Публикувана: 5 окт. 2007, 13:46 ч.
Последно мнение: 22 окт. 2007, 13:33 ч.

Един месец време за размисъл

4 905
44
1

# 15 5 окт. 2007, 21:45 ч.

Мнения: 1 843

Ей, доживяхме да не се разберем с теб, тъй де, взе да става подозрително, иначе.

Тази фраза имаше друг контекст. Ще се опитам да обясня: кога приемаме, че времето ни е спряло?
Имах предвид, че там има само една илюзия за живот, но не е живот.

А, че времето е от значение...нямаше да напиша писмото си така, ако не бях убедена в това.
Не бих изпитвала вина за отнетата една седмица от надеждите на едно дете...

# 16 5 окт. 2007, 22:31 ч.

Мнения: 128

Взех решението веднага, още като я видях на вратата... На мъжа ми му трябваха няколко минути / сигурно за да успее да проговори Grinning

/ До седмица бяхме събрали и подали документите.

Ами ако наистина на някого му трябва повече време за да реши?

# 17 5 окт. 2007, 23:45 ч.

Мнения: 883

Не знам, много е месец. Безумно много. И седмица ми се вижда прекалено дълъг срок, но по-мога д го приема - различни сме хората, някои се осланят на интуицията си, други имат нужда да премислят нещата.
Когато е трябвало аз да решавам за децата си, в интерес на истината никой не ми е поставял срокове. Първия път взехме решението преди да сме я видяли, още когато Директорът на дома ми каза по телефона "Ако нямате претенции, имаме дете за вас", дор не ми мина през ума да питам колко е голямо детето и дали е момче или момиче. Само казах "Идваме утре" и това беше. Вториат път поискахме ние 2 дни за да решим, но още на следващия ден се обадихме, за да задвижим процедурата (детето беше без отказ и с множество проблеми, знаете.

За мен тук стои още един не по-маловажен въпрос. Ето, Фоксче например не са бавили решението си, но какво се сучи, нима не стоя Исак още 2-3 месеца напълно ненужно в дома? Трябва да имат предимство делата за осиновяване, някакво "съкратено производство" (тук юристите могат да помогнат с формулировката). Не може ли тези дела да се гледат дори и през месеците, в които съдът е във ваканция? Та нали докато съдиите си почиват тези деца са обречени на още чакане. Трябва да има нещо като "дежурен" съдийски състав за делата за осиновяване. Това е моето мнение. МОже би бихме могли да добавим и пподобно искане към другите, които малко по малко се оформят.

# 18 6 окт. 2007, 00:24 ч.

Мнения: 2 084

Nie 4akahme da se obadqt. Ne sme mislili, 4e move da se otkazwa. Mnogo e wsqka minuta TAM za decata.

# 19 6 окт. 2007, 06:43 ч.

Мнения: 526

Решението дали това ще е моето дете го взех на секундата като го видях, ама да не си мислите че беше красавец бял със сини очи дебело, ами не беше грозничко и слабичко на 1г и 1м дете. Ама то сърцето си го позна, после ми обясниха че в този месец детото ви избира то ви харесва. Моят съпругуг се двоумя два дни ама сега Никола е всичко за него

# 20 6 окт. 2007, 09:39 ч.

на път
Мнения: 2 804

Мили момичета за себе си съм сигурна, че не ми трябва време за размисъл (пътувайки към дома знаех, че видя ли детето няма да мога да кажа НЕ, бях се подготвила за всичките му болести, а мъжът ми ме убеждаваше да не съм крайна и емоционална), още повече когато осиновяваш здравичко бебе (до 10 месеца) - в този случай имам чувството че няма защо да го виждаш Wink

и по телефона можеш да се съгласиш даже. Ходенето в този случай е просто проформа.
Но в случаите когато осиновяваш вече пораснало дете с куп болести и свързаните с това изградени навици, грижи и поведение е нужно поне малко време за да направиш справка със специалист как точно да се справяш с болестите, проблемите, да проучиш евентуалните възможности за протичане на болестта (или болестите) във времето и т.н.

# 21 6 окт. 2007, 09:47 ч.

Мнения: 224

Цитат

Цитат на: Дефи в пт, 05 окт 2007, 23:45

За мен тук стои още един не по-маловажен въпрос. Ето, Фоксче например не са бавили решението си, но какво се сучи, нима не стоя Исак още 2-3 месеца напълно ненужно в дома? Трябва да имат предимство делата за осиновяване, някакво "съкратено производство" (тук юристите могат да помогнат с формулировката). Не може ли тези дела да се гледат дори и през месеците, в които съдът е във ваканция? Та нали докато съдиите си почиват тези деца са обречени на още чакане. Трябва да има нещо като "дежурен" съдийски състав за делата за осиновяване. Това е моето мнение. МОже би бихме могли да добавим и пподобно искане към другите, които малко по малко се оформят.

Много точно. Не "може би бихме добавили" а трябва да го добавим задължително. Браво Дефи, Hug

,
така е когато някой е минал този трънлив път, може да допринесе много за другите. Така де съдийските заплати идват от моите и вашите данъци, редно е да ни обърнат внимание или поне се надявам.

# 22 6 окт. 2007, 12:19 ч.

Този срок за размисъл е безумно дълъг! Ако преди това хората са мислили и са подготвени, могат да решат много бързо. Ние решихме май още като ни се обадиха. А като видях детето, нямаше връщане - то да не е прахосмукачка, да си избереш друг цвят? Мъжът ми пък си го избра по телефона, аз се опитвах уж да запазя някаква трезва дистанция - болести, усложнения, той само повтаряше - ще се оправяме, както можем. А това е човек, който по-малко от година преди това заявяваше, че е категорично против осиновяването, че никога няма да направи такава стъпка и пр.
Миля, че е част от проблемите на системата да се сведе периода на изчакване за конкретно дете до минимум. За съдебните процедури да не започваме...

# 23 6 окт. 2007, 17:08 ч.

Мнения: 883

Цитат на: kalinka64 в сб, 06 окт 2007, 12:19

За съдебните процедури да не започваме...

Защо да не започваме? Та кой, ако не ние ще го направи? Да не мислиш, че на съдиите много им пука дали детето ще стои още месец-два в дома. Те разсъждават така: "Месец-два, голяма работа. Толкова е чакало, ще почака още малко".
Трябва, трябва да поставяме въпроса. Всеки ден в институцията е от значение! Тези, които са осиновили по-големи дечица ще го потвърдят

# 24 6 окт. 2007, 20:51 ч.

Мнения: 921

Тъй като още съм в процес на очакване не знам дали моя отговор би бил обективен или не. Мисля си, обаче, че настина срока е твърде дълъг. За нас очакването от 1 седмица от делото до взимането на детето ни се струва безкрайно, а цял месец повече в дома за детето - даже не мога и да си представя какво е Thinking

. Един месец, в който преживяват раздялата след всяка среща отново и отново, без да разбират защо.

# 25 7 окт. 2007, 11:51 ч.

Мнения: 367

Явно всички мислим , че този срок е безумно дълъг. Аз също. Първият път, когато ни се обадиха за дете и на срещата със социалния работник разбрахме , че е със заболяване, за което не можем да поемем лечението, веднага дадохме отказ. В онзи случай дори не пожелах да видя детето. Казаха ни да си пимислим, притискаха ни, вмениха ни такава вина, че доста време след това смятах, че не ставам за майка. Дадох отказа си веднага, не исках да отнемам и минута от шанса на това дете. Надявам се вече да е намерило своето семейство. Знам, че ако имах финансова възможност да му осигуря лечение нямаше да се замисля и за секунда. Вторият път също нямах нужда да мисля месец. Срещнахме се със соц.работник, видяхме Ники и хукнахме да готвим документите. Какво да се мисли? Не вярвам , че някой е готов за това. Щом веднъж е взето решение за осиновяване, човек трябва да е помислил и за хубавите моменти и за не чак толкова хубавите, доста преди това. Мисля, че срок три дена е достатъчен.

# 26 7 окт. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 677

Много,много е дълъг този срок.
Човек вече е решил да си осинови детенце и единствено може да го спре някакво непосилно за него лечение на детето.
Какво да мисли цял месец,то даже и ден няма какво да мислиш.Нещата се чувстват.Зряли, големи хора осиновяват деца,та да им се дава и срок за размисъл.Нали са мислили дали искат да осоновят,а сега и цял месец да мислят искат ли го детенцето.Или е направено за някакви юридически неща,които хич не разбирам.
Дефи права си трябва да се мисли и да искаме да се променят нещата със съдебните състави.Бях чувала,че има състави които отлагат делата за след месец заради недобре описани документи,например медицинско.Трябва и тези документи да са еднакво оформени,да има изисквания към институциите,които ги подготвят.Ние от страх,че ще се наложи да чакаме вече 4 месец(след отпуската на съда) преместихме делото в провинцията при познат на адвокатката ни съдияи и на първата дата за работа на съда,делото се проведе.Мислех,че само ние (моето дете и детето на моята приятелка-заедно ги осиновихме) сме така чакащи дълго време
заради стария закон,а ето при Фокси беше същото по новия закон.
Трябва срока да е 1 ден,тоест ако някой от осиновяващите има съмнение да си го обсъдят в къщи и на другия ден да кажат решението си.Аз така мисля.

# 27 7 окт. 2007, 21:17 ч.

Мнения: 2 722

За съда направо не ми се говори, въпреки че темата не е за това, просто да споделя, че за Милен делото имаше шанс да ни го насрочат за след два месеца, защото правели ремонт на част от съдебната палата и делото не е с предимство newsm78

Факт, без коментар.

# 28 8 окт. 2007, 16:53 ч.

Мнения: 380

Нещо не успявам да ви разбера.

Защо един месец за размисъл е безумно дълъг срок за вас?

Този срок става един месец единствено и само когато вие мислите до последния възможен ден - края на този месец и чак тогава подадете молба за осиновяване или отказ.

Какво успях да видя огромна част от вас е подала молба за осиновяване много по - рано. Това означава, че сте удължили престоя на детето в дома само с времето необходимо ви за взимането на решението. При някои минути, при други дни, при трети седмици.

Не виждам какво лошо има бъдещите осиновители да има време за размисъл. Вярно е, че много малко от тях се възползват от него, но със сигурност не влияе негативно върху пълното време за осиновяване. Ако пресметнем почти сигурните първи 6 месеца и минималните 2 месеца след подаването на молбата седмицата повече или по малко не може да промени кой знае колко нещата.

Освен това вярвам, че трябва да си готов за това. А и не забравяйте, че не сме сами. Имаме хора до нас. Ако на един е лесно да вземе такова решение може да се окаже, че на половинката му никак не му е толкова лесно.

Няма лошо да има достатъчно време. Има лошо от прахосано време.

# 29 8 окт. 2007, 17:23 ч.

Не мога да споделя от личен опит дали 1 месец е много или малко - някои хора са решителни и правят нова крачка смело, на други им трябва време да обмислят и премислят всякакви варианти, преди да решат какво да направят.

Но съм съгласна в Магьосника, че все пак срока е "до 1 месец", а решението може да го вземеш и на първата минута Grinning

.

Мисълта обаче, която ми се въртеше през цялото време, докато четях темата бе не за кандидат-осиновителите и срока, в който те трябва да решат дали желаят да осиновят предложеното им дете, а за БМ която според Семейния кодекс има минимум 14 дни да реши Shocked

:
"(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано четиринадесет дни след раждането."

Та тя е имала и 9 месеца преди това да мисли как смята да постъпи!

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: