На кръстопът

Живяла съм 7 години с този човек от 13  сме заедно, но не това е важното в случая, а коментара, че сега съм решила, че искам нещо друг. Отдавана знам какво искам и съм се борила много години за да го постигна, но не се получава и всяко нещо има някакъв предел и някакъв край, защо сега, защото въпреки опитите ни да променим  фундаментално нещата от 1 година нещата се влошиха, а не се подобриха. Всъщност има и доста битовизми и обстоятелства, които не съм разказала и затова изглеждата така едностранно нещата.
Първите 10 години ото връзката ни съм се чуствала като много ото вас момичета, самотна, изоставена и наранена. сега когато се изправих и казах, че повече няма да продължавам да живея по този начин съм лошата страна. Сега нямам възможност, но по късно ще ви опиша част от съвместното ни съжителство и тогава ще си направите преценките и изводите.

Съжалявам, че съм анонимна  регистриран потребител съм въвъ форума, но за сега предпочитам да не се показвам.

Casiopeia много ми допада всичко, което си ми казала и съм много близо до твоите разсъждения.
Пенелопа- съвместното съжителство, така го наричам от около една година и това е не разковничето, а кулминацията на събитията.
Чела съм за твоята история и безкрайно съжалявам, че така се е случило при теб. Не бих определила моята история като обратен вариант на твоята, тъй като както казах има доста неща които не съм разказала то нашето съвместно съжителство. Първите 5 години от брака ни живеехме със майката на съпругът ми, доста тежък и емоционален характер, без никакво чуство за такт и уважение към заобикалящите я. Ситуации ежедневни на неразбирателство и напрежение, но мъжът ми настояваше да живеем там в бащиният му дом и да не оставяме майка му, а всъщност аз живеех с нея, а той гравитираше. Ангажимент към дома е бил винаги 0, никакви мои реакции не събуждаха у него обратна реакция. доста студен човек е по принцип, но не това ме притеснявало, а по скоро пренебрежението и никаквото отношение. Бремеността ми доста проблемна, никога не е бил до мен в безброините ми посещения на лекар, никога не купихме за бебето нещо заедно, когато отидох да раждам ме закара един негов приятел, защото нашата кола беше на ремонт, а той на работа. Детето, никога не го гледал и за 1 час до този уикенд, никога докато навърши две години не беше го хранил, приспивал и купувал дори една дрънкалка. Ей такива битовизми ми убиха любовта , която беше невероятно голяма и съм мислила, че е безгранична.Толкова съм го обичала, че ме е боляло физически от неговото отсъствие, радвала съм се като малко дете на всяка ласка и целувка, лишавала съм се от всичко което обичам да правя в името на този човек.

И още много и много мога да пиша, но не исках да пиша като жертва, защото всеки сам е отговорен за състоянието на живота сил Надявам се, че малко поне успяхте да разберете оббърканата ми личност


Пенелопа може би не се изказвам правилно през първите 10 години съм вярвала, че любовта ни е толкова силна и безгранична, че въпреки различията и несгодите ни, заедно ще преодолеем всяка трудност, че той може да порасне и да се осъзнае, но явно съм лъгала себе си ужасно много и съответно и него. През тези 10 години е имало много моменти на щастие и на себеотдаване от моя и негова страна. За решението не съм го взела все още, а съм на път да го взема 
 

Благодаря ти Пенелопа   и съжалявам ако в началото не съм била достатъчно ясна, конкретна и точно, просто ми беше ужасно трудно да опиша живота си през последните 13 години с няколко изречения. Всъщност точно, защото не искам да съм в ролята на жертва, умишлено съзнателно и подсъзнателно не съм споделила в първият си пост някои подробности от съвместният ни живот. Мога още доста да разказвам и да давам примери, но както казва съпругът ми това е минало не трябва да говорим за него  

Panther за съжаление не съм го взела и не, не търся подкрепа, просто тук има много хора които, чрез своите разсъждания и виждания ще ми помогнат да си подредя мислете и да взема аз решението.