В нашата връзка няма изпепеляващи чувства и страст,по-скоро сме партньори в буквалния смисъл на думата.Разбираме се,поделяме си грижите за децата,всеки си знае задълженията...Няма нищо пикантно в нашето фемъли 
- Публикувана: 12 окт. 2007, 10:24 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2007, 22:16 ч.
Женени с деца
С мъжа ми бяхме гаджета 7 години, толкова живяхме на семейни начала, без брак. От 2 години сме женени, имаме си син. Като се замисля, мъжът ми много се промени - в положителна насока. Преди беше едно дете, докато сега започна да уляга, да бъде по-отговорен. Иначе и той си има своите недостатъци, като всеки човек. Живеем у свекърите и това е нещото, за което винаги досега съм съжалявала. Винаги съм си мислела, понеже с мъжа ми имахме много конфликти и поводи за раздяла, че ако бяхме настрани, щяхме още от самото начало да знаем дали ще ни бъде като семейство или не, защото нямаше кой да ни се меси в отношенията. А иначе в много от случаите свекърва ми започна да става причина за скарванията ни, а когато не беше причина, винаги намираше начин да се меси в конфликта, което още повече нажежяваше мъжа ми. Не мога да си кривя душата, че в почти всички случаи тя заставаше на моя страна, но незнайно защо, още повече подклаждаше конфликта.
сега положението вкъщи започна да граничи с нетърпимото и това изнервя мъжа ми, мен, а това рефлектира и върху детето. Все си мисля, че с мъжа ми трябваше да станем по-отговорни по-рано и да се заемем с покупката на наше си жилище.
Не бих сменила мъжа си за никой друг. Фактът, че се омъжих за него, е достатъчно красноречив сам по себе си - говоря за хората, които ме познават отпреди да се впусна в тази сериозна връзка.
сега положението вкъщи започна да граничи с нетърпимото и това изнервя мъжа ми, мен, а това рефлектира и върху детето. Все си мисля, че с мъжа ми трябваше да станем по-отговорни по-рано и да се заемем с покупката на наше си жилище.
Не бих сменила мъжа си за никой друг. Фактът, че се омъжих за него, е достатъчно красноречив сам по себе си - говоря за хората, които ме познават отпреди да се впусна в тази сериозна връзка.
Аз май единствена не съм случила. След десет години съжителство и две деца, чак сега осъзнавам колко сгреших в избора. Изневерява, лъже и не му пука че ме боли. Направо съм в задънена улица-с двете деца... Но на вас, щастливки, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Споко, ще си намериш друг! Това е живота. Стягай си парцалите и да ти е обица на ухото. Само недей завижда на "щастливките". Пу-пу да не им е уроки. Живота е шарен, всяко зло за добро.
Доволна съм, да. Разбираме се и си "гледаме" семейството. Имали сме малки сътресения, което е нормално, предполагам, че и за напред ще имаме, важното е да ги преодоляваме и да продължаваме напред. Мечтая си да сме от онези, които са побелели заедно и са останали силно свързани през годините, като едно цяло.
Да, и при нас е така, вече седма година. Смело мога да кажа, че сме щастливи заедно и за нищо на света не бих го заменила с друг! Достатъчно е да се огледам в очите му и да забравя за какво сме спорили до момента. 
Човекът с когото живея в момента няма нищо общо с романтичния, разбиращ, умеещ да изслушва и каращ ме да се чувствам толкова обичана и сигурна, онзи, в който се влюбих тогава.
Промени се, много, даже незнам дали изобщо харесвам това, в което се е превърнал. Аз сигурно също съм се променила, но истината е, че не се чувствам щастлива. А може би пълно щастие има само в приказките...
1 дете, още едно на път... купища лъжи, разкаяния, болка, пропадане...
Десетки равносметки, безсънни нощи и размисли за живота, а аз все още не знам къде се намирам.
Дано е от хормоните
Промени се, много, даже незнам дали изобщо харесвам това, в което се е превърнал. Аз сигурно също съм се променила, но истината е, че не се чувствам щастлива. А може би пълно щастие има само в приказките...
1 дете, още едно на път... купища лъжи, разкаяния, болка, пропадане...
Десетки равносметки, безсънни нощи и размисли за живота, а аз все още не знам къде се намирам.
Дано е от хормоните
Да. И в най-смелите си представи не съм мислила, че той ще е толкова добър баща и съпруг.
Естествено е, че има неща, които не харесвам у него. Но всеки си има своите недостатъци. Смятам, че съм това, което съм, защото избрах точно ТОЗИ мъж. Надявам се както и да се променяме в бъдеще, да не се отдалечаваме много един от друг.
Естествено е, че има неща, които не харесвам у него. Но всеки си има своите недостатъци. Смятам, че съм това, което съм, защото избрах точно ТОЗИ мъж. Надявам се както и да се променяме в бъдеще, да не се отдалечаваме много един от друг.
Човекът с когото живея в момента няма нищо общо с романтичния, разбиращ, умеещ да изслушва и каращ ме да се чувствам толкова обичана и сигурна, онзи, в който се влюбих тогава.
Промени се, много, даже незнам дали изобщо харесвам това, в което се е превърнал. Аз сигурно също съм се променила, но истината е, че не се чувствам щастлива. А може би пълно щастие има само в приказките...
Промени се, много, даже незнам дали изобщо харесвам това, в което се е превърнал. Аз сигурно също съм се променила, но истината е, че не се чувствам щастлива. А може би пълно щастие има само в приказките...
ох,направо ме замисли....все едно са мои думи
