Когато детето се тръшне

Това се е превърнало в навик за нея! Много се притеснявам да давам съвети, защото имам само едно дете, а не две-три. Но моето мнение е такова, че това вече е навик при нея ( просто си представям това, което описваш ).
Настрой се положително! Ако трябва направи нещо абсолютно нарочно, за да се почувстваш щастлива и емоционално превъзбудена - тогава я вземи от градина, прегърни я много по - ентусиазирано от преди и започни да й говориш за неща, които я вълнуват точно сега - вчера, миналата седмица, преди две седмици. Говорете за нещо, което иска да й се купи ( или й го купи, ако мислиш, че това не е разглезване ), за нещо, което иска да се направи в къщи, в нейната стая или изненада за таткото ( направи я съучастник в тайната изненадата ), или как ще сготвите двете нещо любимо за нея, или ще поиграете двете на... там на каквото играете . Важното е - тя да усеща, че си щастлива! Предай й емоцията! Пропуснах да кажа, че ти през цялото време трябва да забравиш, че имаш проблем с детето! Тя вчера не ти е създавала проблеми, разбирате се чудесно и ти си най-щастливата майка с най - прекрасното дете!
Като тръгнете по пътя за вкъщи и ако все още не се е опиянила от твоите приказки и продължава да нервничи - седнете някъде - на пейка, на бордюр, тротоар - тогава си позволи да й дадеш нещо, което не й носиш по принцип, когато я вземаш. Примерно - ако й даваш ябълка или банан, когато я вземаш, дай й сега едно шоколадово яйце, изяжте го заедно, изненадай се на играчката вътре. Нещо такова. Децата се заразяват от настроението на околните.
В къщи ако се случи - просто смени темата! Не забелязвай тя какви ги върши в момента, ти си говори, прави й предложения ( но бъди сериозна, не казвам да се разтичаш от глезотия ). Когато й стане интересно - тя ще откликне. Дори да сте се прибрали преди минути, ако трябва пак излезте... до близкия магазин за сок.
Трябва да й изкорениш киселото настроение и то по добрия начин ( дори да ти се струва всичкото това нещо УГАЖДАНЕ и ГЛЕЗОТИЯ, позволи си го три дена! ). Не я заплашвай с кучето! Дори да има ефект, това оказва влияние на психиката й в по - късен етап. Това много родители го пренебрегват! Против съм всякакви баби Яги и Торбалани!
Е, в крайна сметка, това разбира се, че е ПЕРИОД, който ще отмине, но можеш да улесниш както твоя, така и нейния живот. Може да кажеш, че нямаш сили след тежкия служебен ден за толкова много "театър", но повярвай ми, след като я сложиш да спи, ти самата ще се чувстваш много по - добре! А нейният навик ще си отиде.

С най - добри пожелания 

Dery,страхотен пост Съжалявам,че не го прочетох в разгара на тръшкането при нас.Пробвала съм всичко друго без резултат,особено много се влошаваха нещата ако я оставя сама,тогава неминуемо се стигаше до истинска истерия.Не знам дали това,което пишеш,щеше да подейства,но звучи много убедително и истинско.При Ния кризите спряха отведъж,така и не разбрах на какво се дължаха.

Пробвала съм ги всичките тези неща, но имат ефект, само когато ТЯ реши 
С гушкането, говоренето, оставянето да си се тръшка на воля - същата работа.
Слава Богу, че рядко се тръшка и досега не се е случвало да се въргаля по земята.

ОХ Малеееееееееее!   
Точно преди малко го събирах по Красноселския пазар - то не бе влачене, дърпане, бутане - зор голям! И шамар изяде на края   

Дери много хубаво си го написала! И смятам, че си права - особено това с плашенето с разни "торбалани", кучета и други подобни страшилища - абсолютно съм против  !
Но като ми причернее и прималее - м...а му .....
Чакаме да мине и този период и т'ва е!
Както казва една приятелка - "Майчинството е драматично и травматично".

Имам чувството, че напоследък сривовете при нас намаляват. Чук-чук 
Но обикновено като се тръшне я оставям да реве и да се тръшка няколко минути. Даже и да сме навън и да ни гледат десетина баби  Щото все се намира някой акъл да ми дава в подобни моменти. Тогава веднагически друг го отнася, не детето 
Та- поревава си, повиква си известно време и си тръгваме по живо, по здраво. Ако сме вкъщи, отивам в другата стая като й казвам, че оже да дойде при мен като се успокои и спре да плаче. Все повече започва да разбира от дума.

Когато детето се тръшне, то само изпитва несигурност, страх от собствената си реакция. Именно за това е ужасно необходимо родителят да бъде твърд, но спокоен. Само така тръшканията ще намалеят с времето без да оставят лоши последствия в психиката на детето.

Сама си се смях дълго на това 

И моят син стигна до фазата ''тръшкане'' за всичко.Вече е започнал да реве(не да плаче, да се дере неистово), всеки път когато кажа не, или изчакай Започват тръшканици, дране(защото това не може да се нарече плач, това са си просто крясъци) и въргаляне по земята.Ако сме вкъщи излизам от стаята и той тръгва след мен, като не спира да нарува.Ако не сме вкъщи го оставям да си поплаче без да му обръщам грам внимание и той обикновенно бързо разбира, че няма да получи това, което си е наумил да иска.
Интересно, след като ''ми се е карал'', крещял и ядосвал, обикновенно идва при мен, гушка ме и започва да ме целува, като не спира докато не ме нацелува цялата поне по 20 пъти(лицето имам в предвид)
Кога горе долу преминава периода на тръшкането

Аз мисля че всички деца минават през тази фаза,на тръшкане и недоволство,но рано или късно отминава.Разбира се трябва да се покаже на малчуганите,че не те командват а ние,но не по начин който би стресирало детето.

Аз в такива случаи казвам спокойно "Отиди си в стаята да се наплачеш и като спреш, се върни тук". Обикновено ефекта е мигновенен!

Когато голямата се тръшка,просто я игнорирам!Винаги действа!Но и тя не е от тръшкащите се,по-скоро е от мрънкащите С малката е по-трудно,особено на вънка,защото все се намира някой да се намеси и да утешава горкото сладко бебче.Ако сцената се разиграе в къщи,далеч от любопитни погледи,оставям я да й мине.Става много по-бързо,отколкото ако почна да я увещавам и гушкам.

Някои от вас казват да се остави детето да се потръшка малко и ще му мине, или пък как така ще го гушка като се тръшка, но май не забелязахте че става въпрос за детенце на 1год и 3месеца- доста е малко, за да го оставиш да си бие главата, не мислите ли?
Казвам го, защото синът ми е на същата възраст и прави същите неща- като се ядоса за нещо, че не е станало както той иска и започва да си удря главата в стената или в пода и то доста силно! Да го оставя ли да си разбие главата и после да му мине сръднята

Като психолог и в пълна подкрепа на мнението на Доротея само мога да добавя, че въвеждането на "отрицателни герои" (наказващи лошото поведение на детето) води до неблагоприятни промени в психиката на детето и представата му за света, който то все още не познава, за разлика от възрастния. Подобно с "възпитателния бой", наказващите герои деформират детската психика.

Не смятам, че децата по-горе са лигави. Те не могат да се контролират+опитват се да видят докъде могат да стигнат+опитват се да манипулират. Ако родителят някак запази спокойствие, ще им покаже, че не могат да стигнат далече с подобно поведение и не могат да манипулират по този начин. Да се запази спокойствие! е ужасно трудно, но ако почнеш да раздаваш шамари, да заплашваш, да крещиш, да обиждаш......... - показваш на детето как да НЕ СЕ контролира и че ТОВА е "нормалното" поведение, когато си ядосан и провокиран. Не съм психолог - просто ми се вижда логично + личен опит.
Jutoo, тя те контролира. Не позволявай да продължава по този начин. Каквото и да прави, усмихвай се, обяснявай и че това не е хубаво и т н, казвай и че е твоето малко слънчице и много я обичаш. Тя го прави защото е разбрала, че може да те ядоса и разстрои. И колкото повече тя те изнервя и ядосва, толкова повече ти се отдръпваш и не Я харесваш. Не казвам, че не я обичаш, а че не харесваш начина по който се държи, и става един кръг. Децата не могат да понасят да не ги харесват. Покажи и, че ти си тази, която контролира, че не може да те ядоса и че много я обичаш и харесваш, когато прави това и това. Също, че можете да си прекарвате чудесно двете - заведи я някъде или прави с нея нещо в къщи, което тя много обича - рисуване, бисквити или кекс, рязане, лепене, шиене, танцуване с нея е ти си знаеш какво обича.  Ма как ще се криеш в собствения си дом!