Сперед мен по-рано е по-добре. Объяснете му,
че вече няма да е сам, ще има приятелче за игри и още един любим човек.
Ще свикне
че вече няма да е сам, ще има приятелче за игри и още един любим човек.
Ще свикне
- Публикувана: 19 окт. 2007, 13:46 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2007, 14:40 ч.
как да кажа на 8годишния си син, че ще имаме бебе?
Четейки предните постове се позамислих.. Ние със сестра ми имаме 7 години разлика. Вярно, че нямахме общи игри, но мисля че никоя от нас не се чувствала пренебрегната. 
Бях 4-ти клас, когато тя отиде да учи в друг град, после се ожени, а аз учех. Никога не сме били очуждени обаче!Мисля си, че в този случай ролята на родителите е решаваща, да научат децата си да се обичат, да мислят един за друг дори когато са далече...
А след 17-та ми година станахме най-добри приятелки. Сега тя е един от най-близките ми хора с който споделям всичко, помагаме си.
Мисля, че разликата е добра! Обичай децата си и те ще се научат да се обичат!
Успех и бъдете здрави!
Бях 4-ти клас, когато тя отиде да учи в друг град, после се ожени, а аз учех. Никога не сме били очуждени обаче!Мисля си, че в този случай ролята на родителите е решаваща, да научат децата си да се обичат, да мислят един за друг дори когато са далече...
А след 17-та ми година станахме най-добри приятелки. Сега тя е един от най-близките ми хора с който споделям всичко, помагаме си.
Мисля, че разликата е добра! Обичай децата си и те ще се научат да се обичат!
Успех и бъдете здрави!
Мисля, че прекалено много се впрягаш. Просто му кажи, че ще имаш бебе и приключвай драмата. Колкото повече отлагаш, толкова по-неприятно може да се получи накрая. Та синът ти е част от семейството и не трябва да криете от него нищо - всичко трябва да се споделя.
аз пък бих била по-предпазлива. Имам предвид, че ще изчакам да стана поне в 4-5месец, да ми проличи и тогава. Децата, макар и на 8г. са малко нетърпеливи. И ако го оставиш и него да чака 9м. ще се изнерви.
Предложението на Касиди си го бива.
Цитат
arrows, на мен ми стана иантересно. Дали, ако те бяха питали, щяха да се съобразят с желанието ти...?
Ми естествено, че нямаше да се сьобраzят с моето желание. Точно zатова и не ме питаха
Даже си спомням, че видях бебето дни (или седмици) след раждането му. Бях си на село zа лятната ваканция и дума не дадох да се иzдума да си ходя в града, че някакво си там бебе се било родило, па било то и сестра ми
Имам наблюдения върху няколко мои познати с по- малки сестри( 8г)- като малки изобщо не са се разбирали, родителите са ги деляли волно или не. След определна възраст обаче си стават близки. Аз си мисля, че 8 г е много голяма разлика, но дали тя е определяща за проблемите после? Не знам...
Да, раzликата е голяма и се раzминахме.
Сега долу горе сме на един акьл, ама като досега не сме постигнали някаква блиzост, сега е почти невьzможно. Още повече, че живеем и доста далеко една от друга.
Пьк и в крайна сметка сме страхотно раzлични, може да се каже противоположни по характер. как да се раzберем като нямаме дори една обща тема?
