камъчетата, които не преобърнаха моята каруца

За абсурдните документи няма да пиша защото се повтарям,но за тях някак има логично обяснение.Но нещото за което си мисля от доста време насам е - след толкова проучване,странни документи и т.н и крайния резултат е,че си одобрен за осиновител,не може ли след като ти се обадят за дете и вие отидете да го видите,защо това дете остава в институцията неопределено дълъг период.Защо след като си одобрен не ти разрешат да го вземеш в къщи при положени е че си дал съгласието,а нека си текат тромавите процедури.Докато мине делото ние ще сме приемно семейство или sos или както искат така да го нарекат,но в момента на срещата и съгласието от страна на родителите детето да бъде изведено от "добронамерената" институция.Дори така социалните по-биха се ориентирали дали са направили правилния избор отколкото с безбройните свиждания и травми остващи в душичките на рожбите.

Когато осиновихме Лъчи и отидохме да си го приберем след делото,се оказа че е болен за пореден път и не могат да го изпишат.Въпреки дългите разговори и молби от наша страна отказаха-закона е такъв.Да закона трябва да се спазва,а детето дали оздравява или се влошава е друго нещо.Чакахме една седмица да се оправи,но...естествено няма подобрения и тогава аз полудях.Изпуснах си нервите по телефона,защото дори не ми даваха да го видя.След два дни ми се обажда юристката на дома и ми казва,че щяли да ме съдят и да заведат дело за разсиновяване  Първо онемях,но след това си определих среща с юристката и и казах че нямам против да се съдим.Попита ме защо съм вдигала толкова пара и защо съм ги обвинила в некомпетентност,та ние така и така ще си го получим това дете просто трябвало да изчакаме.
А аз на свой ред я попитах-ако вашето дете се разболее и някой ви го прибере в някаква инстиуция и не ви дава да го видите,не ви казва как е,не знаете дали лечението което се провежда е най-доброто за него вие госпожо ще можете ли да спите,ще седите ли кротко и ще чакате да ви се обадят някой ден.Това е моят син и ми позволете аз да преценя как да бъде лекуван и как да се грижа за него-или го изпишете веднага или ще се видим в съда.
Единствената и реакция беше- не знаех че от първия ден той ще стане ваш син все пак не е истинското ви дете. Без коментар.....но май повечето служители си мислят точно така- това дете не е тяхно и те ще го заобичат чак когато си го приберат и мине време.Що да не ги помотаем малко и тях и детето.........

Стана много дълго,но се отвори стара рана    но и тези камъчета не преобърнаха моята каруца,чакам си третата рожба и ще се боря за нея със зъби и нокти.

Нека променят проучването,нека то включва приемно семейство или нещо подобно  и когато ни извикат за дете и ние дадем съгласие нека това дете тръгне с бъдещите си родители а не да седи и чака месеци тромави процедури,дела и разни безобразни щуротии забавящи процеса на изписване.

Значи измъчва ме и една друга мисъл. Защо ако забременея от мъж, с който нямаме брак, закона го признава за баща на детето ми и дори ми позволява да го съдя за бащинство, ако откаже да го припознае. В същото време, ако човека, с който живея изяви желание да осиновим дете заедно, закона не позволява и двамата да му бъдем родители, ако не сме семейни.
Дано да съм го написала разбираемо.

Креми     
И аз мисля, че в момента, в който кажеш да и подадеш молбата за съда, детето може да бъде изписано и настанено в дома ти като в приемно семейство, докато тече процедурата.
Не съм чак толко емоционална, защото емоциите ми по точно този въпрос ги четохте, докато чаках 2 пъти по 4 почивни дни за да си вземем Митко.

Таня, щото...Защото по света вече официално се признава, както там по различните дъжави го дефинират: "фактическа двойка", "съжителстващи" и т.н. и дори при раздяла пак имат подобни права за издръжка, както при развод, но у нас, ако не си турнАл подпис, държавата да те признае за семейство - ти не си такова!

Айде бе... толкова ни се е впило онуй комунистическото: Вие, другарко, какво правите тук, при този другар, щом не сте семейни... Помните ли, а?

Това, че законния ми бивш съпруг си е питал ушите какво е това семейна отговорност, а настоящия ми партньор е най-стабилния и отговорен НЕсъпруг, е алабала...

Когато ме тормозиха в ОЗД-то защо не ща да се женя (значи не му вярвате?), попитах, дали не са чували за разводи? И дали след евентуално такъв, 50 лева на месец ще гарантират на това дете повече сигурност?
Дали този човек, събрал всички документи и идващ всяка седмица да рисува къщички, да го подлагат на тестове по 3 часа всеки път, не е мотивиран? Дали е по-несигурен от някой башибозук, сложил подписа си до моя???

Да разказвам ли още резили?

Щото...

По въпроса на Креми, също си струва да се замислим сериозно. Добре, че ни подсети, Кремко.

По въпроса за съпрузите, хм, само да споделя практиката във френско, че там ми е най-позната. Ми живеят си хората заедно, не в брак, а в конкюбинаж, отиват в кметството, казват, че живеят заедно и от кметството им издават сертификат за конкюбинаж и вече всичко им е като на семейна двойка - осигуряват се взаимно, на един договор, изплащат им се обезщетения като на семейство, децата са си на двамата, осигуряват ги и тях, въпросът си е уреден.
Измествам темата, щото говорим за осиновяването, но те нещата така или иначе са навързани. От едно неуредено като хората нещо произтича второ такова и като се навържат на редичка, става мазало.

Предложението на Креми ми се струва страхотно. Времето от първата среща до Големият ден за мен беше безкрайно.
Не знам тук ли му е мястото, но втората среща с децата ми се е запечатала не като камъче, а не знам като какво. Нас ни деляха повече от 500 км. Бях служебно в София една седмица след първата ни среща, бях обещала на децата да отида да ги видя и тръгнах с градски автобус по обед. Оказа се, че в 8 и нещо вечерта бях насред планината на около 10 км от дома. Влязох в една кръчма /очите ми подпухнали от реването през целия ден/ и попитах кой ще ме закара. Не помня дали видях някои, само си спомням гробната тишина - жена, по тъмното в кръчма, с цигара, разревана на всичко отгоре. "Децата ми са там, а аз цял ден пътувам" и съвсем ревнах. Един човек стана от масата и ме качи в колата си. Цял ден бях звънила на докторката, да я моля да ме пуснат когато успея да стигна. Когато звъннах на вратата сърцето ми беше спряло. Оказа се, че те се разбудили малко преди да дойда.
На Креми предложението е страхотно.

Онзи ден социалната имаше среща с поръчителите ни /като че ли съм в банка / и питала едната поръчителка дали мъжът ми ще бие детето което евентуално ще вземем    беше направо шокирана от този въпрос. Аз незнам какъв коментар да дам, а може би ще трябва предполагам и нас ще ни пита. Сигурно трябва  да сме някакви идеални хора, за да ни дадат дете, което пък ме притеснява щото ние сме едно обикновено средностатистическо семейство, живеем в къща, имаме куче, няколко котки, патици, кокошки /дали да не ги скрия може да е неправилно бъдещи осиновители да гледат селскостопански животни    /. Имам усещането че каруцата ми тръгва по някоя от ония алеи насипани с чакъл и всяко камъче е нещо от рода на "вие карате ли се вкъщи" , "как ще реагирате ако детето се напишка" , "баща ви като е по-консервативен дали ще обича детето"    Какво ли още ни чака 

Изпаднала бях в лека паника, преди социалната да дойде у нас. Апартамента не е лош, вече почти бяхме ремонтирали стаята, която заплюхме за детска, да ама из апартамента скитат две сибирски хъскита. Чудех се дали да не ги скрия някъде и да се опитам да залича следите от присъствието им, обаче единя ни поръчител толкова образно беше описал в препоръката си как се грижим с родителска обич за двете си кучета, та нямаше начин.
За ваше успокоение /аз вече съм спокойна/ социалната каза, че ако детето не прояви някаква алергия, куче у дома е нещо много положително.

Косси, и нас ни питаха. Мъжа ми отговори много бързо - разбира се, само да го видя да бърка в контакта и така ще го плесна, че да забрави за контактите. Аз се изпотих триста пъти. А той продължи - вие имате ли дете? Никога ли не сте го изтупвали?
И като по поръчка и двамата бяха много заети да ровят в контактите с шините от колите и съответно доста им зачервявах ръчичките, докато се отучим.

чака ви дете............. не унивай, светът е пълен с хора, задаващи идиотски въпроси.

Поредното разделяне . Ние сме друга порода, може да ни спъват и повече. Къде сме тръгнали да се правим на Донкихотовци и да се борим с вятърни мелници. Имаме си деца, що искаме да вземем някое "чуждо". Нищо лично към никой. Но защо трябва да се подразбира, че семейство в което няма дете в момента, причината е само в здравословен проблем, а не в отнемане на родителски права.
Нали всичко е за доброто на детето? На приказки - да. В действителност - да, да!!!
Искат да съберат максимално информация - добре. Ама нали живеем в 21 век, има компютри, правят се единни регистри - да си я изискат информацията по служебен път, що трябва нас да ни влудяват с тази бюрократщина. Е, и това може да стане някой ден. С темповете на развитие на обществото ни - след някое и друго десетилетие.
Тези дни съм бясна от един факт. Но може би ще споделя на по късен етап. Сега наистина съм много, ама много бясна. И двата дни прекарани на вилата, в непривичен за мен труд (стоително-ремонтни работи), чист въздух и тишина, не успяха да изтрият негативния ефект.
Успех на всички в преодоляване на малките и не толкова малки камъчета по пътя към вашето дете.

manja_66, не чакай, сега му е времето да кажеш какъв е проблема. В момента е много важно да съберем колкото може повече опит от различни хора, за да сме наясно къде и какво не работи.

Става въпрос именно за това деление. Те си имат дете, а има толкова много бездетни семейства, които чакат. За съжаление това няма да е от полза. Нали се сещате, че информацията, която стигна до мен е неофициална. Официално всичко е в името на детето. Избират се родители за детето, а не дете за това семейство. Всички, като подавахме документи казваха "Ах, ох, колко хубаво, браво ..... да, няма проблем, това не е проблем" и т.н. Но в действителност всички разсъждават точно така - деца осиновяват тези който не могат да имат свое.
Всъщност, няма да оставя нещата така. Ще продължавам да се боря с вятърните мелници. Писмото, което бях написала и не можах да изпратя (техниката ми беше обявила бойкот и реших, че днес ще разпечатам, ще похарча 100-тина лева за обратни разписки), ще преработя и няма да е толкова "меко". Явно съдбата си знае работата. За това не успях да се справя с техниката. За да се случи това и да се премине към други действия.
Живеем в илюзии. Вярваме на закони, членове, алинеи, в красиви слова.
Всъщност, извинявам се. Всичко това не е за тази тема.

точно за тази тема е маня. ще се борим, като няма кой да ни чуе, ще вземем мегафони. тва е положението.

Нещо не ми е ясно.
Съвсем наскоро получих достоверна информация от човек работеш в системата, че ако "нямате претенции за произход" - докладите се разглеждат веднага и предложението не закъснява. Поне за София е така.

Но иде реч наистина за нямане на претенции за произход. Всичко това е логично, разбира се. Ако децата с ясно заявен и доказан български произход са малко или почти липсващи, не възможно да се насмогне на молбите на кандидат - осиновителите.
По мои спомени, вие нямате подобни изисквания.

Но, ако наистина има подобна пречка - наличието на билогично дете в семейството - това е абсурд, който е във всякакъв разрез с интересите на детето!