Той ме изправи пред мъчителна дилема...

нещо не схващам
1. искаш ли дете или не без значение дали ще бъдеш с този баща
2. наистина авкетата акаво общо има

по първия въпрос - аз разбрах от поста  ти че ти е ПРЕДЕЛНО ясно, че няма да имаш СЕМЕЙСТВО с него и просто питаш дали е разумно да имаш още едно дете напълно сама... В този дух беше отговоря ми
Ако питаш дали той би поискал да има дете - за мен отговора за сега е "не". Дали би се променил? МИ това е толкова вероятно колкото ти след време да не искаш дете от него...живота ще покаже.
Ако мислиш да имаш дете без негово съгласия обаче трябва да си наясно какво поемаш и какво рискуваш - той да си иде дори и нищо да не искаш о тнего, просто щото може да му е неприятно да се занимава с дете /както е писала Джали/
Ако искаш сама да гледаш две деца - принципно може, но и самотата и товара ти се увеличава вече по две.... сега си силна и борбена, но едно малко дете иска МНОГО МНОГО жертви. удоволствието да имаш особено малко дете и особено сама да го гледаш е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКЪПО платено удоволствие - не визирам парите, а предимно човешкия труд и моралните задължения - лишенията са много.... /това щото се забравя какво е да имаш малко дете - повярвай имам две и сега се учудвам на второто как съм забравила ужасите след първото ем са ми породени, и често изпадам в стрес от преумора вече!/

та моя съвет е - дете винаги можеш ида имчаш от който си поискаш
ако е толкова належащо за теб да го имаш без оглед дали то ще има баща или не - все пак премисли - първия татко си гледа първото ти дете, ама втория може ВЪОББЩЕ да не се интересува и то ще емалко или много самотно....

аз бих почакала колркото и силна да съм ....задала си някои много важни въпроси - дали те обижда това, че той не иска детет от теб - отговора е "да", дали просто искаш голямо семейство...бъркайки това искане с желанието за още едно дете което е нормално за възрастта и положението ти, дали не се надуваш тайно той да преосмисли всичко след появата на дете....
отговорите им ще ти дадат насоката на твоя живот в момента

Мила Pepelja6i, ще цитирам дословно и тук мнението ми от вчера,което изказах по твоя въпрос в темата Кои са самотните родители (понеже все още не знаех,че си пуснала нова тема): "Може би ще прозвучи малко крайно,но първата ми мисъл за този вторият беше "поредният егоистичен ненормалник"! Моят съвет от сърце: Преди всичко гледай себе си и следвай своите мечти и желания-определено не си заслужава за един секс /в общи линии/ да  угаждаш на който и да било мъж,особено на мъж,който един вид не може да търпи жени до себе си и самият той преследва своите намерения,а не се съобразява с твоите?!? Ако не иска дете,опитай се да намериш някой който иска,вместо да си губиш времето с някой,който не иска. В противен случай като гледам перспективата ти е самотен живот,донякъде стоплен от едното ти дете,което обаче не се знае към кой край на света ще го отвее съдбата като порасне... На промяна в настоящия ти приятел не се надявай много-не съм видяла мъж,който да се промени към добро  "

Само ще добавя: докато ти тънеш в догадки дали сте идеални един за друг и дали ще "узрее за деца" (което няма да стане),човека си гледа живота,а ти си пилееш твоя (а като гледам нямаш много време за губене-на 30 без една си,а колкото по-рано се ориентираш,толкова по-лесно и добре ще ти е,а и след 35 бременностите носят много рискове и отклонения за здравето на плода). Едни отношения или се получават или не,особено след 3-4 години вече картинката трябва да ти е чиста,ясна и проста като капка вода. Що се отнася до " сигурната" работа-такива работи дал бог-просто трябва да ги потърсиш. И откъде накъде раздялата да ти струва години съкратен живот-заради един бъзлив мухльо,който те използва като играчка за удоволствие ли? Извинявай,но това според мен е жестоката реалност-не се заблуждавай...
Моят конкретен съвет-започни да се оглеждаш за нов мъж и не се разделяй преди да намериш свестен заместител,дай боже! Тогава спокойно му пожелай на сегашния ти един самотен и бездетен живот /за какъвто той явно копнее/,но без теб...

Jaly,що за партньоро- и дете-непоносимост сте развили вие с бившия ти? Ако всички бяха такива светът щеше да се обезлюди и без войни...

Това е White Magic, в тежки моменти на обида (затова съм пуснала и анкетата) съм си мечтала за момента, в който ще спре да ми пука за него.
Но той не идва и не идва, хванала съм се като удавник за сламка, но не само във финансово отношение... нужно ми е неговото уважение, признание, ласката му (не е единия секс, просто). Пъргавият му мозък в комбинация със сините му очи...!!!!!
Имахме криза в началото на годината - той беше решил, че не държа на него, заради някои наши общи изпълнения, и беше започнал да се среща с друга жена.
Поболях се от мъка!
Ревях и го убеждавах, бършейки сополи, че само той ме интересува...
Той ми повярва и оттогава внимавам как се държа с други мъже, за да не разтълкува погрешно действията ми.

Колкото до величината на проблема ми...

Дипси, къса ми се сърцето като чета техните постове, но човек е устроен да преследва идеалите си... до гроб.
Независимо на какво ниво си - задоволяване на основните потребности, или търсене на обществено признание, - жаждата за по-добро не угасва!!!

Иса и Катнадийн, анкетата е свързана с най-кофти чертата на характера (или възпитанието) му.
Може би съм пропуснала правилото за задължителната връзка на анкетата с темата... ако е така, веднага ще я махна
Всъщност това е нещо, което ме е докарвало до ръба на разума и ми е важно какво мислите всички по въпроса.

След последния ти пост виждам, че...те е страх много от самотата (може би затова White Magic е права да не изгаряш мостовете, преди да си твърдо убедена, че няма да поискаш да се върнеш по тях) и с голямо съжаление само ще те уверя, че "навън" е пълно опустошение откъм смислени мъже (в нашата целева група  ) и нищо не може да се намери с едното "оглеждане". На мене очите ми изтекоха да се оглеждам, ама ядец! Смислените мъже просто отдавна си гледат жените и децата. Хартисалото...

Така че вариантите са два и са последователни: (1) живееш си щастливо и несамотно с мъжа-мечта синеокия хитроумец, междувременно забравяш за мечтата си за голямото весело семейство, защото градиш кариера, детето пораства, завихря те съвсем друг живот и така до щастливи старини (с него??!)

(2) когато (ако) в един момент вече решиш, че няма за кога да отлагаш повече, за да родиш, си изчисляваш кога ти е овулацията...и така. Но тогава ще ти е още по-страшно да се разделиш с този човек, без когото и сега не можеш, ако той продължи да е така категоричен, че повече с бебешоци не му се занимава и си замине от теб.

Вариант (3, optional) - аз така чаках голямата любов (един синеок мъдрец също така), на когото страшно много исках да народя куп прекрасни дечица, НО...него взе, че го повали кризата на средната възраст и ме смени с една девойка, която можеше да му е дъщеря - точно 20 години по-малка от него. И той имаше голямо дете, и с бебета не му се занимаваше, ама аз все се надявах да оцени колко съм прекрасна и незаменима. Е, не останах незаменима за много дълго.

Мен в твоята история най-много ме плаши потенциално възможният вариант 3, което не пожелавам на никого!!!

Траяна е казала всичко което мисля
винаги обаче има шанс и за др варинати...но все пак ти ще прецениш
успех ти желая! харесваш ми като дух и настроение и дано се пребориш за себе си

Ами няма как да ти отговоря, без да навлизам в подробности, а  ти си нова май сред нас, та не знаеш, че това ми е втори опит за летене... И да, има елемент на "непосносимост", доколкото не сме  на по 20 и  решението за съвместно живеене, граничи с ненаучната фантастика....Та при  тези условия, аз ( доколкото зависи от мен) си избирам да имам партньор, макар да не живея  с него, и да имам баща за дъщеря си,защото за нея  е по-добре да има баща си, макар да не са в един дом, отколкото да рискувам да се събираме, да не се получи и да си разбием отношенията, до степен на непоносимост, каквито случай във форума можеш да видиш много.
Така отговорих ли на въпроса ти?
Иначе, след Траяна нямам какво да добавя по темата:))

Jaly, твоят мъж, предполагам, е разумен човек със своите особености (всеки има право на тях, стига да не уврежда трайно околните), така и аз приемам поведението на моя мъж - израз на неговите свещени особености.
Въпрос на нагласа - дали ще искам неистово още деца, или мога да се пренастроя по-близо до неговите вълни, така че да не се пораждат конфликти поне по тази тема... 
Това, последното, стигам до него все по-убедено, благодарение на някои ваши постове   

Траяна, моля те, сподели подробности за развитието на вашата връзка със Синеокия във времето!!! Ще ми се да видя дали мога да направя паралел с историята на моята връзка.

Знаеш ли, докато  четях сега пак темата,  се замислих колко много исках да имам второ дете, а нямаше как, отдавна не  живеем със съпруга ми заедно, нямах подходяща връзка, но мисълта да остана с едно дете ме побъркваше направо.
Отделно и синът ми изпилваше мозъка на тема бебе, та работата беше направо извън контрол. Е, после срещнах баща й на малката, който да не повярваш, искаше да си имаме едно красиво момиченце, почти от мига, в който започнхаме да се виждаме.... не е никак трудно да се сетиш как идеално попадна на подходящото място, щото аз само чаках да ми кажат "хайде"... да ама не е и трудно да се сетиш какво ни мина после през главата като се оказа, че не е съвсем готов пак да става татко, та и още зрее

С което  исках да кажа, че този неистов стремеж за друго дете/ деца, има за основа някаква твоя дълбока вътрешна неудовлетвореност, нещо лично с теб свързано, с твои липси....Разбира се, това е лично мнение от личен опит. Понеже тука не става въпрос за "заживели доволно и щастливо и народили куп деца", явно е че това съжителство е проблемно, по някакви ваши( негови) причини, та след като  в тези обстоятелства  този ти стремеж за още деца е все така силен, това ме води към извода,че другаде трябва да търсиш какво не  ти стига. И защо, най-вече.. Друго немаловажно е вече роденото дете. Моето искаше до побъркване брат/ сестра...това улесни много решението, но!.... редно е да мислиш първо  за детето, което вече имаш, а после за това, което би искала да имаш..... Във всеки случай, аз не се съмнявам, че ако е съдено да имаш повече деца, това ще стане и без да се налага да взимаш такива крайни и при това насилени решения.

Освен това си още много млада, имаш поне 7-8 години време да се сдобиеш с още едно дете, защото при второ раждане риска изобщо не е чак толкова голям, родих и износих втората си бременост с песен на уста, при това в пределна за целта възраст

Абе, с две думи, че много съм разтеглива днес, няма защо да впрягяш каруцата пред коня. Нещо или  някой ще те подбутнат  в определен  момент и тогава ще знаеш какво да направиш. Сега, в този момент нищо не налага да решаваш каквото и да е.

Jaly, докато те четох, постепенно се разтегли широка усмивка на лицето ми 
В края на постинга ти вече се чувствах добре и спокойна за бъдещето.
Оптимист съм по природа и вярвам в себе си.
В повечето случаи успявам да се пренастроя, щом веднъж реша, че дадено решение е правилно.

Със сигурност е по-полезно да не се колебаеш мъчително, а да вземеш решение, па макар и съмнително добро да е то (в случая не се сещам за категорично правилно решение).

Относно анкетата:

Изброените от мен алтернативи са моите лични реакции в случай на конфликт, започнат от него.
Последната реакция е това, което ме съветват някои мои приятели да правя, за да не си тровя нервите с часове след всяка разправия.
Аз най-често си изпускам нервите първосигнално и става страшно!
Бих искала изобщо да не се стига до тези ситуации, обвинявала съм се, че не заслужавам достатъчно уважение, щом се стига до тях, но в края на краищата вече съм уверена, че проблемът не е основно в мен!
Просто той е такъв с всички близки, с всеки който би му простил, или всеки, от чиято компания не се нуждае повече.
 
Оправдава се с генетично увредени нерви (частично вероятно е така), но все пак....!!!!!
Измисли си методи за борба с проблема, чети, образовай се, търси начини... прави нещо!

Иска ми се в друг форум да пусна темата за конфликтите и реакциите на страните в тях.
Сигурно скоро ще го направя.

Ще бъда благодарна на всеки, който гласува в анкетата тук. Поне ще мога да видя къде се намирам аз. 

Радвам се,че съм предизвикала усмивка:)
Категорично правилното решение е да не правиш нищо, докато не ти се наложи, а сега не ти се налага, нали?
Застани на брега на реката и виж какво ще ти донесе.

Не съм отговорила в анкетата ти, понеже го няма моя отговор.
Първо- ако е със основание- значи няма защо  да съм оскърбена ( а аз съм световно обидчива) но се старая да си преглъщам  първата реакция на егото, винаги обаче се разбира, че съм засегната и изясняването е добре да стане скоро, иначе се натрупва много напрежение. Мъжът до мен е добре да се научи, че може да ми мине , само след като го изясня и си кажа каквото имам да казвам.
Ако обаче съм била обидена или засегната без основание или несправедливо, държа да го изясня на момента. Моят начин поначало не е да фуча и да викам, та гледам со кротце, со благо да стане, ако ми дадат възможност разбира се.

Аз мисля следното:

Щом в момента не си в състояние да го напуснеш, налага се да се примириш с факта, че точно сега няма да имаш повече деца.
Едва ли той ще се промени, но може това да се случи на теб.
Може една прекрасна сутрин да се събудиш и да осъзнаеш, че той вече няма власт над мислите и чувствата ти.
Но докато все пак си зависима (доколкото разбирам - емоционално и финансово) от него, опитай се да се радваш на това, което имаш - фантастичен секс и т.н.
Нали все пак имаш едно детенце, да ти е живо и здраво!

(Като чета обясненията ти относно връзката ви, мисля си и аз като всички останали, че пича явно не държи на теб достатъчно, ами е поредният егоист. И че ти си му много Удобна така, подръка, но без ангажименти... ама... щом не си в състояние да го напуснеш...)

Е, аз затова казвам, че не е честно! Просто си е подличко от негова страна - "не те искам у дома, щот съм един такъв саможив и самодостатъчен, и най-вече не искам да се съобразявам с когото и да било (пък и с малко дете!)" - и на всичкото това излизам с йезуитското обясниение за да ни е по-здрава връзката  Ама иначе като го напъне sperm pressure - да си готова и на разположение! Е, няма как да се съглася!