Размисли без страсти

# 15 28 окт. 2007, 09:09 ч.

Мнения: 451

Аз за себе си ще кажа,че без да слушам околните,си давам сметка,че сме се разминавали за много неща.Голямата ми грешка беше,че си затварях очите и обичах с ушите си,вярвайки на приказки и дребни жестове за промяна,виждайки това,което исках да видя.И в един момент си помислих,че съм успяла и вече съм щастлива.Проблемите са останали на заден план,човека е променен и всичко е хепи.Да,ама НЕ..... #Cussing out

А кой може да се промени на 40 и..... newsm78

?! То децата си не можем да променим и да избягаме от това,което е заложено в тях като характер,а само до известна степен да ги насочваме в правилната посока,та камо ли голям човек с изграден характер.
Е,голяма грешка и голямо плащане ще пада #Crazy

Плащаш,че си искал да бъдеш щастлив,плащаш за това,че си попаднал на неподходящия човек и си бил употребен.Плащаш,че не си била кучката,която да го нарита още в началото,а си правила компромиси и си вярвала в любовта и доброто.Въобще има ли нещо за което не плащаш..... #Cussing out

# 16 28 окт. 2007, 09:34 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Пати,за всяка капчица изживяно щастие след това съм си плащала Crossing Arms

,та на въпроса ти--май няма!!! #Crazy

# 17 29 окт. 2007, 16:53 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: patricia_p в нд, 28 окт 2007, 09:09

А кой може да се промени на 40 и..... newsm78

Това все едно аз съм го написала newsm78

Смятах, че съм единствената която много тъпо _{/извинявай не искам да обидя никого освен себе си/} и сляпо се е самозаблуждавала.
А иначе по темата - изключвам родителите ми, но 90% от приятелите ми са показвали, че не одобряват връзката ми, ама аз НЕ та НЕ - той това, той онова - и се самозаблуждавах че всичко ще се оправи и ще сме си едно прекрасно обичливо семейство със страхотно детенце Sick

Ами - детенцето е страхотно, ама другото не стана /имам предвид семейството/ Confused

# 18 29 окт. 2007, 22:07 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: пенелопа в нд, 28 окт 2007, 07:23

Хормоните са ми ясни, но аз говоря за дългите връзки.
Промените също са ми ясни.Аз съм от хората, за които е важно следното-приеми ги такива, каквито са-т.е.-аз не искам и не очаквам от никой да се променя заради мене, заради мои някакви очаквания.
Не говоря за онази жлюбена заблуденост на първата година.И аз имам приятелка, която не харесваше мъжа ми.Дълго, ама много дълго.Е, дойде един ден, в който тя ми каза-търпението ти в тази връзка те възнагради-той е станал яовека, който заслужаваш, не, че аз съм го променила, не-просто израстна.И точно в този момент, когато този мъж изглеждаше стабилен, отдаден, та-случи се , че се извъртя.Така че-то и това лъже явно.

за мен има логика че връзкитесе разпадат когато изглежда всичко върви най-добре...
това е защото някак много хора като постигнат стремежите си и им става еднопусто и ...не мога да го опиша - сякаш стават недоволни от полученото - така е и с връзките - като трягне всичко ок и откриваш че има др неща които желаеш...и може да стане страшно
иначе за влюбването и страстите - ами те траят различно пир всеки - някои хора трудно губят илюзиите си и са готови да траят и да си затварят очите много дълго само и само да не признаят грешката си
и още нещо - има такива дори и да признаят че има проблем - все се надяват и от страх да предприемат нещо сериозно все отлагат и търпят с надеждата нещата да се оправят

# 19 30 окт. 2007, 09:46 ч.

Мнения: 125

В нашия случай приятелите ми казваха, че сме точно един за друг, не им беше хрумвало, че имаме проблеми, даже сега смятат, че има какво да си дадем един на друг и накратко-той бил човекът.
Аз мисля, че хората се променят, разминават, изпускат. Моментът, в който нещата са били хармонични е минал, без да забележим и сме почнали да се свличаме надолу. Но хората, около нас не са го видели, не са обърнали внимание, както и ние самите-именно, защото сме вярвали, че сме един за друг и тези неща, така ще си останат.
Родителите ми бяха с едно наум към нашата връзка, но не им позволявах коментари, което мисля, че беше добре. В крайна сметка до раздялата се стигна по мое/негово желание, а не заради чужди кприказки.
Като обобщение-не мисля, че хората в страни вижат толкова реално нещата-зависи до каква степен споделяш с тях, то е пречуперно и през личното ти усещане, не е обективно и не може да бъде. Аз разчитам основно на себе си. Вече:)

Причина:

Причина: