- Публикувана: 26 септ. 2007, 23:06 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 15:36 ч.
Къде живеете - минало, настояще, бъдеще...
Сега в настоящето.
Но имаше време, когато имах нужда от отърсване от миналото. Постоянно си го набивах с тази песен http://www.youtube.com/watch?v=xwamCGQU7_s. Е не тя помогна , но е хубава...
Но имаше време, когато имах нужда от отърсване от миналото. Постоянно си го набивах с тази песен http://www.youtube.com/watch?v=xwamCGQU7_s. Е не тя помогна , но е хубава...
Блонди, аз също много си мисля за това напоследък, дори мислех да питам тук какви са общите тенденции. 
Мисля много за миналото и то по особен начин. Нямам обща картина за него, а по дни, седмици, дати или места ги свързвам с определени събития. Почти няма ден или място покрай което да мина и да не се сетя, кога, с кого и при какви обстоятелства съм била там преди време. Или примерно отбелязвам кръгли дати - преди една година на този ден ми се случи еди си какво или минаха три седмици от както се върнах от някъде.....съзнанието ми е низ от подобни картини, перманентни.
Разбира се, за по-ярките спомени говоря.
Силната ми връзка с миналото подозирам, че е причината, която провокира страстта ми към фотографията. Обичам да снимам, защото така запечатвам мигове от миналото и връщайки се към снмките си, възпроизвеждам цели епизоди....с часове мога да разглеждам едни и същи кадри.
Това ми тежи. Искам да мисля повече за бъдещето.
Има ли рецепта за това?
Мисля много за миналото и то по особен начин. Нямам обща картина за него, а по дни, седмици, дати или места ги свързвам с определени събития. Почти няма ден или място покрай което да мина и да не се сетя, кога, с кого и при какви обстоятелства съм била там преди време. Или примерно отбелязвам кръгли дати - преди една година на този ден ми се случи еди си какво или минаха три седмици от както се върнах от някъде.....съзнанието ми е низ от подобни картини, перманентни.
Разбира се, за по-ярките спомени говоря.
Силната ми връзка с миналото подозирам, че е причината, която провокира страстта ми към фотографията. Обичам да снимам, защото така запечатвам мигове от миналото и връщайки се към снмките си, възпроизвеждам цели епизоди....с часове мога да разглеждам едни и същи кадри.
Това ми тежи. Искам да мисля повече за бъдещето.
Има ли рецепта за това?
Това ми тежи. Искам да мисля повече за бъдещето.
Има ли рецепта за това?
Има ли рецепта за това?
Тежи, да. Рецептата не съм я намерила, а имам нужда. Мисля, че си е до психическа нагласа и необходимост. Явно така трябва да е...
Предимно в настоящето и то благодарение на сина ми. Само той ме държи, да не се връщам към миналото. Но имам склонност да се обръщам назад. Лошо няма да се обръщаш, според мен. Хубаво е да знаеш откъде си тръгнал и да не забравяш през какво си минал. Това, което си "днес" е следствие от това, което е било "вчера" и е хубаво да си го припомняш. Какво е човек без минало? 
Къде преобладава личността ви? Потопили сте се в миналото? Оценявате днешния ден? В очакване сте на бъдещето? Съчетавате две или три?
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
Оо,Блонди, страшна тема!!!
Аз съм изцяло в настоящето и по-скоро в бъдещето. Понякога е малко въздушен този.. подход, не го харесвам. Бързам много, гледам много напред, мечтая. Може би пропускам нещо от днес, може би не вадя достатъчно поуки от вчера. Имам много къса памет за миналото аз. Не помня една сюрия хора и събития случили се в живота ми. Което е кофти. За връзка с миналото взех, че започнах да се разнасям с камера навсякъде - да правя снимки, да запечатвам моменти.. барем ги съхраня.
В идеализираното минало.