Но това е темата, която показва, че не е така:) Има нещо, в което сме напред!!!
Можем да се откажем от децата си ей така... Само да стигнем до съда и да имаме търпение. А да видим кой може да го направи с биологичното си дете, а?
Темата е много хубава. Често съм се замислял каква е основната разлика между биологичен родител и осиновител. Точно тази е. Колко и странно да звучи. Закона ни позволява да се обърнем назад и да тръшнем една врата.
Кризите със загуба на доверие в пубертета трябва наистина да са зловещи. Децата, които се разосиновяват днес ( и все пак какво става с дъщерите? - раздърщеряване? са били осиновявани преди 10, 12, 15 години...
Не вярвам тогава да е имало кой знае колко смелчаци, които да са говорили с децата си по темата и да са се преборили с голяма част от страховете си. Същите тези деца имат родители възпитавани и израстнали по - онова време, когато това беше тема табу.
Аз лично смятам, че сме късметлии, че осиновяваме днес. Когато все повече хора смятат, че е правилно да се говори за осиновяването.
Смятам, че е наистина жестоко да разосиновиш дете. Но вярвам също така, че едно дете може да бъде много по - жестоко...
Дано повече родители намират сили и подкрепа да се справят с трудната ситуация.