Публикувана: 6 окт. 2007, 14:06 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2007, 12:49 ч.

За любовта неподвластна на времето

2 078
42
1

# 15 6 окт. 2007, 16:35 ч.

Plovdiv
Мнения: 2 145

Тази тема ме подсети,че веднъж гледах в "Море от любов" имаше една баба и един дядо,които също толкова много се обичаха..С майка ми щяхме да се разплачем докато ги гледахме...Винаги ми става много мило като видя такива двойки...Тайничко се надявам и аз някой ден да срещна човек,с който след 50-60 години ще се държим още за ръце,седнали на някоя пейка и ще си гледаме все така влюбено...Като чета такива теми и си мисля,че май никога няма да го намеря.. Sad

# 16 6 окт. 2007, 16:38 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Мирела в сб, 06 окт 2007, 15:16

Каси ще ревна ама наистина.

И аз. Но нещо не разбрах. Дядото
жена си ли гони или бяга от нея.

# 17 6 окт. 2007, 17:24 ч.

Мнения: 5 103

Цитат на: Liska в сб, 06 окт 2007, 16:38

Цитат на: Мирела в сб, 06 окт 2007, 15:16

Каси ще ревна ама наистина.

И аз. Но нещо не разбрах. Дядото
жена си ли гони или бяга от нея.

Tърси я, а тя е в болица Peace

# 18 6 окт. 2007, 18:11 ч.

Мнения: 369

И на мен ми стана тъжно за човечеца. Дано жена му се оправи и си поживеят още малко щастливи заедно...
Аз имам и друг пример за висша форма на любов- предната година в нощта на 31-ви октомври срещу 1-ви ноември починаха и бабата, и дядото на моя приятел! Shocked

Дядото беше в болница с белодробни проблеми, а бабата страдаше от склероза, но си беше вкъщи. И са си отишли по едно и също време, при това без изобщо да разберат за смъртта на другия! Все едно са се наговорили! #Crazy

Хем ми беше тъжно, хем се радвах за тях. Какво ли не бих дала, за да си замина в една нощ с любимия, при това на преклонна възраст! Heart Eyes

# 19 6 окт. 2007, 18:19 ч.

Мнения: 349

До скоро ми бяха съседи една такава двойка.На около 80 години. Баба и дядо с дух,с големи сърца и винаги ръка за ръка.Бавно,бавно,на разходка с бастуните.Всеки път ,когато ги виждах- Hug

ми пълнеха душата. Възхищавам се на дълбоките чувства.

# 20 7 окт. 2007, 00:50 ч.

Мнения: 963

С тази тема ми припомнихте един филм The Notebook Heart Eyes

- много хубав... и много носни кърпички трябват, за да се изгледа. Гледайте го, ако още не сте!

# 21 7 окт. 2007, 02:05 ч.

Мнения: 376

И аз винаги се чувствам особено развълнувана, когато видя баба и дядо, които се държат за ръце и си приказват кротичко. И се извинявам ако досаждам, но днес ми е много мъчно, защото научих, че моите баба и дядо от седмица живеят разделени. Та те не са се делили цял живот, а сега........

Последна редакция: нд, 07 окт 2007, 02:13 от Пижулинка

# 22 7 окт. 2007, 02:14 ч.

Мнения: 8 999

Много си сълзлива напоследък, но от сърце ти желая да доживееш такива старини. На себе си - също!

# 23 7 окт. 2007, 02:37 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: Джинджи в нд, 07 окт 2007, 00:50

С тази тема ми припомнихте един филм The Notebook Heart Eyes

- много хубав... и много носни кърпички трябват, за да се изгледа. Гледайте го, ако още не сте!

Свалям го и утре ще го гледам.

# 24 7 окт. 2007, 02:44 ч.

Мнения: 963

Ню, ама за носните кърпички си предупредена!
Спойлъри искате ли или да мълча? Че се чудя какво да разкажа без да ви разваля кефа от гледането... Simple Smile

# 25 7 окт. 2007, 07:52 ч.

Мнения: 505

Ей, благодаря ви много за историите. Особено тази, дето и двамата са си отишли от този свят по едно време. Мечтата ми е и на мен така да ми случи. За съжаление, сред моите близки нямам такъв пример и ми е толкова ценно да науча, че това е възможно. Не на филм, а наистина!

# 26 9 окт. 2007, 02:37 ч.

Мнения: 1 174

Ех, тъжна история...
Мисля си и аз за моята баба, която е болна (склероза след претърпян инсулт) и на която й се налага в момента да живее разделена от дядо...Когато е в нормални състояния все го търси, пак така - все обяснява, че го чака да дойде, за да й помогне, да я избави, да я вземе - страхотна мъка!Ама те винаги са живяли заедно, в добро и в зло, в радост и в мъка...наистина заЕДНО!...
Когато се чувам с дядо...дядо ми казва, че и той си лягал всяка вечер с мисълта за нея и отсъствието, състоянието й мира не му давало.Много я обича!Той наистина е страхотен човек и съжалявам, че съм на другия край на Българията, за да немога да го успокоя мъничко поне - компенсирам, уж, с телефонни разговори, ама...

Много им се възхищавам на тия хора, живели в онова време, в което човешките приоритети са били съвсем различни от днешните, време на истинска и неподправена любов!
Става ми повече от тъжно...

Джинджи, благодяря и аз за филма - ще се постарая да го гледам в най-скоро време!

# 27 9 окт. 2007, 10:24 ч.

Мнения: 742

Дали след 50 години и нас така ще ни обичат?

Каси, защо ми трябваше да влизам в темата ти. Колкото ми е смарцафоцано напоследък, още по- ми стана... И то от страх, че на мен може и да не ми се случи такова обичане...