Причината е, че така му по-лесно, а ти си двойно по-натоварена и недоволна.
- Публикувана: 27 септ. 2007, 22:56 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 22:06 ч.
Каква ли е причината?
Ще обърнете нещата в положителна посока, ако поемете по равно отговорност, т.е. след работа всеки си започва неговата част - пазаруване, работа по дома и грижите за децата. Единият се мотка с приятели на бира, а другия да се занимава със задълженията - не става 
Просто ми е адски чудно колко търпеливи могат да бъдат някои жени и колко нагли - някои мъже 
Надявам се положението е такова, защото от скоро е пак на семейния фронт. Права си за скандалите и разправиите - с тях нищо не се решава.
Но не прекалявай с разбирането. Аз прекалих и сега много съжалявам. Най - вече за това, че бях станала подметка, готвачка, чистачка и гледачка на детето. Пази се от това!
Но не прекалявай с разбирането. Аз прекалих и сега много съжалявам. Най - вече за това, че бях станала подметка, готвачка, чистачка и гледачка на детето. Пази се от това!
Ти сама казваш, че си му дала пълна свобода след онзи разговор. Разбирам те, не искаш да го загубиш и си решила да не го натоварваш със себе си, проблеми-най-вече домашни и т.н. Направила си го с добра умисъл, но поред мен е грешен ход да караш партньора си да свикне да живее един вид неангажиран с каквото и да е. Това би могло до доведе до отчуждение и нищо повече.
не са ми много ясно ''на4алото'' и ''положителната посока''.смятам,4е колкото пове4е свобода и неангажираност му подаряваш,толкова пове4е грешиш.мястото му е до теб и децата-какви са тия закъснения и безхаберия.слагаи краи на това,докато то не е сложило краи на брака ти.за мъжа ''свобода'' няма,има слободия.нямам нищо против самостоятелните излизания,но дале4 не всяка ве4ер и да не са еднозна4ни-както на единия му се релаксира,така и на другия.
Докато се приемаш, като слугинята вкъщи нещата няма да вървят.
Отговорностите вкъщи се делят между всички, включително и децата, до колкото могат.
Ако ти си му устроила нещата той да се прибира, да хапва и да си ляга - той не вижда нужда защо да не го прави. Ако срещне нуждата да си сготви сам, да си оправи леглото, дрехите и т.н, тогава ще е малко по-различно. Ти трябва да отделяш време и за себе си. Остави го един ден той да гледа децата ти направи нещо за себе си, ако щеш просто се разходи сама. Когато единия се превърне в жертва, нещата не вървят.
И не се притеснявай от това, че ще му скършиш рахатлъка, защото това, че ти се натоварваш непрекъснато в един момент ще избухне и тогава нещата ще станат необратими.
Семейният живот е труден, трябват усилия от всички в семейството, пак казвам и децата, за да вървят нещата и да няма един, който страда в името на останалите. Така колата пак не върви гладко, защото едното колело не се върти.
Отговорностите вкъщи се делят между всички, включително и децата, до колкото могат.
Ако ти си му устроила нещата той да се прибира, да хапва и да си ляга - той не вижда нужда защо да не го прави. Ако срещне нуждата да си сготви сам, да си оправи леглото, дрехите и т.н, тогава ще е малко по-различно. Ти трябва да отделяш време и за себе си. Остави го един ден той да гледа децата ти направи нещо за себе си, ако щеш просто се разходи сама. Когато единия се превърне в жертва, нещата не вървят.
И не се притеснявай от това, че ще му скършиш рахатлъка, защото това, че ти се натоварваш непрекъснато в един момент ще избухне и тогава нещата ще станат необратими.
Семейният живот е труден, трябват усилия от всички в семейството, пак казвам и децата, за да вървят нещата и да няма един, който страда в името на останалите. Така колата пак не върви гладко, защото едното колело не се върти.
3 месеца е малко време за него да се адаптира отново към стария си начин на живот. Баща ми е бил няколко пъти за дълго време в чужбина и му трябваше почти година да свикне. Наистина ще ти трябва много търпение. Определено се опитвайте да общувате редовно и му споделяй как се чувстваш, без да го обиждаш или притискаш. Семейство се гради то двама и не може той да не се интресува от децата, дома и теб
Подкрепям горе написаното!
Та вие сте в процес на адаптация - дайте си време, но му споделяй как се чувстваш и какво ти липсва
3 месеца е малко време за него да се адаптира отново към стария си начин на живот. Баща ми е бил няколко пъти за дълго време в чужбина и му трябваше почти година да свикне. Наистина ще ти трябва много търпение. Определено се опитвайте да общувате редовно и му споделяй как се чувстваш, без да го обиждаш или притискаш. Семейство се гради то двама и не може той да не се интресува от децата, дома и теб
Подкрепям горе написаното!
Та вие сте в процес на адаптация - дайте си време, но му споделяй как се чувстваш и какво ти липсва
На мен нещо не ми е ясно, ти си му дала свобода, не го занимаваш със семейни проблеми, той мъж ли ти е или съквартирант.
Семейството не е от един човек, или във всичко сте заедно и се подкрепяте и си помагате, или всеки да си хваща пътя.
Не ги разбирам аз тези отношения, да го търпя и да му слугувам пък той да си вее оная работа, е няма да стане!
Семейството не е от един човек, или във всичко сте заедно и се подкрепяте и си помагате, или всеки да си хваща пътя.
Не ги разбирам аз тези отношения, да го търпя и да му слугувам пък той да си вее оная работа, е няма да стане!
Здравейте.Радвам се,че има доста мнения и съвети по въпроса ми.Благодаря ви. 
От всичко прочетено до тук стигнах до извода,че за времето през което сме заедно той е съумял да направи от мен жена по неговите критерии.И аз без да разбера съм се оставила по течението и съм изгубила същността си.
Колко жалко за самата мен. 
От вашите съвети стигнах до извода,че трябва да се постарая да възвърна поне това,което е останало от мен и да отстоявам позициите и мнението си.
От всичко прочетено до тук стигнах до извода,че за времето през което сме заедно той е съумял да направи от мен жена по неговите критерии.И аз без да разбера съм се оставила по течението и съм изгубила същността си.
Колко жалко за самата мен. От вашите съвети стигнах до извода,че трябва да се постарая да възвърна поне това,което е останало от мен и да отстоявам позициите и мнението си.
Здравейте.Радвам се,че има доста мнения и съвети по въпроса ми.Благодаря ви.
От всичко прочетено до тук стигнах до извода,че за времето през което сме заедно той е съумял да направи от мен жена по неговите критерии.И аз без да разбера съм се оставила по течението и съм изгубила същността си.Колко жалко за самата мен.
От вашите съвети стигнах до извода,че трябва да се постарая да възвърна поне това,което е останало от мен и да отстоявам позициите и мнението си.
От всичко прочетено до тук стигнах до извода,че за времето през което сме заедно той е съумял да направи от мен жена по неговите критерии.И аз без да разбера съм се оставила по течението и съм изгубила същността си.
Колко жалко за самата мен. От вашите съвети стигнах до извода,че трябва да се постарая да възвърна поне това,което е останало от мен и да отстоявам позициите и мнението си.
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
Един път моят "възлюбен" сподели уж на шега, че на един мъж му трябвало една жена да му готви, с друга да прави секс, с трета да излиза, следващата децата му гледа.
Винаги помага споделянето 
Говори му за това как се чувстваш,бъди мила и тактична,усмихвай се,няма начин да не те разбере.
Ние с моята половинка бяхме 2 години заедно,после се разделихме за още 2и се виждахме на всеки 3 месеца през това време.
С риск и за двамата се оженихме(кой пораснал,кой се променил),но с общи усилия и мноооого страст и обич ги докарваме нещата-вече 3-та година се радваме на семейно щастие
Разбира се,че и ние си имаме нашите малки скандалчета,но всеки се стреми да влезе в положението на другия.
А разговорите наистина помагат.
Успех и семейно щастие ти желая
Говори му за това как се чувстваш,бъди мила и тактична,усмихвай се,няма начин да не те разбере.
Ние с моята половинка бяхме 2 години заедно,после се разделихме за още 2и се виждахме на всеки 3 месеца през това време.
С риск и за двамата се оженихме(кой пораснал,кой се променил),но с общи усилия и мноооого страст и обич ги докарваме нещата-вече 3-та година се радваме на семейно щастие
Разбира се,че и ние си имаме нашите малки скандалчета,но всеки се стреми да влезе в положението на другия.
А разговорите наистина помагат.
Успех и семейно щастие ти желая