1.Сензитивност. За нея се съди по най-малката сила на външните въздействия, необходима за предизвикването на психична реакция у човека. Става дума както за най-малката сила на дразнителя, необходима за възникване на усещане, така и за най-малката степен на незадоволеност на потребността, която причинява психична реакция.
2. Реактивност. За нея се съди по това в каква степен индивидът реагира емоционално на външните или вътрешните въздействия с една и съща сила.
3. Активност. Определя се от това колко дейно индивидът въздейства на околната среда и преодолява външните и вътрешните препятствия при осъществяването на своите цели.
4. Съотношение Реактивност-Активност. Става дума за това кое е доминантно за поведението на индивида – случайните вътрешни или външни обстоятелства или целите, намеренията и стремежите.
5. Темп на реакциите. За него се съди по скоростта на протичане на психичните реакции и процеси.
6. Пластичност и ригидност – в каква степен индивидът лесно и гъвкаво се приспособява към изменящите се външни въздействия, респективно в каква степен инертно е поведението му. Класическата типология на темпераментите се базира на една древна класификация. Хипократ през V век пр.н.е. описва четири човешки типа според „преобладаващата в организма им течност”: сангвиник (кръв), холерик (жълта жлъчка), флегманик (лимфа) и меланхолик (черна жлъчка). Естествено, в наше време от Хипократ са заимствани само имената на четирите типа, а делението между тях се извършва на основата на разгледаните по-горе шест критерия, свързани с типа висша нервна дейност на човека. Четирите класически темпераментови типа могат да бъдат описани най-общо по следния начин.
И се определя с какъв грим да си ?