- Публикувана: 18 окт. 2007, 09:14 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2007, 14:23 ч.
"Попиват" ли мъжете модела на поведение от родните си семейства?
Ами честно казано не знам. Предполагам, че всеки човек действа в семейния си живот по начин, определен от семейния живот на родителите му. Някои неща попива и прави едно към едно, други точно обратното, няма как просто. Но и не ме интересува. Важно е как върви нашият семеен живот, не зависимо какъв е живота на родителите ни.
И двамата сме от семейства с разведени родители, така че не бих казала, че имаме някакъв модел, но... Много зависи и от отношението и живота му с родителите преди това. В смисал те толкова са го глезили или незнам там какво (както сега правят и с внуците от зълвата и със самата нея), че сега ми бърка в мозъка като се почне: "Къде са ми чорапите?" а те пред носа му. "Не мога да си сложа супа сам" и само едно "не мога и не мога", което по-точно е мързи ме, по-лесно е ти. Защото когато сме скарани, всичко прави идеално и сам, без да пита даже.
За съжаление,от моделите в детството много трудно се бяга.От взаимоотношенията с толкова близък човек като майката(или липсата на такива) зависят много неща,особено при мъжете.
Съпругът ми е от проблемно семейство с три деца,което ,в последствие, остава без баща,а после и без майка.Все още се борим с някои ужасни последствия от това.Проблемите при сестра му и брат му са същите.Без да считам себе си за обективна,тъй като познавам само техния случай,мога да кажа,че това,което им е повлияло от отношенията с майка им,а и от цялостната семейна среда, е ужасно трудно да се превъзмогне.Чела съм по въпроса и много по-запознати от мен хора потвърждават моите наблюдения.И аз пак имам късмет,защото съпругът ми е невероятно интелигентен и чувствителен човек,та поне полага усилия да се поправя и "справя" с последиците.
Разбира се,не трябва да се говори само за неприятната страна на нещата.Здравата(поне както аз я разбирам) семейна среда и хубавите отношения между деца и родители,каквито са моите,например, са житейска основа и опора,която не може да замени нито опита,нито характера,нито умът.Убедена съм в това,въпреки,че звучи превзето.
Съпругът ми е от проблемно семейство с три деца,което ,в последствие, остава без баща,а после и без майка.Все още се борим с някои ужасни последствия от това.Проблемите при сестра му и брат му са същите.Без да считам себе си за обективна,тъй като познавам само техния случай,мога да кажа,че това,което им е повлияло от отношенията с майка им,а и от цялостната семейна среда, е ужасно трудно да се превъзмогне.Чела съм по въпроса и много по-запознати от мен хора потвърждават моите наблюдения.И аз пак имам късмет,защото съпругът ми е невероятно интелигентен и чувствителен човек,та поне полага усилия да се поправя и "справя" с последиците.
Разбира се,не трябва да се говори само за неприятната страна на нещата.Здравата(поне както аз я разбирам) семейна среда и хубавите отношения между деца и родители,каквито са моите,например, са житейска основа и опора,която не може да замени нито опита,нито характера,нито умът.Убедена съм в това,въпреки,че звучи превзето.
Ами знам, че детството е много важен фактор за развитието на даден човек. Особено при моя "мъж".
Така че аз мога за него да говоря.
Отношението му към мен стана подобно на това към майка му - много изисква, а нищо не дава. След това вече тотално пропадна.
Копира баща си, от когото уж много страдаше. Твърдеше, че никога не би постъпил като него. Никога не би позволил децата му страдат, заради друг човек. А сега си живее елементърния живот и даже лев не дал. Не знае детето има ли какво да яде. Просто пълна незаинтересованост и безотговорност. Надмина примера си де...
Така че аз мога за него да говоря.
Отношението му към мен стана подобно на това към майка му - много изисква, а нищо не дава. След това вече тотално пропадна.
Копира баща си, от когото уж много страдаше. Твърдеше, че никога не би постъпил като него. Никога не би позволил децата му страдат, заради друг човек. А сега си живее елементърния живот и даже лев не дал. Не знае детето има ли какво да яде. Просто пълна незаинтересованост и безотговорност. Надмина примера си де...
Sissi_82 , кураж момиче. Гордея се, че съм жена и заради силни представителки на пола ни, като теб
Относно поста ти, това и на мен ми прави впечатление. "Черти" на бащата, които сина изначално не одобрява , в последствие лъсват евоюлирали у самия него... Дали е неизбежно?
Аз мисля, че да. Поне на подсъзнателно ниво.
И не само за мъжете, всеки човек малко или много копира модела на поведение на родителите си и в последствие го пренася или поне част от него в своето собств. семейство.
Има две приказки, не знам до колко се верни.
Че мъжът подсъзнателно търси жена, която да прилича на майка му.
И че ако един мъж иска да види жена си след 20г., е дост. да погледне тъщата.
И не само за мъжете, всеки човек малко или много копира модела на поведение на родителите си и в последствие го пренася или поне част от него в своето собств. семейство.
Има две приказки, не знам до колко се верни.
Че мъжът подсъзнателно търси жена, която да прилича на майка му.
И че ако един мъж иска да види жена си след 20г., е дост. да погледне тъщата.
Не съм в подобна ситуация, но знае ли човек...И за реакцията се чудя коя ли би била правилна...Да се тушират ли тези копирани не-положителни черти или да се остави човека сам да се убеди в отрицателните им характеристики...?
Kasidy,туширането не върши работа.Все някога "избива" пак-несъзнателно е.Аз подсещам.Показвам проблема,обяснявам...Опитвам се да бъда обаче изключително внимателна в подбора на думите.Дипломатичността,в случая, е абсолютно задължителна...Струва си,ако си наясно,че конкретният човек няма вина.Ако го обичаш наистина и искаш да помогнеш.Ако си видял,че подобни неща преди са водели до добри резултати и той е променил нещо.Иначе е адски трудно и доста изморително.
Дано не изпадам в подобни ситуации 
. За такта и деликатността не съм сигурна дали биха били правилния подход. Все ми се струва, че казана право в очите иситната, би имала по-отрезвяващ ефект. Това естествено ако партньора е демонстрирал непрестанно неодобрение на някои бащински привички, а в последствие ги е " прихванал " Това в сферата на догадките ми...
. За такта и деликатността не съм сигурна дали биха били правилния подход. Все ми се струва, че казана право в очите иситната, би имала по-отрезвяващ ефект. Това естествено ако партньора е демонстрирал непрестанно неодобрение на някои бащински привички, а в последствие ги е " прихванал " Това в сферата на догадките ми... 
Лично мнение: Семейния модел влияе 100%. Първите 7 години ...
Ако е "нормален" - човека го следва доколкото може.
Ако е "екстремен" има няколко варианта: или го следваш, или го "отричаш" или най-лошия случай - мяташ се между двете крайности.
Много проблеми ще имаш с такъв начин на разсъждение. Туширане на проблеми можеш да "употребяваш" до 10-12 години. Дори и в пубертета такива методи вече са съмнителни според мен. А при човек над 25 години - "остави таз песен любовна" ...
Ако е "нормален" - човека го следва доколкото може.
Ако е "екстремен" има няколко варианта: или го следваш, или го "отричаш" или най-лошия случай - мяташ се между двете крайности.
...Да се тушират ли тези копирани не-положителни черти или да се остави човека сам да се убеди в отрицателните им арактеристики...?
Плюй, да не ме урочасаш и да изпадна в подобна ситуация 
Предупредих, че разсъжденията ми по темата са предимно на лаик.
Предупредих, че разсъжденията ми по темата са предимно на лаик.