Не презадоволяме ли децата си?

нещо такова ми се иска и на мен; без дрехите.

Подписвам се под това, имам проблем обаче с дрехите на сина ми, скапва панталоните бързо (защото рита футбол), а няма от кого да износва. С дъщеря ми нямам този проблем, износва дрехи.

Това все едно аз съм го писала.
Един ден пазаруваме с големия и той ме моли за някаква вафла, аз му разреших и той я взе. Като отидохма да плащаме, на касата имаше гумени бонбони, той много ги обича и ме пита"може ли?". Отговарям, че вечесме взели вафла. Тогава той отиде, върна вафлата на място и избра бонбоните.

Така е. И дъщеря ми и повечето деца около нея са презадоволени в този смисъл. И тенденцията е колкото повече получават, толкова повече да искат. Като искането най-често е базирано на факта, че еди кой си имал. При нас това е отскоро. И разбрах, че в един момент трябва твърдо да кажа "Не. Нямаш нужда". Не защото ми е проблем да купя /даже ми е по-лесно, защото няма да ме врънка/, а защото колкото повече има, толкова по-малко се радва и цени. И в един момент пазаруването става самоцел и мания.
Иначе до скоро купувах предимно за собствено удоволствие - дъщеря ми рядко искаше нещо, смятах, че имайки достатъчно, няма да стане материалистка и да се впечетлява от чуждото. Но явно си е до възраст. Вече й прави впечетление какво говорят другите деца, с какво се хвалят и започна да се влияе. Достатъчно е някой да й каже, че неговото е по-хубаво и тя веднага се "връзва" и иска. Сега в училище се на мода несесерите. В началото на годината купихме един, после й подариха втори. Реших, че два са напълно достатъчни, обаче незнайно как изнудила баща си за трети. Сега пък си прави устата и за 4-ти, но няма да стане. Просто трябва да разбере, че човек не може да има всичко и че вещите са, за да служат на човек, а не да го обсебват.

Ако имаш възможности и пари ,защо да не купуваш?
И какво озна4ава парадиране с етикет4ета?Да не би да ходят с блузите на обратно за да се види ,4е е Армани?
Когато родих каката нямаше нищо по магазините.Ама нищо.
Сега компенсирам с малкия.
Когато аз бях малка нашите имаха възможности ,но аз износвах дрехи.
Беше ми тъпо и гадно.Майка нон стоп правеше сметки за вси4ко.
По4нах работа и вярвайте ми ,4е вси4ки пари си давах за дрехи и обувки.
Беше ми писнало от стари неща.
Така4е и това не е вариант.
Линията е много тънка и трябва да се внимава.Но най -важното според мен е да нау4им децата си на уважение към другите,уважение към парите и да бъдат по4тенни.

защото нямаме нужда от покупките,нито аз,нито децата
като няма чорапи-купувам,но като имат 8 ката не намирам смисъл да харча време и пари по темата..
въпрос на философия,уважение към собствения си труд/пари и пр..
към момента децата са малки и не им пука износват или не(а дрехите са абсол.нови)..като поизрастнат и ако стане проблем-разбира се че ще се опитам да посрещна разумно нуждите им,но за мен това е пак въпрос на гледна точка и как се представя проблема..на мен самата не ми е удоволствие да пазарувам,имам далеч по-интересни занимания,явно това се отразява и на децата..

Предполагам, че може и така да се каже - презадоволяваме ги сигурно. Аз, признавам, много им купувам. Не защото те са поискали, а защото на мен ми е приятно да им купувам. Който ще види подтекст - няма такъв. Нищо не се опитвам да компенсирам. Всяка свободна минута прекарвам с тях, занимавам се вечер с тях, няма дефицит на внимание, обич и ласки. Просто обичам да пазарувам и особено за тях го правя с невъобразимо удоволствие.

Децата ми не са от тези, които си знаят цената на вещите. Не е работа на дъщеря ми да знае колко струва любимата й кукла. Тя не е от децата, които ще се тръшкат с "искам, искам, искам". На нея спокойно мога да й кажа "няма да купим еди-какво-си сега, нямам пари". Тя приема подобни аргументи без драми и съвсем спокойно, макар че едва ли допуска, че съм останала наистина без пари или пък вижда, че купувам друго в същия момент. Съвсем разбрано и добро дете си е. Сега например иска "дискмен". Казала съм да го поръча на дядо Коледа. Промрънква от време на време, но си чака Дядото кротичко. Купува си дискове със седмичните си пари, които си спестява за въпросния плеър, който до 3 месеца няма да получи. И не мрънка, и не се тръшка и се съобразява. Пази си нещата, без в същото време да натрапва това на околните.

Брат й е друга дъвка обаче. За него няма "не може" и "не сега". Той иска веднага. Ако не стане веднага, то настъпва огромна олелия. Все нещо събира с колекционерска страст. Или ще са едни енциклопедии, или ще са друга поредица книжки, или ще са някакви играчки или нещо друго. Влизали сме дори в магазин за пердета и той и там успява да си хареса нещо да му се купи. Просто потокът там не бива да спира. Пази си нещата МНОГО. И не само ги пази, ами трови с това и всички останали. В същото време, ако нещо се изгуби, в разрез с жестоката олелия при установяване на загубата, нещата се забравят и прежалват изключително лесно. Иначе за всяка дреболия и елементарен жест на внимание е в състояние така неуморно, дълго и мило да благодари, че чак да полудееш.

Ангел пък е различен. За него цената има определящо значение. Той вижда парите във всеки предмет - дрешка, играчка, кола, книжка. Етикета е вездесъщ за него. Всичко се съпоставя и сравнява чрез пари. Няма джунджурийка, която да не се остойности надлежно. Стигна се дотам, че завчера ме попита колко струва кръвта. Едвам се сдържах да не се развикам жестоко. Опитах се да обясня, че някои неща не могат да се купят с пари, но съм сигурна, че не съм успяла да го убедя. Не знам какво ще правим с него.

И в резултат на това установявам, че май няма зависимост от количеството предмети. С Крисо полагам много повече усилия да разбере, че не може винаги да се купува, а на сестра му купувам сякаш повече. И въпреки това при него има още много какво да се желае. За Ангел да не говорим, а най-отрупаната с вещи Наталия е съвсем разбрана.

Можем да презадоволяваме децата си, само ако има достатъчно пари за това. Когато бюджетът (какъвто е случая при 99% от хората) е ограничен, е въпрос на избор за какво ще се изхарчат парите. За това има няколко макроикономически теории. И презадоволяването на децата винаги е избор на родителите, не на самите деца. Някой родители смятат, че това ще се отрази зле на децата, други не. Трети пък "изкупуват" чувството си за вина, че нямат достатъчно време за дечица. И т.н. Ако се направи подобна анкета, от 100 анкетирани ще има 100 различни мнения дали и защо.

За себе си признавам, че ако аз се поглезя искам и дъщеря си да поглезя. Купувам й много дрехи (признавам), но това си е мое желание.
Нейните желания обаче се изпълняват с план. Не може всичко и когато поиска. По-големите са за Коледа и Рожден Ден, а по-малките има възможност да изпълни със събрани джобни пари. За мен това е златната среда; моето дете вече знае стойността на повечето неща, които притежава, защото й се налага да брои от собствените си парички за някой неща. Все по-често казва "много благодаря", когато й подаря нещо без да го е искала и засега нямаме някакви големи пукнатини в ценностната ни система.

И аз съм си мислила много по този въпрос и май намерих отговора за себе си това лято.
Ходихме в провинцията при баба и дядо за 2 месеца. Там нямаше играчки и аз взех от нашите - един конструктор, два пъзела, 4 -5 книжки, моливи и ножички. Само това! И бях безкрайно изненадана колко добре се занимаваха, и то за дълго с една и съща играчка, без да им се отклонява вниманието. Мони се научи да реди пъзелите перфектно и макар, че сега се справя идеално ги реди отново и отново. Щерка ми разказва всички приказки от книжките, а преди от постоянното разказване на нови приказки всеки ден тя не беше запомнила нито една, нито сигурно е имала време за мисли върху тях, да разсъждава. А сега задава едни умни въпроси, пита защо онзи направил така а не иначе и прочие....
А днес като срита една купчинка книжки, за да "не и пречат да си подреди автобуса на кревата" направо издивях, разбрах, че никак не цени това че има много книжки.
Трябва да променя тактиката - вече в шкафчетата за книжки ще има само 10 книжки и не повече, а в коша за играчки ще има само няколко - ще помисля кои (може би низанките, единият конструктор, пъзелите, и няколко гумени и плюшени играчки, също и доминото и "не се сърди човечето").
И ще ги сменям на всеки два, три месеца. Ще прибирам старите и изваждам прибраните.Така ще подържам постоянен интерес към играчките, ще си ги пазят повече, ще ги подреждат по лесно и ще имат време да ги осмислят, да си измислят нови и нови игри с тях.
Ей това за мен е решение на проблема.

А защо пък точно това следва да цени? 
Какво толкова следва да им цени на количеството. Не е ли по-добре да се научи да цени книгите по прицип. По-добре й обясни, че книгите не се ритат, защото могат да се скъсат така. И че ако ги рита ще ги вземеш за себе си... Но така да ги прибереш...

нека не се залъгваме, вси4ки с много малко изключения презадоволяваме децата.

Абсолютно подкрепям

А къде е тънката граница?
От една страна, на сина ми нищо не му липсва. От друга, всичките му приятели (е, поне повечето) имат повече неща от него! Направо съм се видяла в чудо какво да им подарявам на тия деца по рожденни дни, като знам, че имат достатъчно за да отворят един малък магазин за играчки!
Последният обект на желание е Playstation. Как така другите имат, а той няма!
Нито аз, нито баща му ги харесваме тия неща, не смятаме, че са полезни и в никакъв случай не ни се дават толкова пари Обаче върви обяснявай, че има и по-важни неща.
Хем не ми се ще да купуваме, хем пък не искам и той да мисли, че една тъпа игра представлява страхотна ценност и да се чувства ощетен, щото разбираш ли другите я имат, а той единствен, горкия, няма!
Не ми харесва да се чувствам притисната от модерните технологии и маркетинг, но засега удържам фронта! Ще видим докога.

На въпроси от вида "Защо другите, а не аз?" се отговаря "защото хората са различни и не е нужно да имат едни и същи неща. Ти имаш....., които пък други нямат."
Да ти кажа, не зная доколко е възпитателно, но ако ми задават подобни въпроси, отговарям както описах в различни вариации.