Тази вечер разбрах,че това е краят

Kiara, просто се бях шашнала.....Далеч съм от мисълта да си лъжа детето...( не че не го направих де но...) Сега като се замислям незнам дали съм постъпила правилно или не....това вие ще кажете, но знам че просто предпазих детето си, защото ОНЗИ е такъв парцал, че нищо чудно ако го бях завела там да му каже: Къв си ти бе малкия!!!! Не че наистина очаквам, че ще постъпи така ама толкова се е озлобил, че на всичко е способен. Относно това дали той не се е жалвал на някоя си......не.....той е ......абе нямам думи. Ще напиша само че 10 мин след сагата, той ми написа "Това е което ти не ми даде, просто го намерих". Намерил си човека и това е ......няма лошо....А пък и гаранция се е шашнал да не би да се появя отново и веднага 
е дръпнал с Онази от кафето с 200км.ч. Абе питам се тея мъже нормални ли са?

Не мога да кажа, дали мъжете са нормални. Но постъпват адски ненормално.
А пък за смс-а нямам думи. Що не каже кво не си му дала? Просто мисля, че са едни страхливци.

Не мога да разбера как един мъж те тъси,търси, търси казва ти че иска да си ляга и да става с теб, казва ти че те обича, абе какво ли не ти казва..... и след 2 дни го виждаш с някаква си.........и той вече бил намерил това което не си му дала.... Еми ако става за 2 дни да ходя и аз да си намеря нещо....?!

Незнам какво да кажа на авторката на темата и на Бебешорка,освен,че ви разбирам и двете,но живота продължава въпреки всичко,и аз понякога изпадам в едни такива крайни настроения,когато плача,не заради него,а заради ситуацията,която се е създала и за отминалите дни в които са направени многото грешки и не могат да бъдат поправени,но пък с всеки изминал ден разбирам,че този на този човек никога не му е пукало за мене и за детето,просто това е истината и съм я приела вече донякъде,въпреки че обидата и огорчението са големи и много в мен,но да времето лекува.Сега имам и много занимания покрай бебето ми,има малък проблем,с повишвн тонус е ,тоест по нервен,надявам се е да е само това,ходим по прегледи,които не са евтини,но сама си ги плащам,вече незнам дали да го мразя,че заради него детето е този проблем,защото през последните месеци бременност просто изживях огромен стрес и е повилиял на бебенце,затова мами особенно бременните не се натоварвайте,знам че е трудно ,но заради детенцето Ви.
Бебешорке,не го дърпай детенцето,не се крийй,то просто милото се радва на татко си,това,че той Ви е зараязал,не означава ,че трябва да се криете от него,нека го виждат мацките му що за човек е срещу тях,моя БНД дори крие,че е баща,срам го е е от детето вече,да не му попречи на новите запознанства,по цял ден виси в сайтове за запознанства,въпреки всичко му пожелавам да си живее живота след като това са му приоритети в живота.
Вече дори не чувствам нужда от това да ни помага,през всичко минах сама..... и занапред ще продължа така,а и имам искрица надежда,че много скоро ще имам човек до себе си  

Колко познато ,същите думи бях чула иа з,повярвай ми може да стане и за 1 час,колкото и гадно да звучи  така е,и аз не вярвах,ама ей така намери я изведнъж,всичко е възможно,просто вдигни глава и продължи

И аз съм ги слушала тия приказки за "тя ми дава каквото ти трябваше да ми дадеш, а не можа" - колко съм ревала тогава само аз си знам. Обаче един умен приятел, на който тогава ревях на рамото, ми каза - няма жени, които не дават, има мъже, които не могат да подходят към тях така че да дадат. И си е вярно - правилото е и в двете посоки, разбира се, от страна на жените е същото. В крайна сметка и той не ми даде това, от което имах нужда, явно не сме били един за друг. Животът продължава ....

Ирра, дано всичко с бебчо е наред. Съжелявам, за това което ти се е случило..... Трябва да ти кажа че така като обменям опит с някоя мама се чувствам много по силна и не толкова самотна. Когато изхвърлих донора се биех в гърдите че ще мога само да се оправям....а сега........катострофа. Трудно е наистина адски много но никога няма да се оплача, особенно на него. Той не подари на детето си нищо за рож.ден защото е трябвало да си храни курвите предполагам по столичните заведения, пък да не говорим ако аз му кажа купи на детето например едни маратонки.....лелееееее... Бъди силна...и не се давай да те срине тоя живот.Не мога да си представя обаче как на тея мъже не им пука за децата им бе, как????? А от тоя скапан sms така боли......

И защо смяташ, че детето няма да почувства нищо, че няма да го нарани по този начин? Да не е неодушевен предмет според теб? Дай да направим цирка, че да им е за урок на тия двамата!! Жената предпазва детето си от сцени. Не е нужно да го размахва като оръжие срещу безсрамници. То също има чувства.

Ми не си постъпила правилно /мен ако питаш/ 
След като сте разделени - той може да си пие кафе с който/която си иска. Отделно от кое точно ще бъде наранено детето, не разбрах. 

Може би ти си била наранена и ти си искала да не те видят и ти си ядосана, че бившия ти пие кафе с гадже до вас... Но тук детето не го виждам хич.
Мое мнение си е. 

Panther, стига бе  По-добре е да се смразят хората, ма не и да си 'изоставят' децата, айде мола ти се влез в новото време. 

Имах предвид отношението към детето СЛЕД раздялата на родителите. Човек може да се разведе и пак да си вижда детето и да си поема от отговорността. В такъв случай - няма нужда никой никъде да се крие.

Isa какво значи хората да се "смразят"? . Никъде не се говори и за "изоставяне". Просто изразих мнение, че е по-добре да се избегне въпросната сценка, травмиращо е, изпитала съм го и затова си позволих да го отбележа. Естествено е, че децата не бива да се лъжат в никакъв случай, но е важен начинът по който им се поднасят фактите и това обикновено зависи от по-разумния родител. Така мисля.

беше ужасно и дано не ми се случва повече но как да го преживея че на всичкото отгоре донора ми е комшия . Не искам да си шашкам детето. Ако бяхме отишли при него той (синът ни), щеше да задава въпроси и то пред нея, ами ако той е захапал- щяхме да провалим всичко! Тя може и да незнае за нас. Нека той си и казва ако поиска. Боли......наистина боли......но предполагам идва момент в който изтръпваш и не ти пука. Дано при мен дойде по бързо. Боли ме и за него и за детето ни но..... Сърцето ми се къса когато си лягаме с моето мъниче и той вместо приказки за мечки, ловци и т.н. иска да му разказвам приказка за татко му..... да му отговарям на въпросите -защо не живее в нашата къща?, обича ли го? защо не дойде поне за малко?Защо не му е купил нищо за рожденият ден.....или....."а другите деца в детската ги взимат татковците, а моя защо не дойде с колата да ме вземе? Ужасно просто..........

Към авторката на темата първо - напълно те разбирам, знам как е, но с времето се свиква. Напоследък все по-често срещам материали, в които стреса от раздяла може да причини тежко физическо или психическо заболяване. Изобщо не било - аре, не се лигави, какво се тръшкаш по този човек! Но това не е голямо успокоение - бавно и постепенно преодоляваме себе си, надживяваме го и вече не предизвиква безсъние спомена за бившия....
А колкото до приказките .много сме резлични и не ми даваш това, което другата дава....Аз съм обратния случай - ааа, много си приличаме, ти ме разбираш най-много в света, аз много глупости направих и сега накъде? Но накъде - това всеки сам си решава и връщане назад не е предвидено...Та свят широк, латиносериали бол....

Да се 'смразят' означава да се намразят

А иначе - кое толкова е травмиращото? Аз нещо не мога да разбера явно. Имам дъщеря на 3 години и за нея не е травмиращо да вижда баща си с приятелките му. Виждала го е поне с 3. Ходили са даже заедно на кафе... За въпросите, дето ще започне детето да ги задава също не вдявам... Може пък моето да е по-бавно развиващо се знам ли. 

За мен сценката е травмираща за майката /ако има още чувства/ за детето не е. На 3 години едва ли виждайки баща си да пие кафе с жена ще реши, че това му е гаджето... 

Извинявам се, че оспамих темата... 

да.....имам чувства още, колкото и ужасно да звучи. Под това, че детенце ще започне да задава въпроси имах предвид въпроси към донора, за които ОНАЗИ може да не е готова. Незнам тя какво знае и какво незнае. Но имайки предвид че за много кратко време дръпнаха от кафето предполагам че нищо незнае.Незнам защо се ошашках така, заболя ме да ама кво толкова...щом сме съседи латиносериала тепърва започва.