И все пак мерси че ни каза че сме ненормални.
Ние не че не си го знаем де, ма друго е да ти се подиграят публично..
Ние не че не си го знаем де, ма друго е да ти се подиграят публично..
- Публикувана: 30 окт. 2007, 11:16 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2007, 00:57 ч.
Благодарение на самотата преоткрих себе си
http://get.bg/catalog/product_info.php?products_id=15739&osC … 523900233471dd6cb
Това би ли вдъхнало на някого куражДайте да пробваме, А?Щото на мен прическата си ми е била ок, както и маникюра, даже отслабнах много бързо след второто-направо съм си цепеняк. 
Дани-сериозна съм много сега в тези думи-Никоя от нас тук не е СПИРАЛА да търси, да живее с мисълта за по-доброто...пък докато търсим, може и да се сбръчкаме...
И ако и това не го разбирате ще ви дам прост пример.
Приятелка-разведе се.Така се случи, че детето е при майка и, за събота и неделя го взима.Пусна се веднага по сайтовете-не чака 1-2-3 години.Веднага.Запознаваше се, излизаше.Един, втори, на третия сполучи.Другата приятелка-напусна я нейния, ама тя самичка остана с бебето.Нямаше как да излиза вечер.Пусна се и тя по форумите, ама 4 -5 години не кандисва никой за нея.
Непонятно нещо д а има?
Това би ли вдъхнало на някого кураж
Дайте да пробваме, А?Щото на мен прическата си ми е била ок, както и маникюра, даже отслабнах много бързо след второто-направо съм си цепеняк. Дани-сериозна съм много сега в тези думи-Никоя от нас тук не е СПИРАЛА да търси, да живее с мисълта за по-доброто...пък докато търсим, може и да се сбръчкаме...
И ако и това не го разбирате ще ви дам прост пример.
Приятелка-разведе се.Така се случи, че детето е при майка и, за събота и неделя го взима.Пусна се веднага по сайтовете-не чака 1-2-3 години.Веднага.Запознаваше се, излизаше.Един, втори, на третия сполучи.Другата приятелка-напусна я нейния, ама тя самичка остана с бебето.Нямаше как да излиза вечер.Пусна се и тя по форумите, ама 4 -5 години не кандисва никой за нея.
Непонятно нещо д а има?
е аз съм грозна дебела и ужасно тъпа и затова съм си сама и сама ще си остана
Пък и като имаш възможност да излизаш веднъж на пет месеца, какво повече има да се желае, ъ?
http://get.bg/catalog/product_info.php?products_id=15739&osC … 523900233471dd6cb
Това би ли вдъхнало на някого куражДайте да пробваме, А?Щото на мен прическата си ми е била ок, както и маникюра, даже отслабнах много бързо след второто-направо съм си цепеняк.
Дани-сериозна съм много сега в тези думи-Никоя от нас тук не е СПИРАЛА да търси, да живее с мисълта за по-доброто...пък докато търсим, може и да се сбръчкаме...
И ако и това не го разбирате ще ви дам прост пример.
Приятелка-разведе се.Така се случи, че детето е при майка и, за събота и неделя го взима.Пусна се веднага по сайтовете-не чака 1-2-3 години.Веднага.Запознаваше се, излизаше.Един, втори, на третия сполучи.Другата приятелка-напусна я нейния, ама тя самичка остана с бебето.Нямаше как да излиза вечер.Пусна се и тя по форумите, ама 4 -5 години не кандисва никой за нея.
Непонятно нещо д а има?
Това би ли вдъхнало на някого кураж
Дайте да пробваме, А?Щото на мен прическата си ми е била ок, както и маникюра, даже отслабнах много бързо след второто-направо съм си цепеняк. Дани-сериозна съм много сега в тези думи-Никоя от нас тук не е СПИРАЛА да търси, да живее с мисълта за по-доброто...пък докато търсим, може и да се сбръчкаме...
И ако и това не го разбирате ще ви дам прост пример.
Приятелка-разведе се.Така се случи, че детето е при майка и, за събота и неделя го взима.Пусна се веднага по сайтовете-не чака 1-2-3 години.Веднага.Запознаваше се, излизаше.Един, втори, на третия сполучи.Другата приятелка-напусна я нейния, ама тя самичка остана с бебето.Нямаше как да излиза вечер.Пусна се и тя по форумите, ама 4 -5 години не кандисва никой за нея.
Непонятно нещо д а има?
Сега и аз съм сериозен. Не отричам, че в начинанието трябва и мнооого голяма доза късмет, НО да използвам една поговорка (може би е малко пресилена в случая, но все пак има и някакъв смисъл - пак в контекста на този разговор): "Когато човек иска да постигне нещо - намира начин, когато не иска - намира причина".
Казвам го защото ми прави впечатление, че много от жените тук са го ударили на самонавиване, самосъжаление и на това да се обвинява БНД за всичко. А с такъв мироглед, мисля си, че никой мъж няма да се "върже"... Аз лично не бих
А за твоята приятелка и форумите...или е имала кофти късмет или просто е била, от малко по-горе посочения вид.
Пак лично мнение, само с форуми не става, без среща(и) очи в очи нищо не може да стане...
Ами не е вярно-всяка от нас си е видяла вината.
Няма самонавиване.Има раздразнение от някои неща.
Никоя не е спряла да търси, повярвай.Не всяка се предлага успешно явно.
И дааа-само с форуми не става-ама там вече става с помощ-да имаш на кой детето да оставиш.Баби.Прабаби-всичко става-само да го имаш,нали?
Няма самонавиване.Има раздразнение от някои неща.
Никоя не е спряла да търси, повярвай.Не всяка се предлага успешно явно.
И дааа-само с форуми не става-ама там вече става с помощ-да имаш на кой детето да оставиш.Баби.Прабаби-всичко става-само да го имаш,нали?
Ами не е вярно-всяка от нас си е видяла вината.
Няма самонавиване.Има раздразнение от някои неща.
Никоя не е спряла да търси, повярвай.Не всяка се предлага успешно явно.
И дааа-само с форуми не става-ама там вече става с помощ-да имаш на кой детето да оставиш.Баби.Прабаби-всичко става-само да го имаш,нали?
Няма самонавиване.Има раздразнение от някои неща.
Никоя не е спряла да търси, повярвай.Не всяка се предлага успешно явно.
И дааа-само с форуми не става-ама там вече става с помощ-да имаш на кой детето да оставиш.Баби.Прабаби-всичко става-само да го имаш,нали?
Никъде не съм споменавал за вина, за такова нещо не говорим...
В много моменти раздразнението преминава в самонавиване - поне на мен, така ми се струва
За последното си права, наистина трябва да го имаш, но колко от дамите тук, нямат АБСОЛЮТНО НИКОЙ около себе си?
Оспамих поредната тема...sorry
Ами обърни внимание кои са тези раздразнените-дето викаш-самонавиващите се и може и да видиш и над собствените ти чувства в момента.Не си оспамил-то беше ясно, след онази другата тема, че така ще се получи.
Дозата късмет казвате.Еми никога тази доза не е дозирана така, че на всеки да му е хубаво.
А за вината споменах, защото не обвиняваме за всичко мъжете-и тук си в грешка.Самообвиняват се даже повечето.
Просто от захар понякога ти става тегаво в устата и искаш пълна чаша студена вода.
Дозата късмет казвате.Еми никога тази доза не е дозирана така, че на всеки да му е хубаво.
А за вината споменах, защото не обвиняваме за всичко мъжете-и тук си в грешка.Самообвиняват се даже повечето.
Просто от захар понякога ти става тегаво в устата и искаш пълна чаша студена вода.
Мисля, че съм обърнал внимание, кои са раздразнените (поне така си мисля), а моите чувства, това е съвсем друга тема (на която, може би не и е мястото тук).
А за захарта...дали не е в такива количества, само за да прикрие горчилката? И дали чашата с вода няма да я отмие и отново да остане горчилката?
А когато дозата не е дозирана, така че на всеки да му е хубаво...ами ето ни тук, в този подфорум
А за захарта...дали не е в такива количества, само за да прикрие горчилката? И дали чашата с вода няма да я отмие и отново да остане горчилката?
А когато дозата не е дозирана, така че на всеки да му е хубаво...ами ето ни тук, в този подфорум
Именно, Дани.Тук можем да похленчим.В риалити живота сме силни и за трима.И оправни.И позитивни и нахъсани.
Но с реплики от сорта-при мен слънцето изгря-вервайте, не се помага.Който е тук-нещо липсва.И то сериозно.Инак , като е толкова щастлив няма и да се сети, че съществува един такъв форум някъде си.Аз, когато бях щастлива с мъжа до себе си пишех в семейния, не тук.Не идвах да ръся колко съм ок и как съм сполучила.Помня, че влизах при предишния ни проблем семеен, бях ужасно горда, че съм се преборила, че сме го преодоляли, но никога не съм си позволила да давам акъл от моята камбанария по начин, който сипва сол в раните на много жени.Дозирано, премерено.И също така-приех ги такива, а не им размахвах пръст и набивах в канчето, че нещо им е сгрешено, да се попрегледат те, да са все позитивни, щото и това е бреме-да не виждаш, заслепен от вечен оптимизъм и този оптимизъм да е всъщност заровена глава в пясъка.
Едно е да даваш съвет като препатил, друго е всъщност постоянно да афишираш сполука пред хора, повтаряйки им да вЕрват.Ако и сега не си ме разбрал-свиркай си.Напоследък не ми се удават лирическите отклонения.
Но с реплики от сорта-при мен слънцето изгря-вервайте, не се помага.Който е тук-нещо липсва.И то сериозно.Инак , като е толкова щастлив няма и да се сети, че съществува един такъв форум някъде си.Аз, когато бях щастлива с мъжа до себе си пишех в семейния, не тук.Не идвах да ръся колко съм ок и как съм сполучила.Помня, че влизах при предишния ни проблем семеен, бях ужасно горда, че съм се преборила, че сме го преодоляли, но никога не съм си позволила да давам акъл от моята камбанария по начин, който сипва сол в раните на много жени.Дозирано, премерено.И също така-приех ги такива, а не им размахвах пръст и набивах в канчето, че нещо им е сгрешено, да се попрегледат те, да са все позитивни, щото и това е бреме-да не виждаш, заслепен от вечен оптимизъм и този оптимизъм да е всъщност заровена глава в пясъка.
Едно е да даваш съвет като препатил, друго е всъщност постоянно да афишираш сполука пред хора, повтаряйки им да вЕрват.Ако и сега не си ме разбрал-свиркай си.Напоследък не ми се удават лирическите отклонения.
Именно, Дани.Тук можем да похленчим.В риалити живота сме силни и за трима.И оправни.И позитивни и нахъсани.
Но с реплики от сорта-при мен слънцето изгря-вервайте, не се помага.Който е тук-нещо липсва.И то сериозно.Инак , като е толкова щастлив няма и да се сети, че съществува един такъв форум някъде си.Аз, когато бях щастлива с мъжа до себе си пишех в семейния, не тук.Не идвах да ръся колко съм ок и как съм сполучила.Помня, че влизах при предишния ни проблем семеен, бях ужасно горда, че съм се преборила, че сме го преодоляли, но никога не съм си позволила да давам акъл от моята камбанария по начин, който сипва сол в раните на много жени.Дозирано, премерено.И също така-приех ги такива, а не им размахвах пръст и набивах в канчето, че нещо им е сгрешено, да се попрегледат те, да са все позитивни, щото и това е бреме-да не виждаш, заслепен от вечен оптимизъм и този оптимизъм да е всъщност заровена глава в пясъка.
Едно е да даваш съвет като препатил, друго е всъщност постоянно да афишираш сполука пред хора, повтаряйки им да вЕрват.Ако и сега не си ме разбрал-свиркай си.Напоследък не ми се удават лирическите отклонения.
Но с реплики от сорта-при мен слънцето изгря-вервайте, не се помага.Който е тук-нещо липсва.И то сериозно.Инак , като е толкова щастлив няма и да се сети, че съществува един такъв форум някъде си.Аз, когато бях щастлива с мъжа до себе си пишех в семейния, не тук.Не идвах да ръся колко съм ок и как съм сполучила.Помня, че влизах при предишния ни проблем семеен, бях ужасно горда, че съм се преборила, че сме го преодоляли, но никога не съм си позволила да давам акъл от моята камбанария по начин, който сипва сол в раните на много жени.Дозирано, премерено.И също така-приех ги такива, а не им размахвах пръст и набивах в канчето, че нещо им е сгрешено, да се попрегледат те, да са все позитивни, щото и това е бреме-да не виждаш, заслепен от вечен оптимизъм и този оптимизъм да е всъщност заровена глава в пясъка.
Едно е да даваш съвет като препатил, друго е всъщност постоянно да афишираш сполука пред хора, повтаряйки им да вЕрват.Ако и сега не си ме разбрал-свиркай си.Напоследък не ми се удават лирическите отклонения.
Е, да влезна в отбора на раздразнените,глупавите,дебелите и грозните
А за темата ,немея просто
Ами дайте да пишем в децата с увреждания и в чакащите деца,колко са прекрасни нашите и как слънцето им ще изгрее.И то само такива постове и теми да пускаме,а?
Малко грозно,нали?!
Извинявам се за резкия тон,ама никой не се самонавива чак толкова ! И начина да дадеш кураж на някого,изпаднал в трудна ситуация е доста по различен!
Момичета, стига вече, много ви моля. Умишлено преименувахме подфорума на "Родители отглеждащи сами децата си" и не го оставихме "Самотни родители". Сега ако искате можем да направим нова анкета за "Нещастни самотни родители"?!
Започвам да се чувствам виновна, че макар и отглеждаща сама детето си се чувствам щастлива през повечето време (не винаги разбира се). Аз СЪМ от онези заслепени от оптимизъм и винаги очаквам хубавото. Това е най-малкото, което мога да направя за себе си и за детето.
Започвам да се чувствам виновна, че макар и отглеждаща сама детето си се чувствам щастлива през повечето време (не винаги разбира се). Аз СЪМ от онези заслепени от оптимизъм и винаги очаквам хубавото. Това е най-малкото, което мога да направя за себе си и за детето.