С МАЛКО ДЕТЕ ЛИ СИ? НЕ СТАВАШ!!! ТИ СИ ДРУГА КАТЕГОРИЯ ЧОВЕК!!!

  • 7 118
  • 86
  •   1
Отговори
# 15
  • Бургас
  • Мнения: 5 642
Тези работодатели ще изчезнат тогава когато спре да се работи за тях. Това е според мен. Когато хората спрат да работят като кучета и да не ползват болнични. Що за сделки са това. Спрем ли да го правим всички, де ще идат?
Когато съм била на интервю за работа първите 3 неща, които казвам са:
1. Имам малко дете
2. Искам да ме осигуряват на реалната ми заплата
3. Събота и Неделя са почивни.
Интересното е, че до сега никой не ме е отпращал. В смисъл това го казвам след като се запознаем с кандидат шефа и те питат какво мисля.

# 16
  • Мнения: 1 849
Тия работодатели ще изчезнат, когато държавата спре да съдира гърбовете на работодателите с данъци и осигуровки. А за една малка фирма е просто немислимо работниците постоянно да излизат в болнични майчинства и т.н., защото ако не работи работника, тогава работодателя трябва да го замества...Заради такива случай аз съм работила и през двете си бременности и майчинства. Кошмарно е да сложиш малкото бебе в кенгуруто и да отидеш на работа в опасни за него условия...
Казвам ви го това, за да не съдите само работодателите, всеки медал си има и две страни. Не казвам, че няма и недобросъвестни работодатели...

Наистина съвета да си потърсиш работа в по-голяма фирма е най-добър, защото има възможност някой да те замества. Използвай времето докато си търсиш работа да си повишиш квалификацията.

# 17
  • Мнения: 3 116
Мда, трудно е и за майки с малки деца и за бременни.

И на мен ми се е случвало да ме попитат дали планирам бременност в близката 1 година например. Грозна работа.

Пък после, защо раждаемостта е ниска в България  Sick

Успех ти желая миличка  Heart Eyes

# 18
  • Мнения: 330
В същото положение съм в момента и аз Cry
Живея в малък град и това най-вече важи за частните фирми.

# 19
  • Мнения: 9 990
Да,неприятно.....
За да ти вдъхна все пак кураж, ще ти разкажа за моите работодатели.Второ майчинство при тях карам, винаги съм споделяла, че са невероятни хора.Бизнеса си е бизнес, но това, че станах два пъти майка не попречи на ежедневието в работата ми.Подкрепяли са ме даже, водила съм дете в офиса, влизали са ми многократно в положението/ аз пък имам невероятно дете, което пу-пу да ми е все така здраво-не се е налагало наистина да отсъствам заради нея-но не това е било водещото/Никога не ми е бил налаган стереотип някакъв или забрана за каквото и да е в личен план-това е недопустимо.Работата щом е спорила-какво значение има всъщност колко деца имам?И да-именно заради това, че имам вече и деца-гледат много по-сериозно на мен.Чудно ми е-и бременна си ходех на работа, и си излизах за прегледи и майчинство/ вярно, не цялото /съм ползвала и никога, никога не ми е било проблем, не е имало намеци за уволнение и прочее.Зарадваха се на второто бебе, почерпихме се, сега има момиче по заместване и така.

# 20
  • Мнения: 581
Май почти всички се сблъскваме с този проблем. На мен ми се случи миналата година (дъщеря ми беше на 5). Търсех си работа в училище и на едно интервю директорката с ехидна усмивка ме попита "И кво правиме детето като е болно?", А аз още по- ехидно отговорих "Ми кво правиме, гледам си го и ползвам болничен, имам право на това,нали". Естествено не започнах работа там.

# 21
  • Мнения: 474
В малките фирми обикновено наистина работодателите гледат и това- малко дете, има ли кой да го гледа и т.н. Честно казано мъжът ми има малка фирма и наистина вече се пази от майки с малки деца, независимо, че и ние имаме бебе. Във фирма от няколко човека излизането в чести болнични или просто това, че жената не може да остане и половин час след работно време, когато се налага екстремно, пречи много за създаването на колектив. Другите няколко човека се чувстват "винаги прецакани", дори да им се плаща повече.
В големите фирми положението е по-друго. Насочи се към такива фирми и пробвай. И не се отчайвай! Хубава работа не се намира лесно!

# 22
  • Мнения: 9 990
Пък аз също бях в малка фирма.Чести болнични не е имало, нито пък съм имала проблем да остана половин час, оставала съм и повече.Взимала съм детето с мен в офиса, доработвала съм от вкъщи.Никой никога не се е чувствал прецакан, че работи повече, защото това не е истина, работех даже повече от останалите, детето не ми е пречело.На вас като как точно ви пречи, колко често значи "чести болнични" и какъв работен ден имат толкова другите, че да са прецакани?Аз смятам, че е до доказване.Гледам на майка, като на по-сериозен работник, отколкото на 20-годишна, решила в последния момент да замине на бригада в Италия например/ защото всъщност няма деца и нищо не я спира Laughing/
И един съвет от мен-когато логично ви попитат какво се случва, когато детето е болно-не скачайте веднага ехидно да отвръщате, а внимателно наистина обмислете-нормално ли е от цял работен месец да ви няма по една две-седмици всеки път?И намерете верния начин за вас.

# 23
  • Мнения: 22 436
В България, за да започнеш някъде работа трябва да си между 23-25г. да си завършил ако може 2висши и да имаш стаж по специалността минимум 3години. Отделно трябва да изглеждаш като манекенка и да си готова да спиш с шефа и половината си колеги.

# 24
  • Мнения: 4 841
В България, за да започнеш някъде работа трябва да си между 23-25г. да си завършил ако може 2висши и да имаш стаж по специалността минимум 3години. Отделно трябва да изглеждаш като манекенка и да си готова да спиш с шефа и половината си колеги.

Ей, като започнете така да се самонавивате с градски легенди, чудя се да се смея ли, да плача ли.......

# 25
  • Мнения: 858
Съжалявам,че си се сблъскала с подобен проблем.Всеки има различен опит.Хора и ситуации всякакви.Моето мнение е,че всеки един от нас трябва да си търси правата ,да си знае цената и да не се съгласява да бъде рекетиран по подобен начин.Тогава подобен тип работодатели няма да останат.Ако за един работодател излизането на един служител в болнични или плащането на осигуровки  е сложно и му нарушава баланса означава че не се справя добре,ако е така просто не оцелява на пазара и бива заместен от някой по-голям,по-опитен и с повече пари.Разбирам и двете страни,била съм и от двете.Когато излязох в майчинство за 8 месеца на моето място започваха работа 4 момичета и за голяма изненада всички се оказваха бремени след някоя друга седмица работа и напускаха.Шефа ми се шегуваше,че съм направила нещо на стола си и ще го сменя  Mr. Green   Желая ти успех в търсенето и не бих крила че имам дете.

# 26
  • Мнения: 28
Съгласна съм с mirama ,работодателите винаги искат най доброто ,да работиш понякога и нощем пък ако не искаш и пари охооо идеално.аз засега съм в голяма фирма и не съм имала проблем с излизанията за детето когато ми се е налагало, но винаги е имало едно "но" от страна на шефа.затова съм ходела събота или неделя когато трябва,за да може когато на мен ми се налага през седмицата да изляза.гледам и да не прекалявам затова се редуваме с таткото.
успех с търсенето на работа ,защото разбраните работодатели са рядкост и обикновено при тях няма текучество на персонал

# 27
  • Мнения: 358
Когато излязох в майчинство за 8 месеца на моето място започваха работа 4 момичета и за голяма изненада всички се оказваха бремени след някоя друга седмица работа и напускаха.Шефа ми се шегуваше,че съм направила нещо на стола си и ще го сменя  Mr. Green   .
hahaha hahaha hahahaНе е истина просто! Joy Joy Joy

# 28
  • Мнения: 9 990
В България, за да започнеш някъде работа трябва да си между 23-25г. да си завършил ако може 2висши и да имаш стаж по специалността минимум 3години. Отделно трябва да изглеждаш като манекенка и да си готова да спиш с шефа и половината си колеги.

Това не е вярно Naughty

# 29
  • Мнения: 197
Благодаря на всички, които се включиха в темата! Аз наистина не съм от София. Говорила съм с много мои приятелки от студентските години и наистина това е масов проблем в малките градове. По професия съм монтажист+ефирен оператор+звукорежисьор, т.е. мога да работя в апаратната на някоя телевизия. Естеството на работата ми обаче изисква да отделям много от личното си време, да давам нощни смени, или да съм на повикване. Преценила съм, че е по-добре да се откажа за сега от професията си и съм готова да работя каквото и да е, за да подпомогна семейния бюджет, но с по-нормален работен ден. Наистина няма на кого да оставя дъщеря си дори и за половин час. Има такива места, но там се сблъсквам с това обидно отношение! Не съм се отказала и продължавам да търся варианти, но понякога се будя нощем и мисълта за всичко това не ми дава мира! Едно не мога да разбера-не им ли е ясно на всички работодатели, че с коректно и човешко отношение към подчинените си, те ще имат коректни и честни работници, които ще обичат работата си, независимо каква е тя! Ще бъдат лоялни към шефа си, а не е ли това най-ценното и не трябва ли да бъде най-цененото?!!!

Общи условия

Активация на акаунт