в четири ключови за производителността на труда сфери - образованието, научноизследователската дейност, гъвкав пазар на труда и подобряване на пазарната среда.
Докладът критикува професионалните училища - издръжката им е с 20% по-скъпа от общообразователните, а в същото време при възпитаниците на "техникуми" вероятността да не си намерят работа е с 50% по-висока, отколкото при останалите зрелостници. Министър Вълчев призна, че има дефекти в сферата - у нас, например, все още обучават и изпитват ученици за производство на аналогови телефонни централи, които вече никой не използва. Освен това един сервитьор учи пет години, колкото и един лекар.
Според доклада на Световната банка в България разноските за един студент като процент от БВП са по-големи, отколкото в ЕС, което означава, че проблемът е не в недостига на средства, а в лошото им управление.
Истински глад за пари обаче има в друг сектор - научните изследвания, подчертава документът. У нас за тази сфера се отделят едва 0.6% от БВП, като делът на бизнеса е символичен, докато във Финландия например за изобретения се отделят 3% от БВП, като ? от сумата идва от частния сектор.
Държавата трябва да насърчава българските фирми да инвестират в развойна дейност, а бизнесът трябва да разбере, че иновациите водят до по-високи печалби, съветват експертите на СБ. Те посочват и друг проблем, който поставя на изпитание българската икономика - населението в трудоспособна възраст се топи с 40-50 000 души годишно, което означава, че ще расте гладът за работна ръка.
Препоръката им е да се насърчава мобилността на работната сила, както и т. нар. обучение през целия живот.
http://www.bgfactor.org/index_.php?ct=1&id=12465
