Sicko или за здравните системи по света

Благодаря ти за споделеното!

Да, това съм си мислила и аз...затова се зачудих само за българите ли важи това, тоест, ако си емигрант?

КейРен, съжалявам, но всичко, което си преразказала, е неверно, неточно и подвеждащо.

Първо, за държавното здравеопазване в Англия не се плаща отделна осигуровка, т.е., няма ставка, плащаш си данъка общ доход и това е, пък ако не работиш, това не значи, че нямаш достъп до системата здравеопазване.

Второ, няма "пакет" за бременност. Има определени минимум прегледи, скенери и т.н. за нормална бременност, оттам натътък ако има някакъв рисков фактор или усложнение, се реагира. Е, ако някои си самоназначи ежеседмични прегледи при специалист, без да има медицинска причина за това, ще трябва да отиде на частен лекар за това. Бременността не е болест все пак.

Трето. Отделен данък се плаща само ако работоделят ти е платил за частна здравната осигуровка. Да кажем, ако годишната вноска за частна застраховка струва 1000 лири и е платена от работодателя, ти си плащаш данъка върху сумата. Ако искаш не я използвай, ако искаш (и ти позволят) се преглеждай през ден: това, което плащаш ти като данък, не се променя.

Последно: по въпроса за настинката. Ако кихнеш и хукнеш на лекар, какво очакваш: сцена от сериала Спешно Отделение ли да се разиграе. Ако си способна да ползваш ръцете си, не можеш ли ти да си измериш температурата, вместо да ходиш на лекар за това, пък и да пишеш черна точка, че сестра ти я мери, а не началникът на отдел Спешен.

Има такива неща, но не са масова практика. И на мен са ми искали да посоча "заболяване", за да ми платят противозачатъчни и хич не искаха да чуят, че искам да ги пия, за да нямам бебета. Платиха ми ги след като гинеколожката ми каза кода за "не ща бебе".

Аз имам вродено заболяване, сменила съм 5-6 застраховки в САЩ и никога не са ме питали от какво съм болна, когато съм се записвала. Питали са ме само за лични данни, но не и за медицинската ми история.

Да, но това е основен момент във всеки договор за застраховка. Застраховаш риск, а станало вече събитие. Ако кажеш, че вече имаш рак, няма някой да ти покрие "риска", защото то вече не е риск, а факт. Или по-просто:  ако искаш да си затраховаш къщата, ама декларираш, че тя вече е изгоряла, няма кой да ти предложи застраховка за нея.

Някои състояния пък ще ти оскъпят застраховката, на основата на actuarial (извинявам се, как се вика т'ва?) анализ как тези фактори увеличават риска от някои болести. Например 70 годишен пушач с двоен бай-пас и 5 операции може да трябва да плати много повече от 21 годишна мома без никакви сериозни заболявания.

Медицинската история я взимат от личния лекар, ако имаш такъв. А дори и само по личните данни могат да те проверят.

Гледах го да, хубав филм,, но малко едностранчив.
Но така или иначе става ясно какъв е недостатъка на тамошната система.

Италия е номер 2 след Франция по качество на здравното обслужване
( по СЗО http://www.photius.com/rankings/healthranks.html) в света - тук има социална система. Плащам за всички и всички ми плащат. Когато Майкъл Мур беше във Венеция гледах негово интервю и водещия накрая му подари тукашна медицинска карта. ха-ха-ха.

Системата тук каква е - достъпът ти е гарантиран, но бавен. Можеш да развиеш необратими патологии, вследствие невинни симптоми, докато чакаш да ти дойде ред. Трябва да си наистина много зле, за да ти напише джипито "спешно", за да избегнеш месечни чакания. Лекарите не дават лесно лекарства ( особено тези, които си си решил),  не дават диагнозите, които си си поставил, в аптеките не можеш лесно да си купиш каквото си си решил, секциото теоретично се прилага само в краен случай, наблюдението на бременността ( напр) включва наистина само най-необходимото и нямаш право да избираш лекар или хирург.  Бременност се следи от този, който е на смяна в момента на прегледа. Рядко имаш един наблюдаващ.  Болниците се различават по стандарт, разбира се. Аз имам късмета да живея до болница, която е на супер-ниво. Винаги остава като вариант спешна помощ - там нещата са организирани по 'кодове', ако си бял код можеш да чакаш нечовешки много - моят рекорд е 8 часа. Но ако оживееш теоретично не може да ти бъде отказана лекарска помощ.
Имат много добра система от сателитни услуги - амбуланце, социални услуги и тн. Предполагам, че това им е дало и многото места напред в тази класация.

За мен системата тук е малко странна,  защото идвайки от страна, в която всичко е хаос и можеш да си  осигуриш каквито си искаш специалисти за мижави пари и когато си искаш, аз съм свикнала на друг тип здравно обслужване.

Не могат да ме проверят само по личните данни, айде сега. А и да са ме проверили, не съм усетила заболяването ми нещо да ги е уплашило.

като чета Lennie доста неща ще повторя, ако трябва да обясня и за тук. от моя гледна точкасистемата в България е по-добра, както и системите в Англия и Франция. тук се чака за специалист с месеци, личния ми лекар се опитва горкия да знае всичко и резултата е в ущърб на пациентите, но какво да прави, опитва се да замести недостъпните специалисти  имах си вземане-даване с хирурзи и без да съм расистка, еми не знам какво е образованието в Пакистан (оттам беше единия) и Индия (втория), но им носех разпечатки от Интернет за възможно лечение, а те ми насрочиха операция  накрая след разправии се добрах до един супр хирург, но това след 6 месеца  за бременност - миналата седмица не чуха тоновете на бебето, но не пожелаха да ми насрочат допълнителен ултразвук, трябва да си чакам до полагащия се втори такъв... случки много и все нелицеприятни, легенди има много, но положението тук хич не е розово  за Щатите имаме личен семеен опит и противно на казаното дотук, а съм съгласна с Муур, има страшно много хора, които не могат да получат адекватна помощ. за информацията от личните лекари - факт, въпрос на преценка е дали след получаването й застрахователя или работодателя ще подпише договора. и тук е така 

По HIPAA лекарят ти може да разкрива информация само на застраховател, с който вече имаш договор. Освен ако сам на се подпишеш да им дадеш да разгледат файла ти преди да сте сключили договор.

може теоритично да си права, но на практика информация изтича, видях го, изпитахме го, който иска и има нерви може да се разправя и да търси по веригата някой желаещ да си признае. но темата не е за това и не ми се ще да я оспамваме

Ще следя темата.

За Англия Алиса го е казала много добре. Доста ме плюха в темата на Биляна, но не мога да  се въздържа да не се разпиша и тук.
В началото бях възхитена от здравеопазването им. Но това трае два дни. Никога не съм си представяла, че английската здравна система е толкова зле. GP-тата се мъчат да лекуват какво ли не с парацетамол, нищо друго. За специалист се чака 13 седмици, ако оцелеш дотогава. Отиваш, поглежда те и ти насрочва среща след 3 месеца. Може да ти пусне и някакви изследвания или снимка. За резултатите се чака минимум седмица. Ти не можеш да ги видиш, те навсякъде си пишат и пращат писма и е-майли. И дали от незнание или от нехайство за тях винаги всичко е ОК.
Другото е професионализма на лекарите. Пълна скръб, некомпетентност, незнание, претупване набързо. За тях е нищо ако имаш 39 градуса температура, например. Пиеш си парацетамола и чакаш да стане 40 и да хукнеш към спешното. А там се чака, няма значение колко си зле. Ако си късметлия за 2 часа може да минеш, но често минимум 4. Да ама и там лекарите са същите.
Разбира се има и професионалисти, но те пред името си имат проф. ........
Да не говорим, че педиатър за дъщеря ми така и не съм видяла,  GP-то е за всичко, къде налучква,къде не, в най-добрия случай ти изписва Калпол и си ходи по живо по здраво.
Грижата за децата е следене на бремеността и година след раждането на бебето, и то от сестра.
И всичко това ти го сервират с една мила усмивка и darling накрая на изречението. Евала за това.
Продължавам да се чудя как хората тук успяват да оцеляват, ама наистина оцеляват.
Това е за така нареченото държавно здравеопазване, частното си е отделна глава.
Мога да дам много фрапиращи примери, но не това е темата.

Аз мога да изказа скромно мнение за Франция, в смисъл, че там е едно от местата, където здравната система работи, имат възможност да се осигуряват и допълнително. Но! нямаш ли осигуровка-плащаш такива суми, от които свят ти се завива. А иначе от сумите за лекарства плащаха има-няма 20%.....другото се покриваше.
И на мене ми е интересна темата, моя позната се върна от Калгари тук, за да си роди детето в България. Тя твърдеше, че там частните практики са сведени до минимум, а в "комунистическия" Квебек частно НЯМА. Най-вече беше възмутена от дългите седмици/месеци за чакане, ако трябва да отидеш при специалист.
П.С. Малко извън темата-в момента българските лекари са обект на "атака" от европейски фирми за набиране на мед.персонал, цитираните заплати са.....   Дали в Европа наистина липсват специалисти като гинеколози, педиатри, анестезиолози?

а тези 5-6 застраховки групови ли са били или частни? защото ако работиш за себе си или в компания, която не предлага здравна застраховка и решиш да се застраховаш сам, ще те питат и за настинките, които си карала. и не че не ги знаят - цялатата ти здравна история могат да си я изровят без да ти зададат и един-единствен въпрос, а за да имат повод ако се наложи един ден да ти плащат някакво скъпо лечение да имат къде да ровят и да търсят спестено споменаване на гъбички. да, съгласна съм, че сико е повърхностен филм с големи фактологични неточности и тенденциозно подбрани факти направен най-вече с целта да шокира, но според мен точно такъв трябва да е филм, който да накара масата да се впечатли и замисли за нещо и да потърси някаква промяна.

и на мен са ми провеждали и продължават да ми провеждат скъпи лечения и процедури, от сметките за които плащам нищожна част, но съм напълно наясно, че с медицинската си история ако нямам зад гърба си работодател, който да ме застрахова, нямам шанс индивидуално да се сдобия с медицинска застраховка. и знам, че не малка част от населението не може да си позволи далеч по-елементарни и необходими процедури от тези, които аз си правя ей така, за всеки случай... така че моето лично мнение е, че елементарни и повърхности филми като сико са нужни и належащи. системата определено има нужда от ГОЛЕМИ промени.

Благодаря на всички, които се включиха, изясниха ми се нещата горе-долу.
Някои факти се покриват с представеното във филма, други е явно, че се премълчават (а са важни), като например това, че никъде не се спомена колко много се чака за специалист - дават щастливи хора в чакалнята, които казваха, че чакат от 20 минути, че са много доволни и възхваляваха лекарите, че успявали да се справят перфектно с толкова народ в чакалнята.

Странно по какви критерии се определя колко е добра дадена здравна система
Ако се налага да чакаш с месеци за преглед и поставяне на диагноза, а накрая състоянието ти се влоши (всички знаем, че има болести, които не търпят бавене и моткане) и нищо не може да помогне - какъв е смисълът от системата

Lennie, тъй като ти си гледала филма, искам да те питам какъв е коментарът ти за онази част в Куба?
не мога да повярвам, че разликата между лекарство в САЩ и Куба може да е такава - 120 долара/5 цента