В мига в който почувствам, че въпорса не е в храната, а се опитват да ме разиграват - ги оставям гладни/ двамата или капризничещия/
И аз така правя
На една вълна сме значи 
- Публикувана: 8 окт. 2007, 17:47 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2007, 22:24 ч.
2 деца - 1 банан
И аз така правя
На една вълна сме значи
Абсолютно не бих допуснала ситуация едно дете да яде, друго да гледа. И ако все пак се случи, ще направя и невъзможното, но ще разрeша проблемът адекватно - най-вероятно ще изляза на мига до магазина.
Бебе на 3 години съм виждала, да. Не вярвах, че може да има, но пред фактите съм безмълвна.
Бебе на 3 години съм виждала, да. Не вярвах, че може да има, но пред фактите съм безмълвна.
Малко остричко тръгна темата,но май повечето са на едно мнение.Храна винаги деля,ама винаги,което не пречи на Ния(три години) да продължава да се тръшка всеки път така драматично,че стресира останалите чак.Сийке,това с научаването не е толкова лесно и до голяма степен си до дете,недей толкова категорично да съдиш.Ния също използва обяснения разни-ще се задавиш,ще ти се развалят зъбите,няма да остане достатъчно за мене....изобретателността и в случая е безкрайна.Понякога ми става много жал за нея,за две години да не се умори от подобни сцени,явно наистина и е проблем,но деленето на храна е едно от малките неща,за които съм непреклонна.Играчки също не дава,ама никак,пусках и тема наскоро.Не я насилвам,но не спирам и да я подканям,имам си и малки победи,които ми топлят душата-днес сама реши да занесем на дечицата в един дом готварската и печка,защото имала друга 
Обаче там-изненада-не дава да прочета книжка на децата,защото съм нейната майка,не дава да гледат картинките...Бяха ми необходими сигурно 10 мин(през които тя реве истерично и хълца),за да я убедя тя да показва картинките,аз да чета.Ама всичко това така ме уморява на моменти,че мечтата ми за три деца отлита някъде в пространството.Додо,Милена-направо ви се възхищавам за търпението
Обаче там-изненада-не дава да прочета книжка на децата,защото съм нейната майка,не дава да гледат картинките...Бяха ми необходими сигурно 10 мин(през които тя реве истерично и хълца),за да я убедя тя да показва картинките,аз да чета.Ама всичко това така ме уморява на моменти,че мечтата ми за три деца отлита някъде в пространството.Додо,Милена-направо ви се възхищавам за търпението 
Сийке,това с научаването не е толкова лесно и до голяма степен си до дете,недей толкова категорично да съдиш.
Не, не съдя. Само казвам какво мисля по въпроса.
Вярно е, че от дете до дете има голяма разлика, но досега не съм виждала такова, на което да му идва отвътре да си раздава храната и нещата (е, може да има и такива деца, но са рядкост, защото това е извън природата човешка).
Колкото по-рано започне да се приучава детето да споделя удоволствията с околните, толкова по-бързо и лесно ще се научи. Затова и в семействата с повече деца този проблем не е така често срещан, както в тези с едно дете. По-малките от рождението си са научени да делят с другите деца.
Bili , явно споделянето при дъщеря ти е съпроводено с отрицателни емоции, защо не пробваш да обърнеш нещата и да я научиш, че даването може да носи радост и удоволствие? Начинът ти ще намериш, нали си познаваш детето. Пък даже и да става чрез поощрения и награди. Нека всеки път, когато сама предложи и даде нещо на някой друг, да получава нещо, което да я радва. Дали морална или материална ще е наградата - ти си реши, но ако започнеш с материалната, работи и върху трансформирането й в морална. Гордост и любов в погледа на мама - това не е ли прекрасна награда за едно дете?
Няма начин едно дете да разбере кое е правилно ако не му се каже, не му се покаже и т.н. Ами той може да поиска и да скочи от терасата - ще му дадат ли, щото мрънка?!
Никога няма да предложа на дете нещо за ядене, ако няма да дам и на другите присъстващи деца. Родителите са могли да го разчупят предварително и да дадат на всеки парче и съм сигурна, че нямаше да има драма.
Никога няма да предложа на дете нещо за ядене, ако няма да дам и на другите присъстващи деца. Родителите са могли да го разчупят предварително и да дадат на всеки парче и съм сигурна, че нямаше да има драма.
Bili, точно заради мами като те се включих в темата не с поредното оплюване и съдене, а с малко по-различна гледна точка. Пак казвам, не оправдавам родителите изобщо. Но децата са си деца и не винаги искат да дават, особено на 3 г. Разбира се, че ги учим, повтаряме, но успех не винаги има и аз не бих насилвала, ако нещото си е на детето, негово си. Малко на възраст или не личните неща са си негови и има право да решава да подели или не, колкото и да го убеждаваш, че да споделяш е прекрасно. Децата постепенно узряват за тази идеи, по рождение са егоисти, не го казвам аз, а психолозите. Наша работа е да ги научим на това, но наистина не винаги е лесно и децата са различни. Отдавна го разбрах и съм спряла да съдя, че ако моето дете прави/не прави нещо, то за всички останали е също толкова лесно/трудно.
Затова се включих в темата
Затова се включих в темата
Хайде малко да отклоня темата, ако нямате нищо против.
След работа отивам в градинката при дъщеря си, като пускам майка ми да си ходи. Винаги нося нещо за Луси - сокче, солети, бискити, друго. Ако става дума за бисквити и солети, те лесно се разделят между децата, ама като нося едно сокче, обикновено дръпвам дъщеря си настрана, за да го изпие, но децата, естествено, идват след нея, да пият и те. Редеовно сокчето й се дръпва от ръцете и се изпива от друго дете. Тя не се сърди, но въпроса е принципен.
Как постъпвате в подобна ситуация?
Аз сокче няма да спра да нося, защото дъщеря ми го обича, но не мога да понеса и цял стек, за да има за всички.
След работа отивам в градинката при дъщеря си, като пускам майка ми да си ходи. Винаги нося нещо за Луси - сокче, солети, бискити, друго. Ако става дума за бисквити и солети, те лесно се разделят между децата, ама като нося едно сокче, обикновено дръпвам дъщеря си настрана, за да го изпие, но децата, естествено, идват след нея, да пият и те. Редеовно сокчето й се дръпва от ръцете и се изпива от друго дете. Тя не се сърди, но въпроса е принципен.
Как постъпвате в подобна ситуация?
Аз сокче няма да спра да нося, защото дъщеря ми го обича, но не мога да понеса и цял стек, за да има за всички.
Случвало ми се е, но с разни нещица, които са в пакетче. Бърка се в пликчето, без да се пита дали може. Това ме е вбесявало, защото става думаза дете на 3 години( не му се разрешава да яде такива неща). Предлагам на дъщеря мида яде по пътя и стигнем ли градинката, ако не е изяла- прибирам. Сокче в товоята ситуация не бих носила.
Това ми напомня една вчерашна случка, дъщеря ми яде солети, които по принцип рядко давам, но бяхме принудени да се крием от дъжда под чадъра на едно кафе и само солетите я спираха на едно място. Та идва едно хлапе, към 4-5 годишно според мен, което ми казва - Мен ще ме почерпите ли? Аз казавм - Разбира се, заповядай. Той ми отговаря - Ама да знаеш, че ще си взема много! и извади половината солети от плика
Иначе изчетох цялата тема, наистина някои примери доста ме втрещиха, аз слава богу засега не съм имала такива случки, даже обратното дразня се от това, че хората и децата непрекъснато я черпят и то задължително с неща, които аз не купувам и се стремя да не яде, но пък тя се научи да проси, което намирам за отвратително, но просто не мога да се преборя. Интересното е, че никой не се сети да попита аз разрешавам ли, дали няма алергия, чисти ли са й ръцете и пр., но това да кажем е тема на друг разговор.
Иначе изчетох цялата тема, наистина някои примери доста ме втрещиха, аз слава богу засега не съм имала такива случки, даже обратното дразня се от това, че хората и децата непрекъснато я черпят и то задължително с неща, които аз не купувам и се стремя да не яде, но пък тя се научи да проси, което намирам за отвратително, но просто не мога да се преборя. Интересното е, че никой не се сети да попита аз разрешавам ли, дали няма алергия, чисти ли са й ръцете и пр., но това да кажем е тема на друг разговор.
Ако имат чашка - сипвам, ако нямат - имат си родители. Избягвам да му купувам, когато са много деца, за да не се дразнят, но пък ако иска - не го ограничавам... Редеовно сокчето й се дръпва от ръцете и се изпива от друго дете. Тя не се сърди, но въпроса е принципен.
Как постъпвате в подобна ситуация?
Как постъпвате в подобна ситуация?
Това е далеч по- възмутително, отколкото несподелянето на храната, което виждам е много е популярно. Преди малко една жена караше внучето си да черпи моето дете със зрънчо, а онова не даваше и ревеше, пък моето изобщо не настояваше да си вземе. Защо тормозеше детето тази жена, при положение, че сме и напълно непознати? По- добре децата да знаят, че не всичко, което поискат следва да им се даде.
Не ми се е случвало някое дете да вземе сокчето на сина ми и да го допие, нито той посяга към чужда храна без покана.
Хайде малко да отклоня темата, ако нямате нищо против.
След работа отивам в градинката при дъщеря си, като пускам майка ми да си ходи. Винаги нося нещо за Луси - сокче, солети, бискити, друго. Ако става дума за бисквити и солети, те лесно се разделят между децата, ама като нося едно сокче, обикновено дръпвам дъщеря си настрана, за да го изпие, но децата, естествено, идват след нея, да пият и те. Редеовно сокчето й се дръпва от ръцете и се изпива от друго дете. Тя не се сърди, но въпроса е принципен.
Как постъпвате в подобна ситуация?
Аз сокче няма да спра да нося, защото дъщеря ми го обича, но не мога да понеса и цял стек, за да има за всички.
След работа отивам в градинката при дъщеря си, като пускам майка ми да си ходи. Винаги нося нещо за Луси - сокче, солети, бискити, друго. Ако става дума за бисквити и солети, те лесно се разделят между децата, ама като нося едно сокче, обикновено дръпвам дъщеря си настрана, за да го изпие, но децата, естествено, идват след нея, да пият и те. Редеовно сокчето й се дръпва от ръцете и се изпива от друго дете. Тя не се сърди, но въпроса е принципен.
Как постъпвате в подобна ситуация?
Аз сокче няма да спра да нося, защото дъщеря ми го обича, но не мога да понеса и цял стек, за да има за всички.
A родителите на децата,които изпиват сока на твоето дете къде са?
Аз не бих позволила на моето дете да се държи така и да пипа чужди неща без да пита.При това пъво мен-ако преценя ще му купя сок или каквото там е интересно.За мен,когато всяко дете си има закуска/плод/сладкиш е нормално.Ако решат помежду си да си ги разменят-ок.Но не давам да се пипат чужди неща.И не давам да пипат нещата на сина ми,ако не ме попитат дали може.
Bili, точно заради мами като те се включих в темата не с поредното оплюване и съдене, а с малко по-различна гледна точка.
Наистина ми е уморително вече да ми обясняват как трябвало аз да я науча.......Bili , явно споделянето при дъщеря ти е съпроводено с отрицателни емоции, защо не пробваш да обърнеш нещата и да я научиш, че даването може да носи радост и удоволствие?
Как постъпвате в подобна ситуация?
Аз сокче няма да спра да нося, защото дъщеря ми го обича, но не мога да понеса и цял стек, за да има за всички.
Аз на твое място никога не бих дала нещо, което не може да се раздели, пред другите деца. Какво ще й стане на дъщеря ти, ако изчака малко и си изпие сокчето след като си тръгнете? На теб би ли ти било приятно някой родител да носи нещо само на детето си, а на твоето да му текат лигите край него?
Да се поставиш за миг в кожата на другия обикновено спестява доста проблеми.