промениха ли ви се отношенията след раждането

Тъпение, много търпение трябва. Често нещата се влошават след появата на детето, но нещата бавно си идват на мястото. Не се предавайте, момичета.

След като се роди дъщеря ми, нямаше негативни промени. Аз бях на 24, супер жизнена и амбициозна. От 6 до като родих бях в болница и аз и мъжът ми страдахме изключително много от тази раздяла. Той отслабна 10-15кг, аз качих 20 Както и да е...След като си дойдох в къщи имах помощ само през деня за около 5 дни, след което изгоних бабите Супер щастлива бях че съм си в къщи с бебето и тати (след този затвор в болницата). Сама се грижех за всичко, освен къпането за което ми помагаше тати. В къщи абсолютно всеки ден беше подредено, чисто , сготвено всеки ден, изпрано (първите 3 месеца БЕЗ пералня). Когато бебока беше на 1 месец излезе възможност да давам частни уроци на едно момиче за доста добри пари...Не изпуснах възможността. Тя седеше в къщи по 6 часа на ден. Та се сещаш какъв ми е бил режима месеци наред. Бебе, уроци, чистене, готвене, всичко на моята глава. Но аз бях изпълнена с енергия, щастлива и спокойна. Не се сещам да съм искала помощ от мъжът ми за каквото и да е!
Съответно взаимоотношенията ни бяха страхотни. Дойде лятото и всяка вечер бяхме навън (бебка беше на 3-4 месеца) разходка, ресторант, гости...Ех живот!
Сега след като се роди второто бебе, нещата бяха КОРЕННО РАЗЛИЧНИ!!! Аз бях изключително уморена и нервна. Нямах енергия нито за чистене, нито за готвене. тежеше ми нощното ставане. С две думи, тотално изтощена ! В този момент мъжът ми който взе един цял месец отпуска за да е с нас, започна да работи както никога до сега...Отпуската му съвпадна с много важен етап в работата му и той реши че не е за изпускане и се започна 16 часов работен ден!!! Бях побесняла (дори тема пусках)...не виждах това което той прави: води и прибира каката от училище, урежда храна (не съм готвила нито един път за месеца), нае фирма да чисти, отгоре на всичко се опитва да натрупа огромни точки в работата за да вземе повече пари(И м/у другото ги взе получи голямо повишение)...Е да де ама на мен ми беше черен, и не можех да го гледам...исках този месец да е наш! Бяха ни се влошили много взаимоотношенията. Аз обаче успях да си стъпя на краката...станах по-бодра, по-енергична, спрях натякванията, погледнах нещата от към по-розовата страна (запазих си фирмата за чистене де ) Сега нещата са добре и се надявам и по-добре да стават
Мисълта ми е че понякога човек се съсредоточава твърде много върху човека с/у себе си и забравя да си хвърли един поглед. Съветвам те да видиш дали ТИ не допринасяш за напрегнатата атмосфера...Не казвам че задължително е така. Просто една лична ревизия няма да навреди!
Успех и се надявам всичко да се оправи!
 

Да, първо имаше период на много мило държание на мъжа ми към мен веднага след раждането, аз обаче бях зле, получих хиляди болести и нищо и никой не понасях освен бебето. После като се възстанових напълно - около 6-7 месец, се преместихме в новия ни апартамент. Въобще не можех да вляза в ритъм- бебе, цялото домакинство в кашони и двойно повече пространства за чистене и подреждане. А мъж ми вече от умора и безсъние вървеше и псуваше каквото му падне. Уж голямо щастие- нов дом и детенце, а ние направо не можехме да се гледаме. Добре, че всичко премина. Сега- 1г и 2м. след раждането спокойно мога да кажа, че имаме много по-хубави отношения от преди бебето. Всичко се нареди, но трябваше много търпение и желание от двете страни, за да се върне хармонията.  И разбира се помогна една много хубава почивка, на която въпреки че бяхме с бебето, се почувствахме много близки и много обичани. 

  Благодаря на всички, които са писали по темата, наистина ми дадохте кураж.Съжалявам, че чак сега ви отговарям, така се получи /а и известно време бях без нет/, както и да е, измина вече 1 год. от раждането на дъщеря ми.С мъжът ми нещата се пооспокоиха, на се "ядеме" за щяло и нещяло вече, но сме като бретче и сестриче, вечер си лягаме и всеки се обръща на другата страна.Мен това мн. ме мъчеше и се опитвах по всякакви начини да го променя.Опитвала съм се да го съблазнявам, да говориме на тая тема, даже си измислих че съм си намерила приятел от чата, вече му намеквах че съм все пак на 26г. и според околните съм привлекателна и че ще си хвана любовник, ако това продължава- е него изобщо нищо не успя да го впечатли.А и не иска да говориме на тая тема, все момента не е подходящ.
  Не ми се ще да ви оттекчавам, ама вече и аз не знам до кога ще я караме така.А иначе държи на семейството, но за 1 год.  сме правили само 2 пъти секс...ужас...
 

Да, обичаме се даже повече. Има и още един, който много да обичаме... Пу, пу, да не ни мине черна котка път

до 2-та годинка и при нас беше зле, но вече почти година, жената не може да повярва как се обърнаха нещата.

До скоро нещата бяха доста зле,по едно време дори се карахме жестоко,стигахме дори до тема развод,но оправихме нещата-с мноооого компромиси и стискане на зъби.Сега се чувстваме добре заедно.

ние все още нямаме дете,но никога не мога да си предтставя как едно бебче би развалило отношението между двама?нали децата са най-хубавото,най-скъпото?би трябвало те да сплотяват,да изграждат още по-стабилна връзка между родителите им.наистина не мога да си го обясня и съм доста учудена защо толкова много мами споделиха,че след раждането отношенията им са тръгнали на зле.

когато се променят приоритетите на някой другия се чувства "отсвирен" ....

макар и неосъзнато има и ревност за внимание.

И при мен е така за съжаление

Супер депресивна тема. Замислих се...

При нас всичко е наред. Дано и за напред да е така.

Да,промениха се.Съпругът ми изпадна в следродилна депресия 

и към всичко това като добавиш и еднообразието, в което е поставена жената, и "яда" на мама, че тати спи по цяла нощ, а тя става по н-пъти на брой , защото "просто бебо плаче за нея или за гърдата й".. , мился,  че няма място за чудене. Просто нещата страшно много се променят след бебо и хич даже няма да се очудиш като се случи. Е, разбира се, пожелавам ти да не го разбереш