чужбински мами на вас трудно ли ви е

..искам да ви кажа едно друго наблюдение..бяхме си в бг за 3 седмици,само аз и Ния..има баби,ходих на театър и по кръчми,хубаво..но пък настана едно бъркане зловещо по темата "защо даваш на детето само 1/6 вафла" (а те са дълги като питона в зоо-то)и ред пдобни..детето нещо обърка авторитетите,забрави да благодари и казва моля,глезотии големи..не знам дали беше само от бабите,най-вероятно не,но тук ни е по-добре..оправяме се сами,каквото си дробим-това си сърбаме..

*
сладолед,мисля че помня че си в Щатите..има групи на майки (мопс например,к е национална),бордове по инет локални, вестници безплатни за родители к дават график кое къде става и за какви пари,в книжарниците правят какви ли не занимания, тук имаме и детски и арт музей, по парковете редовно се запознавам с майки и се случва да си разменяме гледане за по час.. Всеки си избира,аз лично бих се посъветвала да поработиш върху вярата в непознати,тя се предава и на децата, и не като цяло не могат да се избегнат(освен ако не мислиш да хоу-скуулваш)
*
за организацията назад има 2-3 теми,аз съм малко прекалена в това отношение,но работи за нас...планирам всичко-ядене,дрехи,мероприятия поне 3 дни напред,ядене 1 седмица , и наистина намираме време за всичко...
*

Много съм съгласна с горното изказване на Анет1104 за каквото си дробиш - това ще сърбаш!

Да си призная, и на мен не ми е лесно, но в един момент реших, че това е едно от предизвикателствата, които животът ми отправя и че ако успея да се справя с всичките задължения сама без да изпушвам, ще бъда много горда със себе си а и за всички ще е по-добре.

Не съм се справила още съвсем, но се опитвам и постоянно си повтарям, че може би трябва да погледна на нещата от по-различен ъгъл, да се сетя за всичките майки и деца, които са в още по-трудно положение от мен и да не се оплаквам и отчайвам, ами да се организирам по-добре, да намеря сили за шеги, когато ми иде да се разкрещя,  и за тайм-аут, когато стане съвсем напечено.

Тази тема трябваше аз да я поставя. При мен нещата стигат до лудост с крещене, а детето все още е само едно. Мъжът ми ходи по командировки, понякога със седмици. Тук приятели нямам. От торбата с бебетата най-ревливото и мрънкащото съм извадила. Дори цял ден да се държа и всичко да е относително добре, вечер съм нервна и кряскъва. Планирам, планирам и пак планирам, и като изоставам от плановете ставам още по нервна. Когато не планирам нещата се натрупват и пак става зле. Преди ходихме на сбирки с майки и бебета, с музика и пързалки,на приказки за бебета и какво ли не. Сега ходя на работа, малкия на детска и пак като се прибера вечер се започва с мрънкане, рев и от моя страна с крясъци. Изчела съм хиляди статии, книги и какво ли не. Лесно е като четеш, изпълнение немога да приложа никакво. Мисля, че проблема си е в мен и моя характер, някои се раждат майки, други не. Аз предпочитам 10 деца да родя, ама друг да ги гледа. Гледането само ме изнервя и изход няма. Трябва приоритетите да си сменя, и цялото виждане по въпроса, ама досега не съм успяла. Иска ми се да съм различна и не толкова изнервена. Май трябва да започна с успокоителни да се наливам, само дето не мисля, че това ще помогне също. Трябва ми и психолог сигурно.
Всички пишат и казват, че са се променили в името на децата и т.н. Ей богу, как става този номер? Аз немога да го разгадая. Да обичам го детето, да всичко бих направила за него, да, да, да ...хиляди да, разбирам идеално, че трябва промяна, чета много по въпроса, чувствам се добре за кратко и после хоп, случва се нещо и се изнервям за секунди.

Извинете ме за излиянието. Просто подминете "лудата" майка и се радвайте, че вие сте друг случай!

Иначе към изброените съвети мога да добавя ходене по парковете. И не гледайте телевизия и не ползвайте компютъра през деня -когато децата са при вас това ги изнервя и тях и вас. Още повече, когато се опитваш да правиш нещо и не им обръщаш внимание, тогава са най-изобретателни в поразиите и са най-плачливи и мрънкави.

С промяна на приоритетите и ценностната система, макар и да звучи като клише. След като би направила всичко за детето си, значи всичко останало може да чака. Като започне да мрънка вечер това обикновено е по 2 причини: или е уморено или иска внимание. Ако е уморено, го сложи да спи и след това е лесно. Ако иска внимание, обърни му внимание и зарежи всичко останало. Поне при нас е така. Това не значи че и на мен не ми се случва да развикам. Понякога и моите нерви не издържат. Всички сме луди макйки на моменти. И как иначе: ставам рано сутринта, не спирам цял ден да тичам за да го заведа при гледачката, да отида на работа, да го прибера, да го заведа на площадка след това и единственото което искам е малко тишина. То обаче мрънка и не мога по никакъв начин да угодя. И това дни наред. Ако мъжа ми е вкъщи, се справяме някак, но ако го няма атаката спрямо мен е много агресивна. И в такива моменти ми се случва и да избухна. Ако обаче зарежа всичко останало и реша че ще се посветя на детето и на нуждите му, нещата са по-различни.

Аз лично съм на обратното мнение. Когато започнат да се правят прекомерни жертви в името на децата става,според моя опит,лошо. По тази причина и съвсем целенасочено се стараем да не променяме важните ни неща (кариери,пътуване,готвена храна,купони,време за мен си) ; променихме/нагодихме по-маловажните(кино 3/седмица, ски по 2/сезон ,джаз концерт ей сега и пр). Така децата и времето прекарано с тях е само бонус,не отнемане на важни дадености..

Sladoled, всичко става с МНОГО добра организация. Аз работя поне 45 часа на седмица на salaty съм и могат да ме юркат до полуда), съпруга ми 40 часа (но има пътуване около час в едната посока). Имаме 4 (четири деца). Докато голямата живееше в къщи беше лесно-тя с кола, може да закара малките на у-ще, да ги прибре. От септември е на общежитие към университета. Ама баба знае две и двеста . Попромених си малко schedule, за да карам децата на у-ще, половинката ги прибира. Бебокът пак е "синът на полка", който е в наличност го гледа. Намираме време да щъкаме тук- там в почивните дни. Единственото неудобство в целият ни подреден свят внесе идването на свекървата-уж да помага . Сега и нея трябва да я вкл. в графика за гледане . Няма шофоьорска книжака, скучаела в къщи (ами хоро ли да и изиграя за да не скучае ). Бандата взе да се ослушва по отношение на здълженията си . Чакат ме да се прибера- да НАПАЗАРУВАМЕ, да пусна миялната и перлнята (те и сами могат, но сега са в почивка-нали имаме "помощник).  Да не говорим, че ако сготви нещо-то е една шепа-колкото тя да "хапне".
Така че-организирай си времето, НЕ КАНИ помощници (баби и т.н), гледач (baby siter) е добро решение. Голямата щерка така си изкарваше доста прилични парички докато беше в HS

Vjara и аз съм забелязала, че като му обръщам внимание нещата са различни. Въпроса е, че понякога неможеш да зарежеш това, което правиш /примерно: приготвяне на вечерята за него самото/. А и аз не съм клоун, доста пъти дори да си играя с него пак мрънка, пак нещо което не е позволено иска /да играе с компютъра например или с обувките, или нещо още по дразнещо/
Иначе и ние искаме второ, ама да видим. Пък казват, че като са две си играели заедно и не било много по тежко отколкото с едно. Но това мамите с повече деца ще кажат. На  dessivl направо и се чудя как се справя, явно трябва днешните родители и жонгльори да станат. А за помоща в къщи и аз мисля, че бабите доста пречат понякога. Та дори съм щастлива, че съм далече - та да можем с мъжа ми сами да си решаваме, а не всеки да се бърка.

Аз пък мисля, че човек трябва да ползва всяка изникнала възможност за да си облекчи живота. Какъв е смисълът да се правим на герои, да си разсипваме здравето и нервите...  .
Сладолед, защо не викнеш майка си при теб да ти помага, ако сте в добри отношения. Аз с моята не съм ама е тук, щото и аз съм от страхливите да си поверят децата на чужд човек. Ама като се замисля има много по-кадърни детегледачки от майка ми. Моята е голяма досада ама предимството е, че не се събразявам с нея, мога да я помоля за всичко, др е въпросът, че си прави квото си иска и по нейния си начин. Ама е 24 часа на разположение и това е най-хубавото. С мен е от денят когато родих близнаците. Само 2 седмици не беше с нас и тогава едва оцелях. Ама оцелях де и ако я няма пак ще оцелея. Обаче се чувствах толкова ужасно, притисната и нямах 1 сек свободна. Ужас, който не искам да преживявам отново, не ми харесва просто, не че се мре от него, въпреки че сигурно може човек да се поболее сериозно. Наистина не виждам защо на всички трябва да им е гадно - на майката, на децата заради изнервената им майка, на бащата заради изнервената му съпруга, която не става за нищо и т.н. Животът е достатъчно гаден за да си го усложняваме зорлям допълнително с извратените мазохистични амбиции