Страх ме е , че ще сбъркам

Хмм подобна ситуация на моята е това с даването на прошка и искането от другата страна да си оправим взаимоотношенията,при нас не се получи,макар,че няколко пъти дадох такава прошка,просто човека  не оправда това което обеща и пак старата песен на нов глас,дори дръзна да пише и тука и съвсем да се изложи кат кифлажия,така,че аз не бих дала,ама ако виждаш пък светлина  в тунела,пробвай за да не съжаляваш,че е можело да се оправят и променят нещата,всички хора сме различни....
пс: аз разреших припознаването и не мисля,че ще имам някакви негативни емоции от това,нека му носи името и да му е наследник един ден.....,но АЗ не се страхувам от него,че би могъл да направи нещо,така,че пак друга ситуация....

Пък аз си мисля следното: може и да му дадеш шанс, но не веднага...
Нека се поизпоти, нека те поухажва, ако след два - три месеца още е до тебе, дори да му отказваш... значи наистина му пука!!!

Обобщено, НЕКА СЕ БОРИ ЗА ВАС!

(Ако се откаже при първия негатив от твоя страна, не си заслужава тоя човек и пак ще страдаш)!!!

Ние живеем заедно с бащата без брак, а беб е "припознат". Трябва да си наясно, че ако нещата между вас не потръгнат - тежко ти. Нищо не можеш да направиш без него: ще те стиска за гушата постоянно!
Шош ще участва във фото сесия за едно списание. Дори и за там трябваше Негов подпис!...

Живейте заедно - нека се докаже. Дали припознаването не е ход, за да те манипулира?...

samodiwa, много объркано ми звучиш...
Принципно бих те посъветвала да опиташ, но най-добре би било като начало да си отговорите на няколко въпроса:
1. Той обича ли те-Ти обичаш ли го?
2. Кое е семейството ви и кои са хората от него - Бих те посъветвала под 'семейство' да разбираш мама, татко и детето... Всички останали са роднини. Съответно човек се съобразява първо със семейството си и после с роднините.
3. Всичко за роднините е по равно. Коледа с едните баби, Великден с другите...
4. Домашни задължения и кой кои поема.
.........
Може да ти се вижда сухарско, но ако разчиташ на това всеки от вас да се 'сети' - нищо няма да се получи.

Естествено бих те посъветвала да посещавате семейна терапия, но едва ли ще се навиете.

Семейството е градинка, за която трябва да се грижиш всеки ден. Иначе буренясва.

Също мисля че нетрябва да бързаш с решението си да се върнеш при него или поне с оповестяването му пред него. Казваш променя се- чудесно-нека го докаже с достатъчно дълъг стаж....закъде бързаш-детето ти е малко, още не го познава- не е фатално за него че не го вижда или че не живее с него. Използвай оправданието че твърде дълго си била сама,наранена, самотна, настроила си се че ще се справяш сама и че сега ти е трудно заради емоция да вземеш така бързо друго решение. Ако питаш мене- това си е и естественото което трябва да направиш, не е просто оправдание за него. Сигурна съм че не искаш да преживееш същото отново заради емоционално взето решение. Емоциите ти са разбираеми-майка си. Но опитай да вземеш решение с разума си , а не със сърцето си. Нямаш право на грешка-заради себе си, заради бебчето. Ако е писано-то всичките хубави неша които ти обещава-няма да избягат.
Поставяй условия, но неагресивно...ден след ден....невинно,естествено. Ако го направиш като "на документ" ще обезмислиш хубавото което може би е напът да ви се случи. В никакъв случай нямам предвид да не държиш на условията си, но ти да си го знаеш. Бъди твърда в решенията си и мнооооого спокойна.
За припознаването-според мене отлагай доколкото можеш-докато сама не си уверена че искаш да му дадеш правото да даде името си на детето ТИ. Ако не прояви разбиране към желанието ти да имаш повече време- значи отново е в първи клас и темата е безмислена.
Сори че така сухо и прагматично, ама емоциите си ги пазяза други ситуации и хора. По отношение на БНД-само железен разум.
Стискам палци!
 

''твърде дълго си била сама,наранена, самотна, настроила си се че ще се справяш сама и че сега ти е трудно заради емоция да вземеш така бързо друго решение''

то това си е истината 

''Сори че така сухо и прагматично''

напротив  много е точно даже.

Няма лесно
И аз мисля, че за собствено успокоение и чиста съвест за през трудните години занапред  е добре да си дадеш шанс да се увериш, че този човек заслужава /не заслужава теб и детето си. Но не бива да правиш компромиси с това. От това, което прочетох аз лично не бих се доверила вече! Каквото и да решиш - успех

Самодива,според мен най-добрият отговор ти е дала Иса. Отговори си на нейните въпроси и ще намериш отговора.В тази ситуация аз бих ти казала,как бих постъпила,но тук се изисква ти да вземеш решението а не аз .Само те моля да помислиш трезво без излишни емоци,защото пос въздеиствието им често грешим.
Ще се моля да си взела правилното решение,(но да е правилното за теб)!!!!

благодаря ви много за съветите. от тука каквото и да е , няма да е лесно. вече нещата не са черни или бели, както бяха досега .въпросът е коя разцветка на черното да направим  и как и дали и защо...
 ''Аз пък си я обичкам много''-и аз те обичам много и никога няма да преставам да плача, когато минавам покрай Орлов мост . боли, но аз все още виждам пръстена на безименния си пръст , въпреки,че отдавна го няма .отдавна беше, но аз винаги ще се връщам на местата, където съм била щастлива като те държа просто за ръка,без да искам нищо, без условия. честита годишнина ...

вижте сега - имаге последен шанс
не го пропилявайте
майче - браво за куража да загърбиш и да продължиш с опитите - струвая си, казвала съм го и преди и сега - никой край не е лесен, и никой опит да се избегне края, но ако някой си мисли че едно ново начало е лесно - много се лъже
за мен е достойно за уважение всеки опит да се направят отстъпки и да се запази едно семейство - но! в разумни граници разбира се

таткото - постарай се заради детето. винаги можем да се подхлъзнем в живота, никой не е застрахован от грешки....пропуснал си важни мигове, но ако от тук насетне си до детето си /а ако може и до жена си!/ - това ще е някаква компенсация
и знаеш ли - за теб важи същото - ако си мислиш, че някое ново начало би било по-добро и по-щасливо от това тук - значи много се лъжеш
напъни се малко да имаш доверие на жената отсреща и се надявам че и двамата ще получите това което търсите -обич, разбиране и щастие

п.п. ако можете отдалечете се от семействата си максимално - не сте малки, както когато правихте секс - така и сега след него и последиците от него - трябва да носите своите отговорности САМИ! няма място да се слушат майки и бащи - не ги питахте като бяхте нощем сами, сега не се допитвате до тяхното мнение - щото само вие на 100% знаете как стоят нещата между вас! бъдете силни и се противопоставяйте на всякакъв род вмешателства - колкото и да обичате родителите си. сега вие сте родители и вие решавате!
успех