Защо децата ни затъпяват

Авторът на темата няма деца все още и за жалост, но вече седма година преподава на деца, и за съжаление всичко което чувам тук е ВЯРНО.

Има родители, които се интересуват от децата си карат ги да мислят, карат ги да творят когато говорят.
Има родители, които отварят хиляди врати пред децата си, но незнаят как да ги накарат да минат през тях.
Има родители, които въобще не се интересуват от децата си.
Има родители, които просто трябва да работят и денем и нощем за да изкарат пари за храна (впрочем те са най-отговорни и много често успяват да накарат децата си да бъдат с нещо социално ангажирани).

 

Децата ни определено израстват по различен начин от нас и си мисля, че част от това "затъпяване" е неспособността ни да ги разбираме.
За това, че са консуматори съм съгласна, виждам как моите деца предпочитат анимационния филм (без значение на какъв носител) пред книгата, макар приказката да е една и съща. Не съм много сигурна обаче, дали на това не може да се каже "по-добро адаптиране" към новите условия на живот.
Хлапето ми не ходи на занималня, но затова пък всички извънкласни форми вече струват не малко средства и се налага да избираме компромисните варианти, ето за това наисина ми е мъчно.

Не мога да говоря от опит,но мнението ми е,че на нас,родителите се пада тази отговорност.Не мисля,че като упрекнем държавата,учителите,системата и т.н...... детето ни ще обича да чете или ще му хареса да плува или кара колело ...Или ще заобича оперетата   Ние сме тези ,които възпитаваме и изграждаме личности,не някой друг

Чакай, чакай, всъщност, искаш да кажеш, че правиш сравнение - и децата преди седем години са били по-будни от тазгодишните, или нещо друго? Обясни, ако не те затруднява, моля те, защото не разбрах точно какво имаш пред вид.

Чак за поголовно "затъпяване" на нацията не смея да говоря, но и аз определено смятам, че е налице интелектуален и духовен упадък и то не защото това е нещо целенасочено. Световната конспирация не я търся тук. Просто понижаване материалните условия за живот неминуемо водят до такива резултати.
Когато човек блъска от тъмно до тъмно и не се среща дори с децата си, търси вариянт да предостави грижата за тях на други, в случая на училището, в занималнята, безкрайните частни уроци по какво ли не, да не говорим за наетата нон-стоп "бавачка" в лицето на ВТ и компа. Много деца не излизат с години от родното си място, какво говоря- от родния си квартал, не виждат нищо, не чуват нищо, информация черпят само от гореупоменатата "бавачка". Липсата на време у родителите за пълноценни контакти с децата, липсата на разнообразие /ходенето на курсове и занималня постоянно за мен не е такова/, липсата на промяна на обкръжението, на ритъма на живот и т.н. също зависят от материалните възможности.
За кратък пример- синът ми има приятелче, което е с две години по- голямо от него и за 9 години и половина почти не е излизало от града. Разнообразието му през лятото е за 3-4 дни да отиде до баба си в съседния квартал. По цял ден се "бави" с интернета и Кефче.ком. Няма по какъв начин да се предизвика интерес към четене, разходки, странични занимания и т.н., то дори не ги познава и не знае какви удоволствия за него могат да съставляват те.

Ами точно това е проблемът. Не можеш да КАРАШ някой да мисли, още по-малко пък да твори.
Можеш да показваш, да помагаш, да насърчаваш...
Ако децата са научени все някой да ги кара да правят нещо...   Може ли от тях да стане свободни, мислещи, творящи хора със собствена инициатива?

Не неискам да кажа, че децата са по изостанали от тези преди 7 години, искам да кажа че преди 7 гони интернет небеше толкова развит, д ане кажа че почти го нямаше. Искам да кажа, че преди децата учеха по нормални учебници сега това не е така, искам да кажа че преди 7 години пак им беше трудно на родителите но имаше деца по залите за народни танци, за балет, за шах за плуване общо взето децата ходеха на разни ивън класни занимания.

Сега обаче не е така, залите са празни. За това и  пуснах темата исках да видя как родителите мисля, и защо се стигна до тука?

Дали защото държавата няма вече политика за това децата да растат задрви и уми. Дали защото родителите са се променили. Дали защото ядят чипс и полуфабрикати. Дали защото не им се обръща достатъчно внимания в училище.

Не е правилна думата която съм използвал, можеби е по правилно да кажа ПРОВОКИРАТ

Не затъпяват, а стават по-пасивни с този интернет и телевизия. Така се ограничават контактите им с живи същества и после нито могат да се изразяват в сносни изричения, нито са способни да се интегрират в обществото.

Не ми харесва и развитието на училищата. След като в университета приемат педагогика с най-нисък бал, заплатите са такива, че детегледачка да отидеш да работиш пак двойно ще взимаш - кой остава в системата? Единици са блестящите преподаватели останали по убеждение и призвание, най-добрите учители са вече привлечени от частните училища.

А до 7 та си година същите тези деца са били по цял ден на детска градина (нима картинката там е по-добра?)

Извинявам се но навремето моите родители също работеха по цял ден, даже и в събота - не помните ли? Обаче в училището поемаха отговорност за нас - и доста от това, което съм аз съм го получила точно там - със строги и изискващи учители в една добра среда.

Няма носталгия в мен по стари времена, но и доброто възпитание стана с пари - за мен това е частно училище, извънкласни занимания, а останалото си време след работа посветено на детето. Време за нас си май не остава много!

Аз пък не мога да разбера кои точно са тези затъпели деца, за които говорите. Около мен няма такива, не съм срещала. Да, мързеливи, неученолюбиви, шляещи се калпазани - познавам такива деца, но те в никакъв случай не са затъпели.
В този свят децата ни нямат шанс да се превърнат в "многостранно развити личности" - химерата на соц-а. Те са по-скоро тясно профилирани.
Да - не мога да пусна детето си, на 7 г., да търчи само през града и да посещава разнообразни форми на обучение, извън училището, защото не съм сигурна, че ще се прибере живо и здраво вечерта. Ако не работя и се отдам изцяло на това да влача дъщеря си и сина си на курсове и кръжоци, то най-вероятно аз самата ще затъпея, превръщайки се в частен шофьор на децата си, без да упражнявам професия, без да уча, без да самата аз да съм дейна  и да се развивам - какъв пример бих дала в този момент на моите потомци? Много млади семейства не могат да разчитат на помощ от баби - навремето, когато съществуваше понятието "жителство" повечето от нас се раждаха и живееха в едно населено място, където живееха и роднините. Сега всички можем лесно да сменим квартала, града, а често и държавата. Оставайки без подкрепа от страна на нашите пенсионирани родители, трудно бихме могли да организираме деня си така, че хем да работим, хем да сме отдадени на децата си.
А децата ни изобщо не са затъпели.

Моите родители не са работили от тъмно до тъмно, а в почивни и празнични дни сме излизали семейно извън града, обикаля ли сме из цяла България. Вечер сме играли четиримата на карти, с баща ми играехме на шах и табла, решавали сме заедно кръстословици, чели сме заедно. Спомням си когато са ни идвали гости се играеше "Реми" и аз, още от дете, играех заедно с възрастните. Редовно ходехме на басейн през лятото и на планина винаги, когато времето е бивало хубаво.
Не ми се иска да прехвърлям отговорността на училищата и външните фактори. Винаги съм се старала да търся причините първо "вътре" и след това "на вън", извън семейството.
"Навремето" аз ходех само на училище, никога не съм посещавала занималня или частни уроци. Изключвам кръжоците и часовете по китара или лека атлетика и баскетбол, където участвах с голямо желание след училище. Уроците си подготвях сама. Справих се колкото мога.
Иска ми се това, което държавата обективно би могла да направи, да не е свързано с допълнителни часове по учебни предмети, а именно със създаване на възможност за кръжочна дейност и занимания, извън учебния материал. И това да е в училищата, а не родителите да "еквилибрират" между училището, школата по танци и спортната зала. Само това искам, но вероятно е много трудно постижимо на този етап.
И наистина, време за "нас си" от раждането на първото ми дете до сега, вече седем години и половина, нямаме. След работа ме чака бебето за разходка, често вземаме и баткото да се раздвижи с нас. Или таткото разхожда бебето, аз проверявам домашните и подготовката за следващия ден за училище. Следва- вечеря, четене на книжки с бебе и батко или игра на нещо с батко и сън. Събота и неделя- таткото с бебето и по някога с баткото- на разходка, аз- домашната работа, че няма кой. Когато последната приключи и аз отивам на разходка, отново с децата. това е, нямам време нито да скучая, нито дори да си помисля, че мога да прекарвам часовете си извън работа по друг начин. Задъхвам се, но нямам алтернатива. Тези деца ние сме си ги раждали и ние сме длъжни да ги гледаме и възпитаваме.

Аз пък искам да дам част от отговорността на училището, по простата причина, че моята е там от 8:30 до 16:00 часа. Тези 8 часа (цял работен ден) моя милост няма влияние върху ставащото там. И когато учителите нехаят за дисциплината, за ненаписаните домашни и всичко останало, защото отговорността за възпитанието била на родителите, не съм доволна. Ми не могат ли да им скръцнат малко със зъби на тези деца и да изискват, да ги подготвят за живота.
Цяла минала година се опитвам да анимирам моята да ходи навреме на училище и винаги да е с написано домашно. Накрая получих следното порицание: "Не мога да разбера, защо трябва да си създавам стрес  (ама тези думички ги знае вече), когато учителят на никого не се кара, като закъснеем. Целият първи час идват деца и той не се кара, защото тези деца ги карат родителите и нищо не зависи от децата - като има задръстване...." И после на родителска среща - учителят "Много ви моля, карайте децата да си пишат домашните - поне половината идват без  " И пак дъщеря ми: "Мамо, ти си единствената, която ме кара да върша това, учителят не го изисква!"

Е аз вече съм като някаква полудяла истеричка в нейните очи. Все пак мисля, че наистина трябва да има някаква дисциплина в тези училища, обществото трябва да е изискващо като цяло. Утре като тръгне на работа и трябва да е навреме там, на шефа няма да му е все едно, обаче на учителите явно им е.

Положих наистина огромни усилия през втория срок на миналата година и настоящата лятна ваканция синът ми да се подготвя за училище сам, да не ход на занималня и да не разчитам, че други ще поемат тази грижа. Имах желанието сега, от втори клас, да си поеме отговорността и да е налице не "подготовка", а "самоподготовка", тъй като след две години за това ще е късно. Сега вече втора седмица след обед се връща от училище, обядва, пише си домашните и едва след това- играе. Вечер проверявам и коригирам, давам по нещо допълнително "от мен" за следващия ден. За тези две седмици синът ми НЕ Е ХОДИЛ на училище без домашно или с грешно написано домашно, въпреки, че се подготвя сам.
Знам, че това е възможно, защото, както вече казах, аз също съм се готвила за училище напълно сама.
Но усилията, които положих месеци наред и които полагам и сега, за да му втълпя в главата, че сам е отговорен за бъдещето си и че първо се върши работата, а удоволствията са след това, са наистина огромни. Костваше ми много убеждения, караници, наказания дори /не телесни, разбира се/, много време и нерви. Това, че сега се подготвя сам е заслуга на мен и баща му, не на учителите или някой друг страничен индивид. Това, че можеше и да не го прави, нищо че вече е във втори клас, щеше да е наша отговорност.
На всяка родителска среща, включително и на вчерашната, г-жата набляга на дисциплината, която всяко дете си носи от къщи. Има лигави деца, има невнимателни деца, има прилежни деца, има умни, но разсеяни и т.н. Имат момиченце, което не е глупаво, но когато му се възложи задача първата му реакция е "Не мога.". Това не е реакцията на всички ученици в класа, това е само нейна реакция, "наследена" от типа възпитание в къщи.

За мен "затъпяването" не се дължи нито на училището, нито на занималнята (това пък даже не го разбирам). Роля играят несъмнено родителите с техния начин на живот. В училището/занималнята се учат задължителните неща. С родителите и осигурените от тях странични дейности се опознава живота в неговата пъстрота. Родителите са тези, които дават личен пример. Родителите са тези, които позволяват или не безцелно шляене, интернетстване, телевизия, НЕчетене, отговорност/безотговорност и т.н. Родителите са тези, които моделират или НЕмоделират "консуматорското".
Ако детето ми пропадне, вината ще е изцяло моя. Ако успее - също.

Моля, моля, имам забележки за родителското затъпяване.
Ако нистина се мисли за дейността "гледам си детето" и го водя на разни места да се развива, като на затъпяваща дейност за родителя, никак не съм съгласна.
Ходенето на работа също в много случаи не може да се нарече извисяваща дейност. Просто е с по-висок социален статус, защото произвежда веднага.
Ако един родител (родителка) си е склонна към затъпяване, то тя ще възприема всяко нещо като повод за това.
Да са живи и здрави децата, че имат много занимания, че и аз да си взема учебника и през това време да поуча на спокойствие докато ги чакам да приключат. Така печелим всички.