ЗА ВТОРОТО ДЕТЕ

Необятна тема. Какво по-конкретно те притеснява!?

Планирани и желани са децата ни.
Реагирахме щастливо на новината.
Различни са по характер и емоционалност.
Привързани са много един към друг.
Различен подход при отглеждането им съм имала - дъщеря ми - дълго кърмена и късно захранена, синът ми - не.
Не се гледа по-лесно второто ми дете.

Когато се роди дъщеря ни, по-скоро на майтап, с мъжа ми заговорихме за второ дете. Свекърва ми като чу, направо й стана лошо! А то пък взе, че стана наистина - само 6 мес. след първото раждане бях отново бременна. Не сме обсъждали изобщо съдбата на второто ни дете - ясно беше, че ще го родя. А май си беше ясно и че не било съвсем "случайно". Радвам се, че стана така, защото, ако бях решила да поизчакам 2-3 години, за да имаме второ дете, може би никога нямаше да се навия.

Притесненията ми са относно пюретата,кашите...Какви и кога давахте,виждам ,че вие сте големи.Как се справяте и с двете ,като всяко иска внимание.Уроците са доста трудни...Не пренебрегваш ли в даден момент едното за да обърнеш внимание на другото.По голямото не ревнува ли,не се ли сърди...Изобщо как се справяте?Не ме е срам да си призная ,но в дадени моменти ми и много трудно и незмам какво да правя.Таткото помага ,но се връща късно от работа ,а те са вече уморени - време нито за уроци .нито за игри.Като питам за съвет всеки отговаря -е то е второ,ти знае ,нали имаш вече едно.Да ама не.спирам ,че май стана голяма каша.

Аз така и не се навих за второто. Една грешка-едно бебе. Мъжът ми вече много го искаше, но аз не. Даже в началотоимах намерение да го махна. тези мисли се изпариха, когато чух сърдечната дейност. От там- на там започнах да треперя пък да не го изгубя, дали всичко е наред. Разликата с каката е 5г и 8мес. Мисля, че е перфектна от гледна точка на справяне. Ето сега например, каката е болна, и много добре знае, че около бебето трябва да е с маска или да стои далече. Не я мисля толкова, оправя си се. Второто раждане беше по-бързо, но по-болезнено и трудно.

 Въпросът трябваше да е за третото дете. Второто е класика,  не е кой знае какво необичайно събитие.
 

Аз винаги съм искала две деца .Мъжа ми беше по-труден откъм навиване ,но успях да го убедя .Децата ни имат 7 години без 2 мес разлика .Каката беше спокойно дете,кротка ,където я оставех ,там я намирах.Затова пък сега ми създава повече проблеми от малкия .Той си е чешит от малък,с характер,по-трудно беше раждането ,защото се роди голям .Нея не съм я кърмила и 1 ден ,а него 2 месеца .Различни са по характер .Но да са ми живи и здрави!Това се моля само и Господ да ми ги пази !

А, да и за кърменето-каката ня можах и 2седмици да я кърмя. Нямах кой знае колко, не можах да я накарам да засуче, а като се изцеждах, повръщаше  Малката успях почти цели 2 мес да я кърмя. Цяло геройство си е, защото и то си е чешитче.

Моите дъщери са с 13г. разлика, голямата е на 16, малката на 3 и половина.
Много време ми трябваше да се навия за второ, съпругът ми винаги е искал.
И двете раждания  бяха продължителни, но при първото имах 1 шев, при второто ме шиха час и половина, благодарение на системата с окситоцин, първия път родих без такава.

За гледането - като характери са коренно различни, съответно и гледането им е различно.
Голямата е спокойна, докато малката е доста по - емоционална и непослушна 
За кърменето - и двете не успях да ги кърмя достатъчно, голямата до към 2 месеца,
за малката едва успях 2-3 седмици.

Децата ми са с разлика 3г5м, и двете бяха планирани. ЗА воторото се навих много трудно, ако мъжът ми не настояваше, едва ли щях, макар и да исках 2 деца. С ражданията и кърменто- никакъв проблем и при двете.
Малката е много по- спокойна, абе никакви проблеми не създава засега. С  каката ми е голям зор още от бебе- ужасно е трудна, почти всичко постига  с рев и тръшкане, от обяснения разбира само, ако и когато пожелае. А толкова си приличат визуално двете. Ами,,,да са живи и здрави!

Точно това ми е моя въпрос искам трето но моя мъж със второта вижда зор калимо трето!
Моите имат разлика 5 години и половина изчаквах момента каката да е по съмостоятелна и исках синчец -сега си имам но е палав и ревлив голям зор още от бебе- ужасно е труден, почти всичко постига  с рев и тръшкане и неспи изобщо ни денем ни нощем а вече е на 1 и 7 месеца докато каката беше противоположност на малкия кротка спяща и послушна а сега се дразнят взаимно тя защото ревнува а той защото неразбира още! Скаката се поизмъчех 8 часа сухо раждане но поне без шевове а малкия излезна за половин час при постъпването ми във родилното и пак без шевове- и двете си бяха планирани и кърмени по 6 месеца но при дъщерята се изтисквах а при малкия му хареса повече шишето и сам се отби! Та при мен е кога ще се навия за трето защото много искам голямо семейство но при второто злодейче е под въпрос?

PADI, децата са твое дело, а не на Ранк Ксерокс, все пак.
Успокой се. Има трудни моменти, така е. Но все пак голямото ти дете е напълно самостоятелно тъй, че спокойно може да ти помага.

Иначе по темата ти.
Винаги съм искала/знаела, че ще имам 2 деца. Въпрос на време беше, да се реша на 2-ро, след 1-во доста болнаво. Разликата им е почти 6г. За мен е много добра. Макар, че можеше да им е и по-малка. Не съжалявам нито миг, че ги имам. И всеки си е отделно за себе си, като поведение, като физика, като възможности. Нагаждаме се. Опознаваме се и най-вече - не ги сравнявам.
Последно...
След като родих 2-рото си дете, получих дискова херния. Ако не ми е голямото дете в помощ, не знам как щях да се справям. А тя е също на 10г. 

Е , това аз все едно съм го писала !

Аз винаги съм искала, знаела и планирам да имаме 2 деца. За трето - ако стане, няма да го махна, но по принцип не планирам. За сега имаме само 1. Исках разликата да е 1-2 години между двете и да ги изгледам едновременно, но поради трудно раждане и доста дълго възстановяване след това, не исках да бързам. Планираме го за догодина. Сега се справяме доста трудно, откъм свободно време, къщна работа и т.н., но колкото повече време минава, толкова по-голяма е вероятността да се откажа и от второ. Така че, ако не е догодина (да не се заричам), но може и да няма второ.
Първото беше доста трудно бебе- почти не спеше, колики от 9-тия ден до 8-мия месец, заспиваше само на ръце, уж сучеше по половин час, пък нищо не изсукваше и трябваше да се цедя и да я дохранвам и така 6 месеца, повече не издържах. Първите месеци съжалявах че съм я родила , тъкмо си бях намерила хубава работа, бяхме свършили ремонта вкъщи и можеше само да си почивам и да се кефя, да ама не. Сега вече ми е по-леко, все по-самостоятелна става, спи повече (поне 2 часа) следобед и успявам да си почина, но пък много се изнервям, постоянно викам за нещо и не знам как ще ми се отрази още една бременност. Освен това тръгнах и на работа, та...остава ВТОРОТО за догодина.

Аз имам две деца,но да си призная,не исках второ.Мъжът ми пък обратното.Второто стана "уж случайно", но  и аз се примирих,исках само да е момиченце,защото вече си имахме момченце.Разликата им е 7 години.Баткото в началото и се радваше и се грижеше за нея,но колкото по-растеще ,толкова по-не можеше да я търпи..А и тя е палава.Постоянно му пипа нещата и така го дразни.Сега не съжалавам,че имам две деца.Малко е трудно в началото,зощото бях позабравила как се гледа бебе,ама бързо влизаш в крачка и се справяш.Сега тя е на две и половина и е много по-лесно.Ходи на ясли .Бързо свикна и много и харесва.И двете бяха на смесено хранене-изцеждах се и така до 6 месец.Голам тормоз за мен ,но само толкова издържах.Не искаха да сучат и това е.Ама инъче са здравички.Много съм щастлива,че си имам две дечица,добре че не останах с едно!

Колкото времето си минава, толкова по-трудно ми е да се навия за второ дете 

Точно  Казах го по-горе

При моите разликата е 4,5 години.Малкия е почти на 3 и половина, а каката - почти на 8.И двамата бяха планирани и желани.При каката първо ми изтекоха водите и така тръгнах да раждам /от изтичането на водите до самото раждане минаха към 12 часа/, при малкия ми предизвикаха раждането, защото беше доста наедрял - роди се 4, 050 кг./ама по моите мерки и теглилки  очакваха да е към 5 кила/, не че каката беше малка - тя се роди 3,900 кг.И при двете имах по няколко шева и явно не ме е боляло много, `щото честно да си кажа - забравила съм вече!
Коренно различни са!
Дъщеря ми Марина я кърмих към 1 година, но се приспивахме на ръце, много беше ревлива - от колики, от зъби, от инат...Плачеше дори като е навън в количката, та я изнасях заспала, за да я поразходя на въздух!Като поотрасна обаче, беше много кротка - играеше си самичка, нищо не лапаше, проговори много рано, но беше малко тромавичка.Направи алергия към АМ и доста време не ядеше и кисело мляко, и сирене.Сега си е добре.Но пък ни тресе някакъв ранен пубертет, че направо не се трае.Стана инат и доста неконтролируема.
Синът ми Стефан пък беше много кротък като бебе, кърмих го до към 7 месец, нямал е колики, не е ревал и от зъби.За сметка на това сега е див и непослушен.Много е пъргав, все се катери и тича.Проговори по-късно и все още има негови си думи и такива дето само аз му ги разбирам.Той си яде киселото мляко още от като се отби.Сега обаче е по-скоро злояд.
Всеки си е чишит и със собствен характер!!!Казват, че малкия прилича на мен, а каката на съпруга ми!А иначе всичко сме си кръстосали - мъж-жена, с деца момиче и момче, аз и синът ми сме зодия Близнаци, съпругът ми и дъщеря ми - Козирог, аз и тя сме нулева кръвна група, а двамата мъже - А...Голяма мешана салата!!!

Абсолютно необятна.
И двете ни деца-планирани- в тази връзка как да реагираме, когато разберем-сигурно сме се зарадвали Не съм си задавала въпросите постфактум дали ще се справя, а преди да вземем решението за деца.Едната е преносена, другата-недоносена-не виждам обаче връзка на този въпрос с другите. Не ми е трудно да ги гледам, много си ми е добре даже-може би защото са еднополови.И двете са на АМ от първия си ден , но и тук не виждам смисъл с дилемата въобще-второ, трето или пето дете.И на купешки пюрета са.Какво друго?Голямата е на ясла от много малка, дребната и тя така ще е...И де да знам-това ако има връзка-и двете-дълго и трудно раждане

разликата на моите хлапета е 2г и половина Синът ми стана случайно, след 3 месеца гаджалък с мъжа ми, но и за секунда не съм си помисляла да го махна. Откакто се помня, чакам мига в който ще стана майка. Когато Дари стана на година и нещо се замислих за второ бебе. Мъжът ми се дърпаше, защото издръжката е трудна, но склони, защото много искаше и момиченце. И то взе че стна Сега си имаме принц и принцеса - палави, енергични, не им спират устите. Бият се , карат се и се обичат - всичко е на етапи.
за раждането - имам само положителни спомени и от двете. Бързи и лесни раждания, без шевове и без стрес. Баткото го кърмих 3 месеца, малката се отказа да суче след 4 месеца, но аз упорито цедях и давах кърма още 1 месец, така че ги смятам общо 5 (искаше ми се да е повече, но не ми се получи  )
Идва ми нагоре понякога и се случва и да се караме и да пошляпваме дупетата от време на време, но пък не съжалявам нито за миг

Вчера след като вече си направих тест, окончателно разбрах,че съм бременна с второ дете. Планирано е бебенцето, ама от 1 седмица от както ми закъснява, ми е едно....много уплашено. Чак не исках да си правя тест, понеже не бях сигурна какъв искам да е резулата. Синът ми е на 8, тъкмо започна да ходи сам до магазина, и айде пак всичко отначало....но пък какво по-хубаво от още една радост в къщи, нали? ...Поздравления за майките с три и повече деца .Истински Майки - Героини.

MeryLu,браво за бебето !Нашете са с 1г.и 6м.разлика,много бяхме радостни като разбрахме за второто бебе,вече са във втари клас и никога не сме съжалявали,че са две.У нас е една лудница,но сме щастливи,понякога си мисля,че ако не бяха две не знам какво щях да правя  

Първото и второто бяха планирани. Третото - желано и не толкова планирано. Смятахме да започнем с опитите през септември. Оказа се, че съм имала много ранна овулация през юли (нещо необичайно за мен) и забременях тогава. Бяхме приятно изненадани, явно така е трябвало да стане. Щастливи сме с децата, които имаме. Моля се и третото да е живо и здраво и да си го отгледаме с много любов. От сега му завиждам колко обичано и глезено ще бъде.

Във връзка с темата - синът и дъщерята се карат постоянно за дреболии, но когато ги видя да се търсят един друг за игри ми става толкова мило. Определено не съжалявам за избора си. Винаги съм искала да имам поне 3 деца, таткото беше склонен на 2, но след известна психо обработка кандиса и сега е по-нетърпелив и от мен да посрещне #3. 

Ясмина направо ти се възхищавам за решението за трето  Докато бях бременна с първото бях много курназ, и казвах на мъжа ми че искам поне 3  Но сега с двете съм за куку-центъра  , а какво ли ще стане ако има и трето........

Моите и двете бяха непланирани, но нито за миг не съм съжалявала, че съм ги родила. Имам най-прекрасните, диви и щури момчета на света    А сега по темата:
 - Брменност - и в двата случая имах лека бременност, макар че вторият път много пъти ме стряскаха абсолютно неоснователно за щяло и нещяло (попаднах на доста кофти лекар).  И  с двамата  търках банките в университета и ги направих висшисти още преди да се родят - с единия взех бакалавърска степен, а с другия - магистърска. Паралелно с това ходех и на работа.
- Раждане - Единия го родих за 13 часа, другия - за 4. Вторият път беше по-бързо, но не бих казала по-лесно. И в двата случая имаше доста шев и кройка.
- Отглеждане - Огромна разлика. Сега съм по-опитна, по-зряла и много по-спокойна. Баткото кърмих 2 месец, дребния - все още и незнайно докога. Иначе и двамата са ми били много спокойни и кротки бебета - не знам какво са колики, не знам какво е детето ти да реве с часове и нищо да не помага, не знам какво е да не спиш по цели нощи  Мога да пиша с часове за приликите и разликите между моите момчета, но едва ли някой го интересува. В заключение ще кажа, че съм безкрайно щастлива, че имам две деца, макар и да не бяха планирани. Пожелавам на всички ви такова щастие 

Отскоро съм бременна за втори път. И двамата със съпруга ми искахме второ дете, но аз лично исках да мине още малко време, защото планувах да започна работа. Исках малко да се оттегля от домашната обстановка и след това пак да забременея. Но явно съдбата ми е друга. Когато разбрах бях със смесени чувства честно казано, защото плановете ми се развалят, но за аборт никога не съм си помисляла. Съпругът ми беше на път, когато научи и той определено е на върха на щастието. Веднага пое, доколкото му е възможно, след работа да ми помага възможно най -много в грижите за дъщеря ни, като бодигард е около мен, пази корема ми от дъщеря ни, тъй като тя е във вихъра на игрите си и лудориите. Аз също свикнах с мисълта, че и следващите 2г. поне няма да мога да работя и с нетърпение чакам момента, когато бебето в мен ще порасне и ще започна да го усещам. Засега бременността ми е лека, както и първата и се надявам на успешен финал и кротко бебе, каквато беше и Марти.

И аз съм в същото положение,а мъжът ми така настоява.... Направо не знам какво да правя. Трудно е да се вземе  такова решение. Аз едвам с 1 се справям,а какво остава за 2. 

Моите две деца са на 10г и на 1г.
Баткото Ники е плод на бурна младежка страст  ,родих го на 19г непланирано ,бях ужасно уплашена като разбрах че съм бременна ,но мъжа ми каза че ще се справим и аз му повярвах  .Раждането му беше изкуствено предизвикано,поради преносване с 12 дни(което се оказа че не е така,но това е друга тема )дълги контракции, завършили със секцио.Кърмен е 11 месеца,отбих го защото много хапеше,а и защото беше по схемата за ранно захранване.Аз му приготвях храната сама с продукти от село.Никога не е имал колики и спи като "пън" откакто се е родил 
Елица беше също случайно зачената,но и не съвсем,защото умишлено не се пазех.Исках много второ дете и след един спонтанен аборт 3г преди това, се молех всеки ден за бебе и то момиченце,мечтата ми беше да имам две деца от двата пола  и ако може преди да навърша 30г.(в моя род всички умират рано  ).Мъжа ми беше против второ дете по икономически причини ,но когато разбра че чакаме момиченце буквално щеше да падне от щастие (беше на един покрив  )Роди се по естествен път без системи и с епизиотомия без други поражения,6 дни след термина.Все още я кърмя,захраних я късно с готови пюрета,вече нямаме селска продукция. Колики нямаше, но заспива само с мен на гърда или с "подрусване" от баща си, спи леко като коте и се буди от всичко.
Като темперамент си приличат будни и дейни деца са,Еличка е малко по спокойна,но и тя се превръща в малка хала  Сега обаче съм по уверена като майка ,знам кое е сериозно и кое не и не си хабя нервите излишно,не отдавам такова значение на хорски приказки ,на леките бели и не се вглеждам във всичко.
MeryLu честито бебе   ,да наново започва всичко,но не съвсем,децата са толкова различни и това е много хубаво.А и наново започват толкова много радости ,не се концентрирай само на проблемите 
Не знам при всички вас как е ,но понякога когато Ники много ме ядосва си мисля че ако не е Еличка да ме развесели щях да намразя децата.Вярно ,че сега е много по самостоятелен,но вече не мирише на бебе,не се гушка толкова,няма този невинен поглед.все повече прилича на голям човек...Всичко това ми липсваше ,но ето че сега имам и двете и бебе и едно по разумно и вече мислещо същество с което да си поговоря и да играя шах даже  ,но и което ме лъже гладайки ме в очите,...което ми помага за бебето, а в сладващия момент прави "геройска" беля  Във всичко има чар, децата не са за да ни мъчат създаваме ги защото осмислят и "оцветяват" живота ни.
Аз се опитвам да намеря  баланса и да отделям време и на двете си деца,честно казано Ники вече не се нуждае толкова от мен,поне не и за физически нужди ,но аз съм наблизо и наблюдавам "знаците" и когато усетя че е настъпил такъв момент ,просто оставям Ели в кошарата и говоря с него.
Понякога обаче съм толкова уморена и изнервена че буквално ги зарязвам и двете в детската стая и аз изпускам парата чистейки или готвейки,или просто пред телевизра с любим сериал.Тук голямата разлика е определено плюс,играят си двамата... е малко се карат,но Ники бързо разбра че е безмислено да и се кара и че тя няма да си играе с роботите му и картите Ю-Ги-О ,а тя че не всичко е нейно и е позволено и така.
С първото си дете учех и работех ,сега с второто пак уча, но други неща,вече знам че когато човек иска се намират и сили и време за всичко,така че за мен децата са моето спасение от сивия свят навън,моята най голяма радост и извор на искрена любов 

 И двете ми бременности бяха планирани и желани. Винаги съм искала две деца и то момиченца. За  бебешкия период ( при голямата отдавна отмина, а малката още е бебе)- спокойни, спят си още от 3 - тия ден. Всичко в рамките на нормалното. Различни са по характер и темперамент, но се старая да не ги сравнявам.
 С второто дете е по-лесно, защото аз се чувствам по-сигурна и улегнала, а и каката много ми помага. Понякога се чувствам раздвоена, все ме измъчва мисълта, че не им обръщам достатъчно внимание и то не за друго ами от тази домакинска работа ми дотяга  . Но и за миг не съжалявам,  че ги имам. Те ми носят радост - да са ни живи и здрави!
 А на майките с три и повече деца  се възхищавам!
 Напълно съм съгласна с MamaMargo, че децата са нашето спасение! 

И двете ми деца са желани и дълго чакани. Разликата им е 6 г. и 9 м. Исках да е по-малка, но... така се получи. От моя гледна точка е перфектна, но се притеснявам дали ще имат общи интереси, дали ще могат да играят заедно, дали ще бъдат истински близки.
Първата ми бременност и раждането бяха по-леки. Но гледането на каката, въпреки че беше кротко бебе, ми беше по-трудно. Притеснявах се за какво ли не, престаравах се, бързах... С второто бебче съм по-спокойна и по-уверена, а и каката и мъжа ми ми помагат много. Малката е също много добричка - спи много, винаги е готова да яде и да се засмее, рядко плаче... Не се престаравам с къпането и мазането и тя е с много хубава кожа. Докато голямата, която къпех и мажех всеки ден, имаше постоянно кожни проблеми. Не съм захранила бебка, нито пък ще го направя скоро, а каката изпи първия си сок на 40-дни и скоро след това прояде каши и пюрета /логично разви и алергия от ранното захранване/. Не помня с Цвети да съм спяла до късно и следобяд, докато с малкото понякога се излежаваме да 10 и всеки следобед дремваме гушнати. Първото от самото начало спеше в своето си креватче, докато второто още си спи при нас на спалнята и не мисля да го "гоня" от там - така хубаво и успокоително ми мерише на бебенце... Каката се радва много на сестричката, не е проявила ревност до сега. На целодневно обучение е - връща се в 18 ч. Дотогава се старая да съм приключила с домакинската работа, да съм нагушкала беба и да мога да й обърна повечко внимание. Събота и неделя мъжът ми гледа бебето и излизаме двете /помага ми много повече с второто/. За момента голямата ми е по-трудна - иска много внимание, не спира да бърбори и подскача. Но пък ми е толкова хубаво да можем да си говорим вече като големи и да излизаме по "женски" и същевременно да има и едно бебче за гушкане. Предполагам, че като тръгна да мра, това ще е най-щастливия период от живота ми. Дай Боже да не свърши никога

Аз много исках второ дете и след дълги опити накрая стана.Имах много проблеми през бременността и много ме беше страх да не го изгубя.Децата ми имат 6 години разлика.И в момента ми доставя страхотно удоволствие да се грижа и за двете.Наистина е трудно,защото няма кой да ни помага,но е хубаво.

Имам две деца с разлика 2 години и 10 месеца. И двете деца сме ги планирали /как само звучи/. Не съжалявам нито за миг. Да трудно е, но е и прекрасно. С раждането на малката баткото толкова израстна психически и емоционално, че не е за вярване. И двете ми бремености бяха леки, работех до последно. И двете си деца родих за по два часа. Сега само с Карина ми е по-лесно в смисъл, че се чувствам по-спокойна.

Първото ни дете беше планирано. Бяхме гаджета (все още сме си ), деляха ни ок. 500 км - аз в София, той в Бургас, но въпреки това решихме, че искаме дете. Стана от първия път. Когато се роди Стефан, с мъжа ми започнахме да обсъждаме кога да имаме второ и решихме, че ще е най-добре да забременея, когато Стефан стане на година и половина. Да, ама не. Когато беше на 9 месеца, разбрах, че съм бременна. Малко сълзи, малко сополи, малко "Ама как, ама защо"... и след няколко дни бях най-щастливата жена на света. И сега нито за миг не съжалявам, че имам две деца. Разликата им е малка, понякога е трудно, но винаги е хубаво!

още нямам второ дете
но ми се иска
мъж ми не ще