Мм да ама какво да се прави,тъпата глава неможеш я смени.
- Публикувана: 23 окт. 2007, 17:54 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2007, 23:05 ч.
Бащата изневерява- синът изневерява
Зависи от възпитанието и от поведението/реакцията на майката. Ако тя търпи и остане с него, синът го намира за нормално. Ако се разведе и възпитава сина си правилно, смятам, че мъжете ужасно намразват това поведение и подобни неща. Поне имам 3 такива наблюдения за баща и синове. Което, разбира се, не е гаранция за никога изневяра, но все пак има отвращение от подобно нещо.
Шафрантия не се ли казва? Или е с "В"
И ако жена, която изневерява е шафрантия, то мъжът, който го прави, шафран ли е? И ако да, то жена му може ли с чиста съвест да му свети маслото, да му стрие праха и да го сложи в манджата си(имайки предвид, че май шафран беше подправка някаква )
Няма идея дали е шафрантия, шаврантия или гювендия, но ако някой почувства душевен дрисък от замяната на ф и в в думата шаф/врантия може да се разпише в БисИрите с пълната ми бла гословия. Останалата част е просто гениално заключение.
Шафрантия не се ли казва? Или е с "В"
Има такава подобна тема в Дом и семейство, на Касиди е темичката, доста интересни съждения прочетох там
Това е модел на поведение!
Дядо ми е изневерявал на баба ми, баща ми особено горд със своя баща изневеряваше на майка ми. Не знам дали защото съм жена, но аз мразя изневерите, защото знам как страдаше мама, но пък привличах мъже, които ми изневеряваха. Живот - можеш ли да го разбереш. Сега аз ходя на психотерапия и знам как ще възпитам сина си!
Дядо ми е изневерявал на баба ми, баща ми особено горд със своя баща изневеряваше на майка ми. Не знам дали защото съм жена, но аз мразя изневерите, защото знам как страдаше мама, но пък привличах мъже, които ми изневеряваха. Живот - можеш ли да го разбереш. Сега аз ходя на психотерапия и знам как ще възпитам сина си!
Всички мъже изневеряват... следователно и бащата и синът... и внукът.... 
Не е баш така. Стига с тия заключения. Въпросът не е "Всички мъже ли изневеряват"...Който мисли по този начин, ОК, но нека каже и нещо по темата, все пак....
Чета и се чудя... Ако и майката, и бащата са кръшкали и синът знае, това значи ли, че е бисексуален и ще кръшка и с двата пола? 
Когато човек реши да изневерява, винаги може да си намери причина/оправдание. Това, че копира баща си например не е с нищо по-лошо от това, че жена му не готви хубаво.
Когато човек реши да изневерява, винаги може да си намери причина/оправдание. Това, че копира баща си например не е с нищо по-лошо от това, че жена му не готви хубаво.
Наблюдавам подобна зависимост.
Tц, не са свързани признаци.
Имам други наблюдения
Естер, глобален въпрос заформи..
Колкото бащи и синове - толкова и модели на поведение
И да, и не. Зависи. Обаче от какво - не знам 
Имам двама братя познати, бащата изневери на майката, двамата са отвартени от него и за сега не изневеряват или поне аз така знам.
Дядо ми много пиеше, направо си беше алкохолик. Чичо ми е същия като него за съжаление Баща ми не е, слава Богу.
Примера не е много подходящ, но пак е във връзка с темата си мисля.
Имам двама братя познати, бащата изневери на майката, двамата са отвартени от него и за сега не изневеряват или поне аз така знам.
Дядо ми много пиеше, направо си беше алкохолик. Чичо ми е същия като него за съжаление
Баща ми не е, слава Богу.Примера не е много подходящ, но пак е във връзка с темата си мисля.
Ами, просто ми е много чудно, защото аз лично не мога да го приема като генетично заложено. По-скоро ако бащата е изневерявал, синът е разбрал, но това някак си синът го възприеме като един вид плюс, тогава сигурно дори подсъзнателно би повторил този модел. Иначе ако синът никога не разбере, може да изневерява, може и да не, но това не би имало общо толкова с бащата.
Възможни са и двата модела. Примерът на Дуци е показателен (макар и за друг проблем).
Зависи как синът възприема поведението на баща си, зависи и от това, как възприема мнението на околните за баща си и как той се /се е/ чувства/л/ при такова поведение. Няма как да се обобщи, може да се говори за конкретни случаи, но не и изобщо.
Зависи как синът възприема поведението на баща си, зависи и от това, как възприема мнението на околните за баща си и как той се /се е/ чувства/л/ при такова поведение. Няма как да се обобщи, може да се говори за конкретни случаи, но не и изобщо.