Зависи от ситуацията все пак....но предимно следвам максимата- УБИЙ ПРОСТАКА С МЪЛЧАНИЕ!!!
- Публикувана: 29 окт. 2007, 09:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2007, 17:14 ч.
Как реагирате на агресия, насочена към вас?
Никога не успявам да реагирам адекватно. 
Просто блокирам и се чувствам виновна, дори и да не съм. Чак като мине малко време, осмислям какво точно е станало и се ядосвам защо не съм казала това или онова... 
Просто блокирам и се чувствам виновна, дори и да не съм. Чак като мине малко време, осмислям какво точно е станало и се ядосвам защо не съм казала това или онова... 
Хубава тема!Особено актуална в днешно време. За съжаление все повече хора се заразяват с тази болест.Аз смятам,че това е болестно състояние на душата на човека.Не осъзнаване на това колко е хубав светът и колко за кратко сме на тази планета, и нито един човек не е взел нещо със себе там ,където отива след смъртта.
И аз реагирах прибързано и яростно доста често.Трудно оставях някой да ми се качва на главата.Днес гледам да не се ядосвам за глупости,да приемам несгодите с усмивка.Много е трудно,но според мен това е по- добрият вариант.По този начин предпазваме себе си ,близките си и осонено децата си.Всеки има проблеми,но определено - не чрез агресия е начинът за справянето с проблема!
И аз реагирах прибързано и яростно доста често.Трудно оставях някой да ми се качва на главата.Днес гледам да не се ядосвам за глупости,да приемам несгодите с усмивка.Много е трудно,но според мен това е по- добрият вариант.По този начин предпазваме себе си ,близките си и осонено децата си.Всеки има проблеми,но определено - не чрез агресия е начинът за справянето с проблема!
Оооо....всеки път по различен начин! 
Зависи!
В събота вечер една охрана прояви агресия към мен...
Дали мълчах,а!Лелеее...ко му чу главата на момчето! 
Днес в пощата едно лапе ми се развика...направи се на мъж нещо!
Кротко го попитах ''Ти,караш ли ми се?'' ...но с онзи поглед...
Момчето замръзна...заза само ''не''!
Зависи..от мнооооого неща си зависи как ще реагирам!
Зависи!
В събота вечер една охрана прояви агресия към мен...
Дали мълчах,а!
Лелеее...ко му чу главата на момчето! Днес в пощата едно лапе ми се развика...направи се на мъж нещо!
Кротко го попитах ''Ти,караш ли ми се?'' ...но с онзи поглед...
Момчето замръзна...заза само ''не''!
Зависи..от мнооооого неща си зависи как ще реагирам!
Преди всичко се опитвам да запазя спокойствие и да не реагирам - гневът е лош съветник. Не ми се иска да отговарям на агресията с агресия - все някой трябва да спре нишката на злото. Макар че понякога е трудно да се овладееш. Но после винаги съм съжалявала, че съм изпуснала нервите си.
,и отвръщам с агресия 
..,но ако знам ,че отсрешната страна много се пали,съм хипер спокойна,и така се самозапалват някои. 
С "чужди" хора минавам през три етапа: 1. говоря спокойно и със сарказъм, за да разбере, че не съм човека, с който може да се заяжда 2. Повишавам леко тон и ако не помогне 3. Започвам да се карам и показвам колко ми е богат речника. Много рядко съм стигала до третата фаза и тези към които е била насочена още не могат да забравят ситуацията.
Импулсивен човек съм и всеки път реагирам различно.Много е важно кой ми държи тон отсреща.С роднини и познати съм саркастична и рядко избухвам в разправии,но ако е някой случаен" не си оставям магарето в калта".
Сигурно не ми е правилна тактиката, но ако забележката ми е отправена в нормален тон не бих проявила агресия.
Сигурно не ми е правилна тактиката, но ако забележката ми е отправена в нормален тон не бих проявила агресия.
В общия случай се сдухвам-това е вследствие на грешно възпитание в семейството. Никога не съм знаела как да реагирам в такива моменти, случва ми се обикновено извън къщи, с непознати хора, а аз от непознати така или иначе се смущавам, а какво остава да им се зъбя или да се карам с тях.
Същата работа и при мен!